ДСБ пред избор: задачи и последици

Утре ДСБ избира нов председател и ново ръководство, което трябва да определи посоката и мястото на партията в политическата система на страната. От този избор зависи какво развитие ще има тя както във функционален, така и в организационен план след поредицата от тактически грешки, които я оставиха извън парламента, без субсидия и с реалната възможност да остане и без централа. Досега партията се развиваше ad hoc, според текущата политическа ситуация и с моментни, често некоординирани тактически действия, без дългосрочна стратегическа визия за нейното консолидиране в рамките на българската политическа система – което донякъде беше разбираемо поради бързо променящата се вътрешнополитическа ситуация и необходимостта от бърза реакция на текущи политически събития. В този смисъл, партията не беше предвидима за избирателите си и срещаше трудности със структурирането на техните предпочитания.

Необходима е и качествена промяна на ръководството с хора, поне част от които са необременени от грешките на предходните ръководства. Това налага едно комплексно и системно разбиране за партийното и политическо укрепване на ДСБ, особено сега в относително спокойната времева рамка до европейските избори, която предполага достатъчно време за дълбоки промени, партийно строителство и политическо позициониране. Новото ръководство трябва да преодолее рефлекса на хаотичните действия с краткосрочен успех и да следва план за методично възстановяване на политическото влияние на ДСБ и връзката с избирателите и собствените членове. Имайки предвид ерозията на членската си маса, ДСБ може би трябва да се ориентира към трансформация в професионално-електорален тип партия.

Новото ръководство на ДСБ трябва да реши няколко задачи. Първо, във функционален план то следва да изчисти идеологическия профил на партията и да представи на избирателите ясна КОНСЕРВАТИВНО-ПАТРИОТИЧНА идентичност и позициониране в политическото пространство, като очертае дългосрочните си политически цели. Второ, и във връзка с това, партията трябва да се позиционира по отношение на основните макрополитически проблеми в страната (реформи в съдебната власт, борба с корупцията, опозиция на политическия картел, образование, геополитически заплахи, сигурност, демография, икономика и пр.), имащи отражение върху цялото общество, като за целта актуализира своите политическите документи и програма, които да очертаят рамките на тази идентичност.

Между популизма, който е нелиберален, но не задължително недемократичен, защото свързва предпочитанията на определени групи избиратели с политическия процес, и който правилно диагностицира сложните проблеми, но предлага лесни решения, и левия либерализъм, който налага с религиозна фанатичност своята либерална, но недотам демократична догма, парадоксално подкрепяща мултикултурализма, но отричаща многообразието на интересите на големи групи в традиционното общество, различни от ляво-либералните постулати, за консерватизма се отваря електорална ниша за провеждане на базирани на националния интерес политики, на консервативното разбиране за общност, традиция, семейство.

Трето, от изключително значение е ДСБ да има проактивна роля при формулирането на микрополитики, които имат отношение към ежедневието на отделния индивид.

Четвърто, партията трябва да следва методично организационно развитие: да насърчава вътрешния дебат, да развива политическия потенциал на кадрите, да се професионализира. От особено значение е новото ръководство да се обърне първо към собствените си членове, като стимулира процеси, които да дадат възможност за извличане на лидерския потенциал вътре в партията, без страх от конкуренция, да мобилизира експертния капацитет на хората в партията и да ги въвлече в политическа дейност, с което да спомогне за превръщането на експертите в политици.

Пето, необходим е добър ПР и използването на модерни канали за представяне на политическите позиции и комуникация с избирателите в условията на извънпарламентарен режим.

Шесто, след като тези задачи са изпълнени, от такава изходна позиция може да се търси коалиция с други политически партии на базата на обща визия по приоритетни теми, като се запази автономията на ДСБ по позиции, по които не може да намери общо сечение с партньорите си. С други думи, необходимостта от консолидацията на малките партии е електорално целесъобразна и тя може да се случи по конкретни общи теми като следствие от последователното развитие на ДСБ и изграждането на много ясна за избирателите политическа идентичност. В обратният случай, ако единственото политическо послание е конюнктурното обединение на насипните малки партийки, за да се прокарат краткосрочните интереси на партийните им елити, то временните тактически съображения ще надделеят за сметка на стратегическото визионерство. В случай, че новото ръководство не съумее да изпълни горните задачи, то рискува да плъзне ДСБ отново в спиралата на редуващи се краткотрайни успехи и неуспехи, а в крайна сметка и до възможността за залез на партията, предположение, което не е лишено от логика, имайки предвид поредицата от низходящи развития през последните години.

---------

Авторът е доктор по политически науки и член на ДСБ