Държавната политика по дълга ще доведе до неизбежна катастрофа през 2023 г.

На 14 март Министерство на финансите пласира на международните пазари държавни облигации за 2 млрд. евро, от които седем годишни - за 1.150 млрд. евро и двадесет годишни - за 850 млн. евро. Първите са с доходност 2.13%, а вторите - 3.15%. Думата доходност има смисъл за тези, които дават парите си срещу облигациите. За бюджета това е цената на дълга.

След това отегчително за разбирачите пояснение ще отбележа, че при днешното състояние на много свободни пари, които търсят пласиране, цената можеше да бъде по-ниска.

Новата емисия на дълг веднага породи познатите коментари. Опозицията, а и някои експерти, я определиха като навлизане на страната в опасна дългова спирала. Управляващите партии, особено тези от Реформаторския блок, отхвърлиха това твърдение с обяснението, че това са пари за погасяване на стари дългове, което означава, че дългът няма да се увеличава, дори е възможно да се намали номинално към края на годината.

Тук ще спестим припомнянето на оценките, които тези партии даваха на нови емисии дълг в много по-скромни размери във времена, когато те не бяха в управлението.

Интересът на много хора към това как се управлява държавният дълг и какво е влиянието върху всички нас на споменатата нова емисия е оправдан, защото постоянното нарастване на дълга ощетява всички, които ползват публичните услуги.

Днешните оценки за новата емисия дълг трябва да се съобразяват със Закона за държавния бюджет за 2016 г. В него е определен лимит за нов дълг през 2016 г. в размер на 5.3 млрд. и от който 3.9 млрд. лв. - от външни пазари. Следователно емисията от 14 март изчерпва определения по закон лимит за дълг от външни пазари.

Дискусиите за това дали с този дълг страната е застрашена в икономически план е трябвало да се водят при обсъждането на Закона за бюджета за 2016 г. В случая министърът на финансите изпълнява закона. Но може и трябва да се обсъжда дали и доколко взетите пари от външните пазари имат подходящата доходност и добре обмислени падежи.

Оценката на доходността е нещо относително. Лесно ще се намерят доводи за това, че постигнатото от специалистите на МФ заслужава висока оценка. Може да се твърди и обратното. Като имаме предвид плащания по други дългове, които се натрупват в края на 2022 г., би било по-добре, ако по-голямата част от двата милиарда евро дълг бяха с период от 20 години. Освен това постигнатата доходност от МФ през миналата година беше по-добра от сегашната, въпреки че управляващите дават по-добра оценка на икономическата ситуация у нас през 2015 г.

Заслужава да се припомни, че при обсъждането на бюджета за 2016 г. народните представители не проявиха интерес и не взеха отношение към важния въпрос за структурата на новия лимит за дълга. Като се има предвид конкретната обстановка у нас и състоянието на намалено търсене на кредит от предприемачите, даденият превес на външен дълг спрямо вътрешния в общия лимит от 5.3 млрд. лв. е решение, което може да има повече минуси, отколкото плюсове.

Когато на вътрешния пазар бизнесът има проекти и търси кредити, е по-добре държавата да се обърне за към външните пазари, за да не ограничава икономическата инициатива. Периодът у нас не е такъв – няма проекти и има много свободни пари. За съжаление този проблем не беше забелязан и обсъден от народните представители. В същото време те без коментари отстъпиха своето конституционно право да решават въпросите по дълга, като записаха в Закона за бюджета за 2016 г. ”... Министерският съвет може да проведе преговори и да сключи базови споразумения на Международната асоциация за суапови и деривати с избрани контрагенти, при условия за последваща ратификация”. Текстът е неразбираем не само поради стиловата форма, но и по същество. Все още не е ясно какво ни очаква на основа на този текст.

Подходът напомня Закона за държавния бюджет за 2015 г., в който беше даден мандат на Министерския съвет за нещо, чиято същност разбрахме едва в началото на 2015 г., когато се поиска одобрението на народните представители за тригодишен договор за дълг от 8 млрд. евро. Опозицията и до днес вдига шум по това, но не признава, че е проспала това решение и не е реагирала, когато е трябвало.

Днешните ни вълнения по повод новата емисия дълг имат смисъл, ако успеем да отговорим на няколко въпроса - има ли трайна тенденция за нарастване на дълга ни; расте ли лихвеното бреме; знаем ли в каква степен увеличеният дълг е финансирал нещо трайно, от което ще имат полза и следващите поколения.

