Да има ли всеобщо гласуване?

Няма перфектна система. Както е казал един велик човек „На добрите хора не им трябват закони, а лошите – те винаги ги заобикалят.”
На 20 януари 2014 в БТА се проведе дискусия на тема всеобщо гласуване, организирана от НДСВ. Този въпрос е от изключително значение за начина на управление на България и доверието към държавността. Всяко негово подценяване ще продължи да води до неудовлетвореност. Ясните правила за провеждане, разбираемата система за избор, нетолерирането на корупцията в изборния процес всичко това руши статуквото и създава условия за развитието на българското общество. Настоящият изборен процес освен, че бетонира олигархичния модел на политическата ни система, то по презумпция не дава никакъв шанс на новото, на перспективното, на различното и заглушава всеки глас, който иска промяна.
Българите не гласуват. Факт! Какво би било правилното решение, за да се гарантира пряката демокрация? Изследвайки ситуацията днес естествено е да тръгнем от човека, който има правото да посочи кой да го управлява.
У нас хората могат да се поставят в две групи. Първата група е от хора, които винаги гласуват, защото имат ясно изразени политически симпатии и съществуващите партии като политики, хора, поведение и морал са приемливи. В нея има подгрупа от хората, които са склонни и които продават гласа си поради незавидното си икономическото положение или поради зависимостта си от тартори, които се разпореждат с тях.
Втората група хора са тези, които не гласуват. Тази група има относително твърдо ядро и много голяма група, която иска да гласува, но не намира за кого. Тези, които никога не гласуват може би не са съгласни с начина на управление, държавното устройство, начина на представителство и т.н. Те имат своето право да отричат системата. По-голямата част от негласуващите обаче, искат да гласуват, искат да намерят правилния политически субект, правилните възгледи за настоящето и бъдещето на страната и да дадат гласа си. В тази голяма група хора липсва усещането, че е налице партия, лидер или политик, които да ги удовлетворяват в достатъчна степен.
Освен гореизброеното, в контекста на нашата изборна практика и политическо упражняване на властта възниква въпросът „Защо се стигна до тук?”.
Отговорът е защото хората са отвратени от поквареното политическо представителство и разбират, че:
- мъртвите души в списъците водят до манипулации, които обезценяват истинския вот;
- купуването на гласове, на определени групи от хора, им навира в очите безскрупулността на партиите;
- манипулирането на броенето на гласовете показва високото ниво на политическа арогантност;
- липсва ясната политическа отговорност на народния представител пред преките му избиратели;
- няма нормални условия за гласуване за българите в чужбина, което е изкуствено създадено препятствие.
Единственият начин за нормализиране на ситуацията е търсене на решение за отрезвяване на политическите субекти. Необходим е един звучен народен шамар, който да ги извади от състоянието им на неморално задоволство за сметка на огладнелия и обезверен народ.
Обществото е длъжно и трябва да намери и да наложи решение, което да не позволява на политиците да изкривяват народната воля, да поставя рамки, да търси отговорност, да следи за начина на финансиране. Буди одобрение факта, че тази публична дискусия започна. И тя започна не защото им изнася на някои партии, а защото повече не може да се търпи. Обсъждането на стимули, а не на санкции при гласуване е добра основа за намаляване на „корупцията” и опорочаването при провеждане на избори. Днес трябва да има стимули за гласуване, защото е време за промяна и:
- защото изкривения вот от мъртвите души и купените гласова ще продължи да предопределя олигархично-корумпирания модел на управление;
- защото манипулацията на резултата от гласуването ще продължи да се прави;
- защото трябва да има пряка отговорност на избраните пред избирателите му;
- защото всеки български гражданин трябва да има облекчен достъп и вярно отразяване на гласа на гласуващия.
Цялата система следва да се промени, като в центъра й трябва да бъде волята на човека, а самата тя да отчита преобладаващата част от избора на обществото. Особено внимание следва да се обърне на младите хора, които използват електронните технологии и ако се създаде тази възможност те ще се включат активно, защото те имат виждане за собственото си настояще и бъдеще. Дори и малка крачка в тази посока може да доведе до значително повишаване на избирателната активност.
Време е! Проектът на Изборен кодекс е в Народното събрание. Според написаното в него ние ще разберем дали ще се пази статуквото или ще се търси наистина представителство, основано на народната воля.