Детските стават все по-недостъпни
От 2002 г., откогато детски надбавки не се полагат на всяко дете, достъпът до това плащане става все по-труден за работещите родители.
Първият социален министър в правителството на Симеон Сакскобургготски - Лидия Шулева, въведе подоходен тест за родителите за достъп до детските надбавки, които преди това се полагаха на всяка дете, но бяха смешната сума от 7.80 лв.
Сакскобургогтски обеща в предизборната си реч да увеличи два пъти детските и Шулева реализира това обещание, като лиши по-заможните майки и татковци от тази помощ.
През 2002 г. надбавката стана 15 лв., а до нея достъп имаха семействата с доход до 150 лв. на човек от семейството месечно. Тогава средният осигурителен доход е 259 лв., а от детски добавки са лишени около 400 хил. деца от всички близо 1.5 млн. или около 25% (виж таблицата).
Още от 2003 г. прагът за достъп до добавката беше вдигнат на 200 лв., тогава средният доход в страната е 280 лв.
Замразяването на прага на 200 лв. за 5 години започва да ограничава значително достъпа до това плащане през 2007 и 2008 г.
От 6 години прагът е закован на 350 лв., което прави детските все по-недостъпни за работещите родители.
През 2014 г. децата и младежите до 19-годишна възраст (добавки се полагат до завършването на средно образование, но не по-късно от 20-годишна възраст) са около 1.3 млн., а добавки не получават над 540 хил. от тях или 41%. Право на детски през 2014 г. са имали 777 726 непълнолетни.
В същото време от 2002 г. досега размерът на детските добавки се увеличил от 15 на 35 лв.
Социалният министър в кабинета "Орешарски" - Хасан Адемов, успя да даде по-висока помощ на семействата с две деца и за второ дете от миналата година семействата получават 50 лв.
Промените, които предлага социалният министър Ивайло Калфин относно семейните помощи, едва ли ще променят съотношението между децата с право на детски и тези без право.
Прагът ще бъде увеличен до размера на минималната заплата - 420 лв. от следващата година, ако финансовият министър Владислав Горанов се съгласи. От помощи обаче ще бъдат лишени семейства с работещи родители, които нямат брак, тъй като вече ще се взима и доходът на бащата.
Ще се отнемат детските на родители, чиито деца са родили деца, което е справедлива мярка, но също ще намали броят на децата, подпомагани от държавата.
От 2002 до 2014 г. броят на децата в България е намалял с близо 350 хил. и прогнозите са да продължи да намалява. През 2001 г. в първи клас тръгваха около 150 000 деца, през 2014 г. първолаците бяха около 64 000.
Година | Праг | Среден доход | Коефицент* |
2002 | 150 лв. | 259 лв. | 1.73 |
2003 | 200 лв. | 280 лв. | 1.4 |
2004 | 200 лв. | 308 лв. | 1.54 |
2005 | 200 лв. | 331 лв. | 1.65 |
2006 | 200 лв. | 354 лв. | 1.77 |
2007 | 200 лв. | 398 лв. | 1.99 |
2008 | 200 лв. | 500 лв. | 2.5 |
2009 | 350 лв. | 554 лв. | 1.58 |
2010 | 350 лв. | 570 лв. | 1.6 |
2011 | 350 лв | 594 лв. | 1.7 |
2012 | 350 лв. | 618 лв. | 1.77 |
2013 | 350 лв. | 648 лв. | 1.85 |
2014 | 350 лв. | 683 лв. | 1.95 |
*Съотношението между прага за получаване на детски и средната работна заплата. През 2008 година право на детски се полага само, ако доходът е два пъти и половина по-малък от Средната работна заплата. Най-добро е било положението през 2004 г., когато детските се полагат при доход само 1.4 пъти по-малък от срадната заплата.