Ген. Цоков: Проблемът със старите боеприпаси е в липсата на пари

Четири години след инцидента в Челопечене, все още не са ясни причините за взривовете в поделението. До момента все още не е готова експертизата, която да даде отговор на тези въпроси. Прокуратурата обвини единствено началника на поделението майор Мирослав Митов, който отговаря пред съда за злоупотреби с имущество на Министерството на отбраната и за превишаване на власт с цел облага. До момента делото все още върви по съответния инстанционен съдебен ред, без да има окончателно решение по него. Единствената оставка заради инцидента бе тази на ген.-лейтенант Румен Цоков, бивш зам.-началник на Генералния щаб по ресурсите, който пое изцяло вината.

Г-н генерал, за инцидента в цеха край „Петолъчката“ може ли да се говори за човешка грешка?

Предполагам, но това е информация, с която разполагам от медиите. Нямам преки разговори със специалисти.

Имате ли наблюдения фирмите, които работят в този сектор, дали са с нужната подготовка и капацитет, за да извършват тази дейност?

Предполагам, че с годините ги натрупаха. Разбира се, не можем да изключваме субективните грешки. Както вероятно и вие знаете, до днес не са ясни причините за взривовете в Челопечене. До момента дори не са ме търсили за разпити. При този случай тогава просто някой трябваше да поеме отговорността.

Не е ли парадоксално това, че зам.-министър на отбраната е човек, който е много добре запознат с утилизацията на боеприпасите, а в същото време се допускат подобни инциденти?

Лошото е, че и административно не е решен въпросът. Сега разбирам, че контролът е прехвърлен в МВР. Вероятно, защото това е горещ картоф, който всеки си прехвърля. А на зам.-министър Радев не му е работа, макар че той е експерт в тази област. Превенцията и отговороността са на МВР към момента. Министерството на отбраната си е сключило договорите за утилизация, като гони интересите си за това да се освободи от излишните боеприпаси, за да не се повтаря Челопечене.

Достатъчно прозрачни ли са проведените конкурси за унищожаването на стари боеприпаси?

Няма да бъда обективен в мнението си за конкурсите, тъй като съм се откъснал от сектора от близо четири години. Преди това не съм участвал в комисии при подобни конкурси и нямам представа как са се провеждали.

Защо утилизацията продължава да бъде проблем в армията?

Причината, както във всички други области, е липсата на средства. Единствено и само липсата на средства. За проблема се знае от повече от 10-15 години на всякакво ниво в държавата – като се започне от парламента, Министерски съвет и Министерството на отбраната и техните ръководства, които са били през текущите години. Но тъй като става въпрос за голямо количество боеприпаси, останали от една доста по-голяма армия, проблемът се оказа сложен и за решаването му се искат средства.

Вие поехте моралната отговорност за Челопечене, но тогава не посочихте ли проблемите?

В министерството знаеха за проблема по-добре от мен. И преди мен.

Какво е количеството на старите боеприпаси, които се освобождават – увеличава ли се?

Нямам конкретна представа. Мога да кажа, без да имам конкретни данни, че все по-малко и по-малко количества боеприпаси се освобождават. Каквото имаше беше освободено до 2003-2004 година. Тогава бяха освободени големите количества. Това са боеприпаси за всякакви видове оръжия и въоръжени сили и това са само стари съветски боеприпаси.

Какво трябва да се направи, за да бъдат прекратени подобни инциденти в бъдеще?

Необходимо е, като за всеки един проблем в държавата, да се отделят необходимите средства, да се диференцират функциите на отделните ведомства и да се създаде необходимата организация за тяхното унищожаване. В най-синтезиран вид това е, което трябва да се направи.

Според вас умишлено ли не се дават пари или има неразбиране, че това е приоритет?

Мисля, че важат и двете причини. Първото е общият недостиг на финансови средства в държавата и не на последно място - недооценката на сериозността на проблема.