Атанас Кацарчев: Безсмислието на актуализацията на бюджета в числа
Обяви се 5 на сто намаление на разходите на министерства и ведомства. При 8 млрд. лв. бюджет това прави около 400 млн. лв. икономия.
Приходите имали недостиг от 293 млн. лв., което прави 0,36% от БВП (БВП е 81,5 млрд.лв.), съответно 0,92% от консолидирания бюджет (целия бюджет на държавата - 31,7 млрд.лв.), 1,59% от приходите (18,4 млрд.лв.) и 1,76% от данъчните приходи (16,6 млрд.лв.).
Разходите трябвало да се завишат с 200 млн. лв., което прави 0,24% от БВП, 0,63 от консолидирания бюджет и 1,1 % от приходите в бюджета.
Ако се икономисват 400 млн.лв. от разходите от една страна и от друга страна - неизпълнението на приходите плюс увеличението на разходите прави 493 млн.лв., то разликата - недостигът - е едни 93 млн.лв. При БВП 81,5 млрд. лв. и при консолидиран бюджет от 31,7 млрд. лв. просто не си заслужава да се пресмята, защото тези 93 млн. лв. са около 0,1%, т.е. от 30 до 50 пъти под грешката, с която се прави бюджетът на държавата, която обикновено е между 3 и 5 на сто.
Въпросите, които изникват при тази ситуация, са:
- Какво налага актуализация на бюджета на държавата?
- Кои точно пера от бюджета ще бъдат надути и защо?
- Какви точно пера ще бъдат намалени и защо?
- Кое налага да се емитира дълг и защо?
На тези въпроси кабинетът трябва да даде ясни, мотивирани и икономически обосновани отговори.
Нашият прочит би могъл и към момента естествено, на база на наличната в публичното пространство информация, е следният:
На въпроса какво налага актуализация на бюджета при така изнесените от правителството данни, отговорът е: нищо не налага актуализация.
На въпросите кои пера ще бъдат актуализирани нагоре, съответно надолу, няма отговор, защото нищо не се казва официално. Сигурно ще се разбере, като се види официалният документ и тогава ще се търсят подводните камъни, защото правителството мълчи и не обяснява, а след като мълчи, значи най-вероятно има нещо гнило в тази работа.
На въпроса за дълга – няма абсолютно никакво обяснение. Особено ако дългът се използва за запушване на текущи дупки в паричния баланс на страната, а не е насочен към инвестиции, които да могат да връщат дълга. Защото, ако са планирали дългът да се използва за социални дейности, то е налице ново загробване на данъкоплатците.