Европа роди тероризма си

Честната, реалистична оценка е добро начало на всеки анализ, а днес звучи така – терорът е факт. Винаги е присъствал в новините, но преди беше екзотичен и далечен, а сега близостта на атентатите вече създава хаос и паника, които излизат от ТВ емисиите и влизат в живота като ежедневие. В миналото терорът беше някъде там, където не можеше да наранява, днес ситуацията обаче е различна. Има много коментари и анализи, но повечето пропускат един важен и болезнен въпрос – възможно ли е западният свят сам да роди терора си?

Съвремието на Европа представлява насилие – Франция, Белгия, Турция... Терорът рязко предизвиква гадене и усещането, че нещата вече са извън контрол, а на всеки е ясно, че Европа е новото бойно поле на тероризма – в метрото, площади, стадиони и концертни зали. Войната вече не е между бойци, а оцеляването е въпрос на късмет – погрешното място и време могат да превърнат всеки гражданин в невинна жертва. Фактите – стотици убити и ранени само за броени месеци. Хората стоят шокирани и объркани пред истината, че терористите са родени и израснали в същите общества, които окървавяват. Логичният въпрос е: защо го правят? Защо унищожават общества, към които самите те принадлежат? Искреният отговор е, че тези общества сами създадоха терористите си.

Време е да погледнем на тези агресивни актове като мотивирани от омраза, а не просто атаки срещу враг, с когото трябва да се воюва – няма друга стратегическа цел, освен човешката болка и ужас, която да нанесат. Наивно е да се мисли, че държави като Франция, Белгия или Турция ще понесат някакви военни поражения, просто Европа трябва да приеме, че извършителите на тези зверства са имали много по-дълбока мотивация за стореното. Омразата им е толкова силна, че са готови да жертват живота си, за да наранят западните, либерални и капиталистически общества.

Причината за тази омраза е напълно рационална – обикновени хора, родени в западни общества, толкова мразят същите, че просто искат да ги унищожат. Защо? Ислямът ли е скритата причина? Може би, но случаят на атентатора от Ница Мохамед Булел показва, че допреди няколко месеца не е проявявал особен интерес към религията. Странно е как за няколко месеца успява така да се радикализира, че е готов да погребе над 80 човека. Мохамед Булел не е изолиран случай, а по-скоро симптом на дълбока деградация под влиянието на омразата, зад която радикалният ислям е послужил като катализатор – но нищо повече, защото не би имал това въздействие, ако ненавистта не е била дълбоко вкоренена. Религията е била употребена като оръжие, но причините за екстремното радикализиране са по-дълбоки.

Един от основните белези на Запада е либералната демокрация – място, което дава свободата всеки човек да кове съдбата си, а самореализирането е основен императив. Твърде много хора обаче не успяват да постигнат желаното в конкурентната среда, а за своя неуспех винят цялото общество. И тези обвинения не са безсмислени. Вгледа ли се Европа в себе си, ще забележи, че пропуска нещо важно – има ли сили да признае, че обществата имат своя тъмна страна, която трябва да разбере и промени? След толкова много жертви на тероризма, реалността звучи така – западните общества превръщат много хора в маргинали – асоциални индивиди, които не са приемани и интегрирани в собствения си социум. В Белгия и Франция такива са обикновено потомци на хора от бившите колонии – без особено значение, че вече са второ или трето поколение, те просто не са социално приемани в Европа и това ги изпълва с ненавист, гняв и омраза.

Турция е идентичен проблем – без дългогодишна демократична традиция, а постмодерното хаотично светоусещане е нов феномен за обикновения човек. Силна е съпротивата на хора, които не могат да се впишат в скоростно променящите се условия, което ги превръща в наблюдатели, изтикани в периферията на обществените промени. Така се появява социалното отчуждение – младите отхвърлени хора презират обществото, което ги дехуманизира, и се раждат терористите, които Европа сама създава.

Резонно е да търсим причините за социалното отхвърляне в силната национална идентичност, но влиянието й в мултикултурни и либерални общества е спорно. Обективният проблем е самият социален модел, който впряга хората в постоянно съревнование, където освен победители, има и губещи. Мохамед Булел и други радикализирани младежи са точно тези постоянно губещи. Още по-лошо, те са предварително изолирани заради средата, която обитават – подобните на Моленбек гета. Хиляди младежи са отхвърлени от обществата, към които би трябвало да принадлежат, а тази съдба поражда желание за мъст и разплата. Ето как самите европейски общества произвеждат социални аутсайдери, таящи ненавист към отхвърлилата ги система. В тази отровна среда на сцената се появява радикалният ислям, даващ конкретен образ и форма на омразата, което прави списъците с невинни жертви дълги.

Изход има – да се бори с тероризма за Европа означава да разбере причините, които го провокират. Засилените мерки за сигурност и елиминирането на терористи са важни. Ограничаването на влиянието, което имат радикални религиозни учения е необходима стъпка в борбата, но без да се промени в системата, която превръща голям брой хора в маргинални елементи, всички усилия ще са без резултат, защото изолирането и изтласкването в социалната периферия е коренът на злото.

Превенцията срещу следващи терористични актове трябва да започне с преосмисляне на сегашната системата, в която хората са обществено неангажирани. Нужна е политика, която да подпомага достойното съществуване и развитие на всеки човек като част от обществото, а дотогава са безсмислени надеждите, че омразата да изчезне от само себе си – зловредната почва за поява на нови родени и отраснали в Европа терористи ще е все още там. Крайно време да престанем да улесняваме радикалния ислям.