Бат'Сали е най-малкото зло

Протестите срещу избора на Бат'Сали за депутат от Кюстендил имат 2 пласта. Първият е обидата как в най-българския район ДПС печели мандат и то с циганин начело.

Вторият пласт е, че протестът се използва като легитимация за смяна на изборната система.

Като стане въпрос за турци и цигани, уж толерантният българин отказва да мисли трезво. И понеже във всенародното опиянение се творят най-големи глупости, се чувстваме длъжни да кажем "некои съображения", които в протестната еуфория подминаваме.

Първо, Бат'Сали не беше избран с гласовете на циганите. В Кюстендил има голяма циганска махала, но, както самата Мая Манолова обясни, на тези избори всички партии се разбраха да не купуват гласове в кв. "Изток" и да не позволят на никоя партия да купува. ДПС доби тези над 800 гласа от етнически българи. Скандалът, който стана, е изключително полезен. Вместо да се търсят бъгове в избирателната система, много по-добре е да се потърси защо тези етнически българи са гласували за ДПС - те под феодално робство на работодатели  и местни мутри ли са? Или са кариеристи, които искат чрез ДПС да се издигнат в службата?

Отново припомням един факт, който учебниците ни по история грижливо подминават. През 14 век при идването си в бившите предели на Византия огузите (тюркските предшественици на днешните турци) са една шепа народ. Не повече от 1 млн. срещу 12 млн. жители на тогавашна Византия и още толкова жители на балканските страни.

Османската държавица (в областта Витиния, недалеч от Константинопол) е най-малката от всички турски държавици. Покорява тях, византийските провинции и балканските царства, не благодарение на несметни азиатските орди, а благодарение на съдействието на православните феодали.

Нашият национален герой Крали Марко (национален герой и на сърбите) се бие на страната на турците в битката при Косово поле.

600 г. по-късно шефът на армията ген. Симеон Симеонов е водач на листа на ДПС, редом до него е главният ковчежник на хазната Петър Чобанов.

Дълго време висшите и средните административни постове в османската империя са забранени за мюсюлмани. Запазени са за християнската олигархия, която е сътрудничила на нашествениците.

Кюстендил е най-близката точка до феодалните владения на Крали Марко. И в тях, както и в сегашен Кюстендил не е имало турци.

Аналогиите са много. Но единственото, което е доказала историята е, че човек никога не се учи от историята. Случаят с Бат'Сали обаче е толкова брутално влизане с бутонките напред, че може пък и някой да се замисли.

Това е големият контекст около Бат'Сали. Драмата дали Изборният кодекс е справедлив или не, е прехвърляне от болната глава на здравата.

Какво значение има дали ДПС е вкарало депутат от Кюстендил както сега, или от Видин и трите софийски района, както на предишните избори?

Всяка изборна система си има своите несъвършенства. Смяната на Хеър-Ниймайер няма да оправи проблемите в обществото ни, само ще замени несъвършенствата на една изборна система с друга.

Д'Онт

Спомням си, че преди години четох статия "Този лош човек Виктор Д'Онт". Тогава всички бяхме пропищели от неговата система.

Да си припомним защо. Методът Д'Онт стигна върха на своя парадокс през 2005 г. Тогава в 23 МИР в София БСП спечели 62 206 гласа и взе само един мандат. С почти двойно по-малко гласове - 36 536 ДСБ взе 5 мандата.

В Силистра ДПС печели 36% от гласовете, а БСП 30,5%. Обаче от четирите мандата 3 отиват в ДПС, а само един в БСП. Ако тръгнем по линията българи-турци, би следвало да кажем, че за турската партия са гласували само 36%, а за българските 64%. Но 75% от мандатите са отишли за турската партия, а за 64-те процента български гласове са останали само 25% от мандатите.

По отношение на ДПС разликата между Д'Онт и Хеър-Ниймайер е дали ДПС получава бонус в райони, в които има гласове или в най-малките райони. Да, от една страна е странно ДПС да има мандат в Кюстендил. Но не е ли по-лошо ДПС да има 5 от 5 в Кърджали, въпреки че 30% гласуват за друг, или 3 от 4 в Силистра?

Голямата разлика между Д'Онт и Хеър-Ниймайер е друга и тя засяга партийните ръководства. При Д'Онт могат да си наредят листите с по-голяма степен на сигурност и поне 80% да са уверени, че ще влязат тези кандидати, които централата иска. При Хеър е пълна лотария. И най-много я изпита на гърба си "Атака", която вкарва депутат в Търговище само с 2,49%, което е осми резултат в района и почти два пъти по-малко от средния резултат на партията за страната.

С 19,64% ГЕРБ също има един депутат, а с 12,43% БСП не взима нито един мандат. В същото време във Враца "Атака" спечели 6,16% - много повече от средното за страната, но не вкара депутат.

Недоносчето от 2009 г.

От всички  изборни системи, пробвани у нас, най-глупавата е тази, по която гласувахме през 2009 г. Тогава тройната коалиция изчисли, че ще има солидно мнозинство, ако промени закона така, че 31 депутати (колкото са МИР-овете) да се избират мажоритарни. Сметките излязоха без кръчмар и ГЕРБ спечели 26 от тях, 5 отидоха при ДПС и нито един за БСП.

