Да изхвърлиш най-добрия си приятел
Кучето било най-добрият приятел на човека. Как може някой година-две да гледа най-добрия си приятел вкъщи, а после да го изхвърли на улицата, вероятно е една от най-големите мистерии на преходната човешка любов. Но именно в нея се корени големият проблем с бездомните кучета - самите ние си ги произвеждаме, за да ни глозгат по-късно и да се оплакваме.
„Съвестни граждани” оставят пред вратите ни кашони с новородени палета през нощта. Други пък дори не бият път, а изхвърлят кутретата край контейнери, разказва Надя Станчева. Тя е управителката на дома за безстопанствени кучета към „Animal Rescue” в Горни Богров. Най-често малките имат някои от белезите на дадена порода, тъй като са плод на безотговорността на стопаните към собствените им любимци.
Според изчисления на „Animal Rescue”, броят на животните, произведени в родовата линия само на една двойка некастрирани кучета за шест години, надхвърля 66 хиляди.
„Animal Rescue” са от онези еколози, за които сме свикнали винаги да са на страната на кучетата, когато стане дума за кучешкия проблем. ВМРО пък са редовната им опозиция и контрапункт. Но този път са на едно мнение.
В Англия, дава пример съветникът от ВМРО в Столичния общински съвет Ангел Джамбазки, ако човек изостави кучето си на улицата, бива глобен с 300 паунда за първо провинение. Сумата за последвало нарушение се умножава десетократно.
У нас вече се очертава ясна тенденция хората все по-често да изоставят любимците си, споделя Надя Станчева. Тя категорично отхвърля твърдението, че приютът в Богров връща на улицата некастрирани животни или кучета с опасно за хората поведение. Доказателство, според нея, е фактът, че в момента кучкарникът е дом за над 200 четириноги, чиято единствена алтернатива е да бъдат осиновени.
От организацията посочиха, че контролът върху домашните кучета е съществено условие за справяне с проблема. Той включва регистрация и поставяне на чип на животното, а в най-добрия случай и кастрация, ако кучето няма да се използва за официална развъдна дейност. И Станчева дава за пример практиката в Западна Европа, където собствениците на некастрирани животни заплащат доста високи данъци, защото се счита, че печелят от заплождане на любимците си.
Популацията на безстопанствените животни у нас е постоянна „гореща тема”. За разлика от повечето обществени въпроси, на които се натъкваме само чрез медиите, с този се сблъскваме всеки ден на улицата. И колкото повече средства и внимание инвестираме в преодоляването му, толкова проблемът се задълбочава. Кучетата не само не намаляват, но броят им се увеличава.
Повсеместната евтаназия не е решение. Подобни мерки са нецелесъобразни, биха стрували скъпо на данъкоплатците, а и няма да са еднократни – заблуда, загнездена в мисленето на мнозина. Освен това масовите екзекуции на кучета са забранени и наказуеми според „Закона за защита на животните” от 2008 г., както и според цялото европейско законодателство.
Програмата „кастрирай и върни” пък e емблематичен пример за точене на общински пари. Тя тече у нас от години, а по улицата се появяват нови и нови екземпляри?! Кастрираните кучета раждат глутници, забеляза най-после и столичният кмет Йорданка Фандъкова.
А основният проблем и в тази кучешка драма са хората. Или, хайде, "недобросъвестните граждани". Ония, които изхвърлят на произвола нежеланите кучила на собствените си любимци.
Оказва се, че за да добием европейски условия за живот, първо трябва да усвоим и европейски манталитет. Макар че по традиция обичаме да прехвърляме отговорността на друг или да използваме радикални мерки, тази ситуация изисква по-сериозно отношение. Дилемата е ясна – или ще свикнем да се съобразяваме с правилата, или ще се разхождаме из улиците с тояги.