Джурджевден в Косово

„Ой море, пиле шарено,

кеде си било, кеде си шетало,

кеде си било на ден Джурджевден,

да ли си било на самовила,

да ли га виде муа гледаница?

- Я ти сом било на самовила

и сом га видело, сом познало

твуа гледаница;

на глава имаше црна шамия,

на ноге имаше врфке некитене,

тебе те чекала, тебе ти пуала

боже, êе дойдеш за Джурджевден“

(Харун Хасани, „Горанске народне песме“, 1987)

На територията на Косово нашенци живеят в следните райони – Призренска Гора, Сириничка Жупа, Средска. Областта Гора е планинска котловина, разположена на юг от Призрен, на границата между Косово, Албания и Македония, между планините Враца, Кораб, Коритник и Шар. Горанските селища в Косово са: Драгаш, Бачка, Брод, Диканце, Глобочица, Крушево, Кукаляне, Лещане, Любовище, Млике, Орчуша, Доня Радеша, Горна Радеша, Рестелица, Дони Кръстец, Горни Кръстец, Зли поток, Вранище, Доня Рапча, Горна Рапча. Гораните са мюсюлмани.

Когато отидох в Драгаш, отседнах при Мейрима. Тя ми показва своите съкровища – изтъкани от нея килими, плетени чорапи, “скутници”. Жената вади от голям куфар старателно надиплени пищни горански “ношни”, богато украсена с бродерии и мъниста сватбена “башмарама” (шамия – бел. авт.), ушито от мъниста “джубе” (тесен къс елек – бел. авт.), кошула и антерия от свила, “скутач”, пояс. Почти всички дрехи са ръчна изработка. Всяка “нуса” (млада жена), в Гора трябва да има “ношна” и капа със златни дукати, с които се кичи, докато е млада.

Когато щерката на Мейрима се връща от Белград, отделя поне час, за да се нагизди с красива горанска “ношна” и капа с дукати. Този ритуал прави всяка горанска жена, преди да отиде на сватба, годеж или когато дойде Джурджевден, горанския Гергьовден. Девойките се украсяват с венец, гердани и гривни от мъниста. Капата с дукати се носи задължително с пищна “башмарама”. Мейрима обяснява, че празникът Джурен (Джурджевден, 6 май) в Драгаш започва да се празнува от 5 май с обичая “травке”, когато гораните се къпят с цветя и билки, късат върбови клонки, с които украсяват къщата.

Джурджевден, наричан още Джурен, е най-големият горански празник, обединяващ езически и християнски елементи. Празните през зимата горански села стават многолюдни и се пълнят с живот на Джурджевден. От столетия традицията изисква гурбетчиите да се върнат на Гергьовден, когато свършва зимата и идва лятото. На 4, 5,6, 7, 8 май по стара традиция гурбетчиите се връщат в родните си села в Гора, които през зимата са празни. Всяка година на Джурджевден Шар планина се огласява от свирли и тупани (зурни, зурли и тъпани), добива мистичен вид и заприличва на Тибет. Горанките вадят от раклите ръчно ушити традиционни „ношни”. Гримират се изкусно часове наред, докато лицата им заприличат на маски. Най-отдолу слагат белило, после с тънки четки рисуват с брокат очите, а на бузите „разцъфват“ алени кръгове. На 6 май нашенци от всички села се стичат за веселие на поляната „Влашка” край село Вранище. Всяко село си има собствен празник за Джурен - на 7 май се празнува на поляната край село Рапча, на 9 май – в село Брод, на 10 май – край село Рестелица.

Самият Джурджевден е на 6 май, когато гораните се веселят на „теферич“ (на открито) на поляната „Влашка“. Берат се върбови клонки, играе се горанско хоро под звуците на зурли и тупани, пече се агне. “Корзото” (стъргалото) на „Влашка“ е най-голямото и „убаво“ корзо в цяла Гора, смятат гораните. Тук дефилират облечени в традиционни ръчно тъкани горански „ношни“ и нагиздени със златни дукати млади момичета и жени, задължително придружавани от мъж – годеник или съпруг. На „Влашка“ е карнавалът на Гора! По цветовете на носиите се познава коя горанка е омъжена и коя е свободна, казват сестрите Явахида от село Вранище. Омъжените ходят с черни, а девойките – със светли „ношни“. Невести са наскоро омъжени жени и те носят черен „терлик“ (дълъг сукман). „Верениците“ (годениците) носят светли носии. По-възрастните жени като сестри Явахида са облечени с черни по-семпли носии. Младите жени украсяват със свила, брокат, сложни бродерии своя „терлик“, гиздят се с много златни бижута. Горанките се забраждат с най- богато украсената със сърма и златни мъниста „башмарама“. Традицията повелява горанските момичета сами да тъкат, шият и бродират своята „ношна“, „за да е от убава, по-убава“. Днес малцина имат тези умения. 64-годишна Вайда до ден днешен тъче и бродира „ношни“. За две седмици тя може да изтъче „терлик“. Младите днес вече не умеят да тъкат, те купуват носии от жени като Вайда. Днес „ношна“ може да ушие по поръчка от изкусни тъкачки. Струва цяло състояние над 1000 евро, но понеже е задължителна за девойките на Джурджевден, Вайда има доста клиенти. Задължителни за омъжените млади жени са златните дукати, които се предават от поколение на поколение. Всяко село си има своя характерна „ношна“. Малко по малко в традиционния костюм е навлязла модернизацията и някои елементи се изработват на машина.

Носиите на горанките в Албания са по-запазени. Традицията на тъкането и бродирането на „ношните“ в Призренска Гора полека-лека изчезва заради модернизацията, затова и носиите в Косово са по-стилизирани от тези в Кукъска Гора. Горанките в Албания са запазили изцяло носиите, в тях няма нищо, което да се прави на машина. Нашенки в Албания сами тъкат и везат премяната си, която е част от чеиза им – бяла риза, червен елек и пола от фина вълна, украсена с пъстра бродерия, ефирна шамия, тежки пъстроцветни гердани.

Джурджевден е свързан с печалбата, гурбета, при който горанските мъже работят из Балканите като сладкари и бюрекчии, а жените гледат децата в горанските села. Традицията повелява на Джурен мъжете да се връщат в родните си села, за да видят близките и роднините си. Ергените идват да си намерят половинка в живота. “Гораните, ако не ходят на Джурджевден в Гора, не са горани”, ми каза горанка от село Крушево в сладкарница “Звезда” в Буяновац.