Тази глупост от една страна е доказателство, че каквото сам си направиш, никой не може да ти го направи.

Ако тази система беше приложена на изборите сега, резултатите щяха да се повторят. ГЕРБ отново щеше да спечели 26 МИР-а, а ДПС - 5.

Победителят взима всичко

Недоносчето от 2009 г. всъщност е смесена избирателна система, в която 209 депутати се избират пропорционално, а останалите 31 по системата FPP (First-past-the-post voting), при която мажоритарният мандат отива при кандидата набрал най-много гласове на първия тур. Тази система е вероятно най-несправедливата, но една от най-разпространените - особено в англосаксонския свят - и е подходяща за двупартийна система.

При нея няма втори тур. Победителят взема всичко в определения избирателен район. На изборите през 2009 само в 4 района (в 2 ГЕРБ и в 2 ДПС) печели над 50%. В Кюстендил ГЕРБ печели с малко над 30%. А в Шумен разликата между ДПС и ГЕРБ е само 0,6%, но мястото отива за ДПС.

Невъзможно е да се направи точна калкулация как биха се разпределили по мажоритарната система FPP депутатите в зависимост от резултатите на последните избори. Но с всичките тези уговорки, можем да направим едно приблизително изчисление. Колегите от "Капитал" са направили карта на гласуването по общини. Ако приемем, че всяка община е един депутат (което е прекалено условно) излиза, че ГЕРБ щеше да спечели около 180 места, ДПС около 50, БСП 5, ПФ 2, ББЦ 1 и РБ 1.

Мажоритарна система

Тази система също е мажоритарна, но обикновено под този термин ние си представяме избори с 2 тура. Нещата малко биха се променили. Да, вероятно ще възникнат коалиции по места, резултатът няма да е толкова драстичен, но ще е приблизително същият.

Нали си представяте какъв вой ще настане тогава, като 60% от гласувалите останат непредставени?

Смесена система

Това вече сме го играли. Веднъж в недоносения му вариант от 2009 г., но и веднъж в пълната му прелест. Първите демократични избори у нас са по смесена система. През 1990 г. за Велико народно събрание 200 депутати се избират пропорционално и 200 мажоритарно.

Пропорционално БСП печели 47,2% и вкарва 97 депутата. СДС печели 36,2% и вкарва 75 депутата. Но мажоритарните избори обръщат всичко и правят огромна диспропорция. БСП печели 114 места, СДС 69. Така БСП си осигурява стабилно мнозинство от 211 депутати.

Минимална необходима промяна

В книгата си "Краят на вечността" Айзък Азимов въвежда термина "минимална необходима промяна". Съвсем мъничка промяна в реалността, която ще остане почти незабелязана, но мъничко ще промени реалността към по-добро.

Има поне няколко дребни промени, които могат да подобрят сегашната избирателна система. Най-обсъжданата е въвеждане на нарочен район "чужбина". Така гласовете от чужбина няма да изкривяват чак толкова разпределението. Възниква обаче въпросът колко депутати да има в този район. На едни избори могат да гласуват 25 000, на други 300 000.

Може гласовете от чужбина да се пришият към други МИР. Например гласовете от Турция да се прибавят към Габрово, от Гърция към Перник, а от Германия - към Кюстендил. Това вече е правено, но едва ли някой се е почувствал по-щастлив от това.

Друг вариант е да се уедрят малките райони. Например Перник и Кюстендил, Видин и Монтана, Ловеч и Габрово да се обединят, а в София, Варна и Пловдив например да се създадат още райони. Вероятно това ще създаде административни трудности, ще доведе до объркване, но не е невъзможно.

Да се върнем към Бат'Сали

Бат'Сали е избран благодарение на едно несъвършенство на сегашната избирателна система. Но нека обърнем призмата. Знаем ли дали с друга избирателна система няма да бъдат избрани по-големи недоразумения? Знаем ли дали няма да се оспорва изборът не на един-двама, а на 100-200 депутати? Помните ли как се радвахте, че Царят (НДСВ) е разбил двуполюсния модел? Или колко тъжни бяхте през 2013 г., когато 25% от избирателите останаха непредставени, защото много партии останаха с малко под бариерата. Не се ли сещате как на всички местни избори говорим за местни бизнес партии и местни феодали?

Бат'Сали е най-малкото зло. И всяко зло за добро. Станалото в Кюстендил е отправна точка за поне 2 дискусии - за купения и контролиран вот, чрез който ДПС все повече и повече се разраства. И друга още по-важна - защо за един българин е изгодно да гласува за ДПС.

Задавайки втория въпрос, ще стигнем до още една историческа истина, която старателно крием от себе си. Кръвният данък (девширме) по време на Османската империя не винаги е бил насилствен. В значителна част от случаите християните сами  са предлагали децата си за еничари, защото това е било синоним на израстване в кариерата и най-лесният начин да ги спасят от мизерията.

Във фолклора ни песни за доброволно кандидатиране за еничари не са останали. Но и Симеон Симеонов, Петър Чобанов, Христо Бисеров, Йордан Цонев, едва ли някога ще влязат във фолклора, освен с мръсни вицове.

В исторически план 600 г. са много кратък срок. И технологията как едно малцинство от около 10% превзема цялата власт с любезното съдействие на винаги невинното мнозинство, не се е променила особено.