Галъп: Най-хубавото време? 80-те години на миналия век, според всеки четвърти българин

Осемдесетте години на миналия век изпъкват като най-добро десетилетие за всеки четвърти българин. Седемдесетте са най-хубавото време според 13,9% от запитаните, следвани от деветдесетте (13,6%), първото десетилетие на този век (13.3%) и второто десетилетие на този век – 12,2 на сто. 

Това показват данните от изследване на „Галъп интернешънъл болкан“, проведено „лице в лице“ с таблети между 20 и 27 септември 2022 г. сред 1009 пълнолетни българи. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Абсолютната максимална грешка е ±3,1% при 50% дялове. 1% от цялата извадка се равнява на около 54 хиляди души. 

Кога като общество се чувствахме най-добре и има ли десетилетие, което ни обединява в общото усещане за по-щастливо време? А може би възприятията са по-скоро индивидуални и най-доброто време е различно за всекиго? В търсене на отговор на тези въпроси „Галъп интернешънъл болкан“ зададе сред пълнолетните българи въпроса „Кое е най-доброто десетилетие?“ по идея на „Капитал“, обясняват социолозите. 

Както може да се очаква, възрастта е в сериозна степен определяща за възприятията. Осемдесетте години на двайсетия век сякаш обединяват в най-голяма степен обществото ни в усещанията за най-доброто десетилетие. Респондентите на възраст между 46 и 65 години обаче възприемат осемдесетте като най-доброто време в много по-голяма степен в сравнение с по-младите или пък с най-старите. При до 35-годишни, например отговорите „осемдесетте“ са около една десета. При най-възрастните (тези над 66 г.) усещанията, че 80-те години са най-доброто време отново намаляват. 

Тезата, че се обича най-много десетилетието на личната младост, се потвърждава и когато се разгледат обществените нагласи към седемдесетте. Поколението, което в най-голяма степен свързва десетилетието на диското с усещането за най-доброто време са именно респондентите на възраст над 66 години – които са били в разцвета на младостта си през седемдесетте. По-младите поколения изразяват в много по-малка степен сантименти към този период (а и нямат спомена). При респондентите до 35 години отговорите „седемдесетте“ не достигат и 2 на сто.

Нещо се пречупва в обществените възприятия спрямо деветдесетте. Поколението между 36 и 45 години, от което се очаква в най-голяма степен да възприема 90-те години като най-добри, е по-скоро раздвоено. Същото важи и за поколението между 26 и 35-годишна възраст. Още повече – децата и младежите на деветдесетте са и в значително по-голяма степен объркани за това кои всъщност са най-добрите години – над две трети от запитаните между 26 и 35 години не могат да преценят кое десетилетие е най-добро за тях. Една пета от запитаните между 36 и 45 години – също.

Объркването личи и в някои парадоксални данни. Излиза например, че поколението, било на двадесет години през деветдесeтте, гледа с малко по-големи симпатии към осемдесетте. Интересно е, че поколението 26-35 години (които са прекарали малка част от съзнателния си живот през деветдесетте), са по-благосклонни към този период. Немалки са дяловете на отговори в полза на деветдесетте и сред респондентите под 25 годни, голяма част от които дори не са били родени тогава. Може би тук роля играе традиционната идеализация на детството или на близкото миналото. 

Очаквано, десетилетията на новото хилядолетие са най-добре оценени от най-младите (до 25-годишна възраст). Сред тях са и най-високите дялове на отговори „не мога да преценя“ – почти всеки четвърти представител на поколението Z. Вероятно базата за сравнение (натрупаният житейски опит през десетилетията) е това, което ни дава възможност да преценим кое е най-доброто. Вероятно и очакванията сред младите са, че най-доброто десетилетие предстои.

В крайна сметка, ако за най-възрастните е ясно кога е било най-добре и това е времето на тяхната младост, а за най-младите – сега или това, което предстои, то поколенията в средата изглеждат раздвоени. Деветдесетте години със своята силна динамичност, социални, икономически и политически промени се оказват добри за едни, но и много трудни за много от хората, очаквали ги с нетърпение.