Беронов: Няма основания за импийчмънт на Плевнелиев

След като президентът Росен Плевнелиев напусна церемонията по заклеването на новите конституционни съдии, депутати обявиха, че ще поискат отстраняването му, защото е погазил основния закон на държавата. Противоконституционно ли е поведението на президента и има ли пропуски в провеждането на церемонията по заклеването на конституционните съдии -   за коментар потърсихме бившия член на КС Неделчо Беронов.

Г-н Беронов, има ли основания да се иска отстраняване на президента?

Това е пресилено. Импийчмънт е едно изключение, като явление, и то може да стане само в случаите, описани точно в Конституцията. Това са два случая: нарушение на Конституцията, не на Закона за Конституционния съд. И второ – държавна измяна.

В случая с напускането на президента има ли нарушаване на Конституцията?

Не, цялата процедура по полагане на клетвата, която предвижда присъствието на държавните ръководители – председателя на парламента, на ВКС, президента и т.н., тази процедура не е уредена в Конституцията. Тя е уредена в Закона за Конституционния съд. В Конституцията няма и една дума по повод на тези неща. Те са оставени за уредба в закона и там са описани. Така че, ако гледаме съвсем отговорно, имаме законна уредба, за която може да се говори дали е нарушена или не. Освен това – импийчмънт е нещо много отговорно. Не само, че 48 народни представители трябва да предложат за обсъждане този въпрос, но решението на Народното събрание трябва да се вземе с 2/3 от гласовете на депутатите. А дали обвинението е основателно или не, го решава Конституционният съд в извънредна процедура. Така че нещата са изключително сложни и, което е най-важното, основанията за импийчмънт са за нарушение на Конституцията.

Отсъствието на президента може ли да бъде наистина повод за прекратяване на церемонията по клетвата?

Това не е уредено в закона. Няма изрично уреждане в закона как да се третира отсъствието на някой от тези държавни ръководители, които са предвидени като присъстващи. За това, като неуредено в закона, за момента в така създалата се ситуация, няма да ви дам отговор.

Каква е оценката ви за постъпката на президента – достойна или не?

Макар че не съм действащ конституционен съдия, мога да кажа само, че Конституционният съд третира указите на президента само по отношение на това дали са конституционносъобразни. Другото е политическа оценка, нещо което КС не може да прави. Той проверява конституционносъобразност, а не политическа целесъобразност.

Вярна ли е тезата, че в момента на полагане на клетва от новите съдии, председателят на Конституционния съд вече не е действащ съдия и той не може да прекрати процедурата по заклеването след напускането на президента?

Когато няма избран председател или председателят на КС отсъства замества го най-възрастният съдия. Има решение, дадено от закона, което автоматично действа, независимо от причината, поради която в момента няма действащ номинално избран председател. Има текст в Закона за Конституционния съд, който изрично казва, че съдиите с изтекъл мандат, продължават да изпълняват функциите си до встъпване в длъжност на новоизбраните заместници. Този текст е обсъждан по различни поводи във връзка с различни случаи. Не мога да се ангажирам с конкретен отговор по конкретния случай.

Появиха се мнения, че заклевайки се, кандидатите не са казали последната част от текста, а именно: „Заклех се“. Това фатално ли е?

Това не е фатално, защото те подписват клетвена декларация, чийто текст съдържа пълният вариант на клетвата, така, както е записано в Закона за Конституционния съд. Клетвената декларация съдържа всички тези неща. Това не е пропуск, който да има фатални последици. Полагането на клетвата е много важно, защото законът я обвързва с встъпване в длъжност. Това е нещо, което не получава точно определение при сегашните критики, и много хора не могат да разберат, че това е един вододел. Избраното лице ще влезе в състава на Конституционния съд от момента на полагане на клетвата. От тогава започва да тече неговият деветгодишен мандат.