Астрономията е сестра на поезията

"Ако ти някога в ясна нощ погледнеш към небето и видиш необикновената звездна красота, ще си помислиш за създателя на тази необикновена изкусност, как той с тези звезди сякаш с красиви цветя е изпъстрил небето..."

Йоан Екзарх, "Шестоднев"

Преди няколко години взех интервю от тогавашния титуляр на Катедра „Астрономия” към Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски” проф. Никола Николов. Интервюто стана възможно благодарение на съдействието на неговия асистент Петко Недялков. Мисля, че отговорите на водещия астроном, създател на обсерваторията в Рожен са особено актуални днес, когато е поставено на кантар самото съществуване на Роженската обсерватория. Между другото, табелката с името на проф. Никола Николов още стои на вратата на кабинета му, макар че сега шеф на катедрата е доц. Петко Недялков. Малцина биха направили такъв жест. Но няма защо да се чудим, защото освен астроном, Петко Недялков е и поет.

- Проф. Николов, колко обсерватории има в България?

- Първата, най-старата обсерватория, е тази в Борисовата градина. Тя принадлежи на Софийския университет.

По времето, когато поех ръководството на Катедрата по астрономия, започна проектирането на Националната обсерватория в Родопите, на Рожен. Официалното ù откриване стана, мисля, през 1978 г.

След като започна да действа нейният 2-метров телескоп, пред астрономическата наука в България се откриха големи хоризонти. Свойствата на този всеобхватен телескоп са уникални. Той може да изследва големи полета от звездното небе с много добра разделителна способност на снимките. А и небето над Рожен е много по-чисто, по-хубаво, отколкото над София. Това ни даде възможност да изследваме звездите, от които се състоят някои от близките до нашата галактики - като известната Андромеда.

- Каква е практическата полза от астрономията?

- Тя е наука, чийто практически резултати са в интелектуален план, т. е. развива се интелектуалният капацитет на нацията. Преките резултати, които да носят пари, за съжаление в астрономията са малко. Но за сметка на това тя отговаря на едни от най-старите въпроси, които си задава човечеството: Какво представлява този свят? Къде се намираме ние, човеците, в този свят?

- Знаете мисълта на Айнщайн, че романът "Братя Карамазови" на Достоевски му е дал толкова, колкото и наблюденията на звездите. Как ще коментирате тази мисъл?

- С друга мисъл на Айнщайн, цитирам по памет: че всичките постижения на науката са започнали с наблюдението на небето. Първите интереси, които е възпитал в себе си човекът извън бита, са били насочени към звездите - той ги е наблюдавал, мислил е какво представляват те, благодарение на това е започнал да мисли изобщо.

- Какво ви каза за човека астрономията?

- Първо - къде се намира човекът. Той е една, образно казано, прашинка в безкрая - човекът и човечеството и цялата земя, върху която се развива цивилизацията. Както казах, астрономията отговаря на вечните въпроси, които хората са си задавали още в дълбока древност.

- Прашинка обаче не звучи хич окуражаващо...

- Наистина. Но окуражаващото е в това, че човекът, който е една прашинка върху една прашинка, ако може така да се изразим, все пак е достигнал до възможността да изучава този безкраен свят, в който се намира.

- Може ли малка страна като нашата да се състезава с големите страни в областта на астрономията?

- Зависи какво разбирате под състезание. Ако искате да получим такива наблюдения, каквито сега се правят от големите страни с телескопи, монтирани на изкуствен спътник в орбита, едва ли. Но големите световни астрономи в определени области често цитират и се позовават на наши изследвания и данни. А и редица български астрономи днес работят в чужбина в едни най-модерните астрономически центрове.

- Небето е територия на астрономите и поетите. Четете ли поезия?

- Не бих казал, че съм голям любител, но чета. Както влюбените се заглеждат в небето и после това се отразява в поетична форма на белия лист, така и астрономите се заглеждат. В този смисъл наистина астрономията е сестра на поезията.

Астрономи и телескопи

В днешно време четирима от водещите астрономи в света са българи. Златан Цветанов работи в САЩ. Той е професор в "Джон Хопкинс" и програмен директор в НАСА. Внукът на големия ни историк Съселов - Димитър Съселов, е професор в Харвардския университет. Тома Томов е професор в Торун, Полша, а Леонид Георгиев - професор в Държавния университет на Мексико.

В момента Роженският телескоп, с диаметър от 2 м на главното огледало, дели 75-84 с още други 10 инструмента със същия размер. Най-високо в класацията е големият бинокулярния телескоп на международната обсерватория Маунт Грахъм в Аризона, САЩ, с ефективен диаметър от 11.9 м, състоящ се от 2 монолитни огледала с диметър 8.4 м. На второ място е Големият телескоп на Канарските острови с ефективен диметър 10.4 м, състоящ се от 36 по-малки огледала (сегменти). Най-големите телескопи с единично монолитно огледало с диметър 8.2 м са 5 и заемат 7-11 място, а останалите 4 след втория в класацията и преди тях са със сегментни огледала.

Най-близките до Рожен регионални обсерватории, разполагащи с по-големи инструменти са телескопът Шайн в Крим с огледало от 2.64 м и телескопът Аристарх в Гърция (2.30 м) . С 2 м клас телескопи са оборудвани както двате национални обсерватории на Франция – Пик дьо Миди и Висок Прованс, така и обсерваторията Ондрейжов, Чехия.