Отговорът на първия въпрос се определя от данните за номиналния размер на държавния дълг и неговото отношение към БВП през последните години. За 2011 г. държавният и държавно гарантиран дълг е 12.8 млрд. лв. съответно 15.3% към БВП. За 2012 г. - 14.7 млрд. лв. и 17.6%; за 2013 г. - 14.9 млрд. лв. и 18.0% ; за 2014 г. - 22.7 млрд. лв. и 27.10%; за 2015 г. не са публикувани данни, но може да се предполага номинален размер около 23 млрд. лв.

Данните потвърждават изразените опасения от много специалисти, че тенденцията за нарастване на дълга остава. Същото се потвърждава и от данните за разходите за лихви по дълга. За 2016 г. разходите за лихви са в размер на 774 млн. лв. Отговорът на третия въпрос е неясен, защото няма официална информация. Всеки анализатор може да има свое мнение, основаващо се на оценката на бюджетната политика, спазването на законите, изпълнението на обещанията дадени в редица европейски документи, като например Националната програма за реформи, тригодишните бюджетни прогнози, изпълнението на обещанията за подобряване ефективността на разходите в редица бюджетни сфери, като здравеопазване, администрация, вътрешни работи, фонд ”Земеделие”, управлението на бюджетните средства за европейските програми, трансферите за общините. Във всички изброени направления досега само се обещава и се пишат стратегии, без реално да се направи нещо за подобряване ефективността на бюджетните разходи.

Това, впрочем, се отбелязва и в последния документ на ЕК по т.н. макроикономически неравновесия. Европейската комисия посочи тези проблеми и миналото лято под формата на препоръки във връзка с документите по европейски семестър 20/20. В този документ от месец юли 2015 г. ни беше препоръчано през 2016 г. да сменим подхода за плащане от Здравната каса на болниците, като се обмисли принципът на ценообразуване за тази дейност. Известно е какво реално направихме за изпълнение на тази препоръка – нищо не направихме.

Ще припомня, че през 2011 г. имахме същата препоръка и бяхме обещали през 2012 г. да въведем принципа на т.нар. диагностично свързани групи. Вероятно новите служители в Здравната каса и в Министерство на здравеопазването не са и чували за подобно обещание, защото никой не чете и не следи какво сме написали в изпратените в Брюксел планове и конвергентни програми. Новите хора в тези институции вероятно се трудят около новите идеи за пръстови отпечатъци и двата пакета на медицински услуги.

При така избрания подход е нормално дългът да нараства, лихвите да изместват полезните публични разходи, но това не е всичко, защото около 2023 г. вече няма да се говори за потенциални опасности, а за неизбежна катастрофа, поради струпване на значителни по размер плащания по дълга. Все още това може да се избегне, ако всички го искаме и настояваме за спазване на законите и недопускане на познатите на всички схеми за присвояване на бюджетни пари, което ще ограничи дефицитите по бюджетите за следващите години. В това отношение е окуражаващо спирането на многобройни обществени поръчки, въпреки че мнозина определят този подход като несъответстващ на доброто управление. Много може да се постигне за подобряване на ефективността на бюджетните разходи, като се положат усилия да се подобри организацията на работа в многобройните контролни институции. На първо време е добре да се анализира дейността на вътрешните одитори в бюджетните звена. Това е орган, който би могъл да има съществен принос за ограничаване на нарушения на закона за държавния бюджет и закона за публичните финанси. Това може да се постигне при условие, че тези, които осъществяват този контрол не зависят административно от ръководителя на съответното звено, който е изпълнител на утвърдения бюджет.

Източник: БГНЕС

Авторът проф. Христина Вучева е вицепремиер и министър на финансите през 1994-1995 г., в служебното правителство с премиер Ренета Инджова.

Родена е в Пазарджик. Завършва "Счетоводна отчетност" във ВИИ "Карл Маркс" (днес УНСС).

През 1990-1991 г. Вучева е съветник в Министерския съвет, а от 1992 до 1997 г. оглавява дирекция „Икономическа и социална политика“. През този период участва активно в разработването на концепцията за масова приватизация.

От 1996 до 2009 година е преподавател по финанси в УНСС.