Деца запалиха революцията в Сирия

Хюсеин Чоли е член на сирийската общност в България, по народност е кюрд и е прекарал първите 20 години от живота си в Сирия. От 1982 година е в България и е женен за българка. През май той и негови приятели решават да направят комитет на сирийската общност в България, чрез който да подкрепят опозицията в Сирия.

 -Г-н Чоли, как пламна конфликтът в Сирия?

 - Всичко започна заради режима на Хафес Асад, който е баща на диктатора Башар ал Асад. Още откакто той основа партия БААС през 1963 година, все тя е на власт. Режимът, който те налагат, е тоталитарен диктаторски режим. Още през 1981 година народът се надигна срещу този режим и тогава Хафес опостуши цял град. Неговата армия уби близо 20 000 души. Сирийската революция започна в края на януари 2011 г. първоначално като спорадични демонстрации, а масовите протести избухват в град Даара на 15 март, заради ареста на 15 деца, които са написали на оградата на училище „Народът иска свалянето на режима“ . Най–голямото сред тях е на 14 години. Реакцията на властите е арестуването на децата и зверски изтезания, като вадене на зъби и изтръгване на ноктите им. Тези деца са били подложени на жестоки мъчения. Родителите се намесват, за да освободят децата си. Майките на тези деца отиват при градоначалника на Даара, който е братовчед на Башар ал Асад. Той им казва да забравят за децата си и да отидат да си направят други. Обяснява, че ако мъжете им нямат тази възможност, те ще им помогнат. От тези изказвания целият град пламва и гражданите излизат на мирни протести. Тогава вместо Башар ал Асад да се намеси и да освободят децата, той заповядва протестиращите да бъдат арестувани или убити.

 -Какво е положението в момента в Сирия?

 - Вече мина една година от началото на размириците в Сирия и по данни на ООН има близо 8 000 умрели, над 30 000 задържани, стотици хиляди ранени и много избягали от ужаса. Има много дезертьори, които са избягали от армията, защото им е казано: „Ако не убиваш, ти ще бъдеш убит“ и когато те откажат да убиват цивилните граждани, трябва да избягат, за да не бъдат убити от армията. В Сирия има много кюрди, шиити, сунити, алеуити, християни. В град Хомс има главно алеуити и сунити и властите ги настройват едни срещу други. Като обясняват на алеуитите, че те ги пазят, че сунитите искат да ги премахнат и така насаждат една расова омраза и самите граждани започват да воюват помежду си. Само за 3 седмици в град Хомс са загинали 1000 души, между които  и журналисти, отишли да отразят събитията в Сирия. Сега започват сраженията в един планински град Идлиб, който е на границата с Турция. Ранените не се допускат до болниците, тъй като повечето са държавни и са под юрисдикцията на Асад. Дори и да постъпят в болница, ги измъчват или убиват, или предават на военните. Има лекари, които се отдръпнаха от режима и направиха в домовете си помощни центрове, но в тях няма нужната апаратура, за да се помага на тежко пострадалите.

 - Смятате ли, че бунтовниците могат да свалят режима сами?

 - Няма да успеят сами. Сирийската опозиция не беше с ясна представа за чуждата намеса. Има много хора, които смятат, че чуждата намеса ще направи този конфликт още по-голям и това ще доведе до повече жертви. Обаче се стигна до момент, в който се разбра, че без чужда намеса няма да стане нищо. Вече имаше две опита на Съвета за сигурност да се намеси, но бяха неуспешни заради ветото на Китай и Русия. Арабската лига също се намеси и се опитва заедно с Франция и други европейски страни да сформира една организация, наречена „приятелите на Сирия“ , която да подпомогне опозицията. Част от държавите са единни за въоръжаването на свободната армия, други са против и затова до момента не са взети решения. Първото събрание на „приятелите на Сирия“ се проведе в Тунис преди около 2 седмици. И България участваше в тази среща. Сега ще има още една в Истанбул в събота. В резултат на това събиране Европейският съюз призна „Патриотичния съвет за Сирия“ като легитимна организация. Американците нищо няма да предприемат без съгласието на Съвета за сигурност.

 - Каква ще е развръзката на този конфликт?

- Сценариите са много, сценарият на Либия вече е невъзможен, възможен е такъв като на Косово. По някакъв начин трябва да се намесят международните сили, за да се спасят мирните граждани, да се отворят бежански коридори, да се дадат зони за сигурност. Има планове, но за съжаление нищо не е ясно все още. Но без външна намеса режимът няма да бъде свален и там ще продължават да бъдат избивани хиляди хора. Възможността за преговори и реформа вече я няма. От начало сирийската опозиция опита така, но отговорът беше изпълнен с куршуми. Този диктатор трябва да бъде премахнат по някакъв начин, но какъв ще е той и аз не знам.

 - Каква е връзката между конфликта в Сирия и евентуален конфликт с Иран? Коментира се, че краят на сблъсъците в Сирия ще доведе до военен конфликт с Иран?

 - Иран и Сирия са свързани от дълги години заради ислямската революция през 1979 година. Иран се опитва да властва над целия Близък изток. Иран по всякакви начини се опитва да помага режима на Асад - с оръжия, военни, снайперисти и танкове. Иран държи на Сирия, защото е богата държава, има много петрол и ако режимът падне, Иран ще загуби.

 - В кои страни се съсредоточава потокът на бежанци от Сирия?

- Вълна на бежанци има в близките държави до Сирия -Турция, Йордания и Ливан. В Турция има около 10 000 бежанци, там те живееха зимата в палатки на студа и в условия на страшна мизерия. Условията за живот на бежанците там са много тежки.

 - А към България има ли?

- Когато идват в България, бежанци минават нелегално границата. От там ги пращат в Любимец или в Бусманци. Те трябва да подадат молба за убежище и след това ги преместват в Агенцията по бежанците. Там трябва да обяснят защо са напуснали страната си и защо искат закрила и да дадат убедителни доводи, че имат нужда от нея. След това ги настаняват в общежитието в столичния квартал „Овча Купел“. Там условията за живот са много по-човешки. Живеят в топли стаи, винаги имат топла вода. Получават минимални помощи, с които си купуват храна.

 -Има ли бежанци, които не искат закрила от България?

 -Има и такива, които не търсят закрила, такива които не са наясно с процедурите, такива на които не им харесва тук. Всеки, който премине нелегално и не иска закрила, трябва да се върне обратно или да напусне държавата. Някои просто преминават през България и търсят закрила от по-богати страни.

 - Трудно ли се интегрират сирийските бежанци в държавата ни?

 - Като на всички чужденци, не им е лесно, но тук условията на живот за бежанците са добри. След като получат закрила, имат възможност да пътуват в страните членки на ЕС. Първите 6 месеца прекарват в интеграционен център, учат български език, след това имат 6 месеца за получаване на квалификации и започват да търсят работа. Има хора, които си започват бизнес - отварят фризьорски салони, сервизи.

 - Какви са целите на протестите на сирийската общност у нас?

-Пред посолството на Сирия в България вече сме правили над 20 протеста. Засега са се събирали по 100, 200 души. Но ние търсим подкрепата на българите. Скоро проведохме срещата с външния министър Николай Младенов, той много активно помага с каквото може. Вижда се с нас, интересува се, определено оказва подкрепа. Ние търсим подкрепа по всички възможни канали. Искаме протестите да ни подкрепят хората и от другите държави, искаме да спре насилието върху мирните хора. Искаме хуманитарни помощи, ранените да бъдат лекувани по нормален начин, международните сили да бъдат допускане в Сирия и да видят истината. И когато това се случи ще има надежда за хората в Сирия.