Арабската преса: Ако не ви харесва Charlie Hebdo, махайте се от Франция

Автор: Хейрулла Хейрулла, Al Rai - Кувейт

Последиците от терористичното нападение в Париж не са по-малки по сила и важност от последствията от терористичните атаки в Ню Йорк и Вашингтон на 11 септември 2001 година. Разликата е, че този път сцена ще бъде Европа, а за терористичния акт ще заплатят арабите и мюсюлманите, живеещи в Стария свят. Нито Франция, нито други европейски страни ще водят войни в чужбина като САЩ, които изпратиха първо войници в Афганистан през 2001 г., а след това в Ирак през 2003 г. Французите, най-вероятно, ще съсредоточат усилия в собствената си страна.

С други думи, въздействието ще бъде в самите европейски общества, в които през последните години се увеличават изключително опасни прояви на антиислямизъм.

Тези, които направиха ужасното нападение срещу офиса на вестника Charlie Hebdo в Париж, не просто извършиха престъпление срещу исляма. Те направиха така, че европейците ще се настроят срещу абсолютно всички араби и мюсюлмани без да правят разлика. Къде е гаранцията, че Марин Льо Пен, ръководител на крайнодясната партия, няма след две години да стане президент на Франция?

Престъплението, извършено срещу Charlie Hebdo, не може да се класифицира. Този сатиричен седмичник се надсмиваше не само на исляма и мюсюлманите. Той критикуваше всичко, свързано с религията като цяло, включително християнството и юдаизма. В този смисъл, за никой не правеше изключениe. Доста често Charlie Hebdo прекрачваше границата, публикувайки провокативни карикатури, включително на Исус Христос и на папата. Но никой не се изненадваше от това.

За светска държава като Франция това е обичайно явление. Ако на някой не му харесват такива публикации в пресата, трябва просто да напусне страната, а не да се възползва от всички блага и свободи, които му дава животът във Франция. Проблемът на тези, които отхвърлят европейските и по-специално френските ценности е, че не могат да се интегрират в обществото. А именно това трябва да направят, вместо да се опитват да го променят със сила или терористични действия. Свободата на изразяване на всякакви мнения в пресата е гарантирано от френската конституция. Всичко, с което се занимаваха редакторите и художниците в Charlie Hebdo, не противоречеше на закона.

"Клането на Свети Вартоломей" от Франсоа Дюбоа (Francois Dubois), художник - хугенот

Преди петстотин години във Франция са се водели религиозни войни. Един от най-масовите сблъсъци между католици и протестанти е известната "Вартоломеева нощ" през нощта срещу 24 август 1572 година. Точният брой на убитите в сблъсъка е неизвестен и според различни оценки на историците варира между пет и тридесет хиляди души. Но френското общество претърпя развитие, епохата на религиозните войни приключи и Франция навлезе в нова ера, превърна се в светска република, в която може да изповядваш всякаква религия и която гарантира свободата на изразяване на всякакви мнения.

Престъплението, извършено срещу Charlie Hebdo, ще повиши популярността на крайнодесните политически сили в Европа, враждебно настроени към всички мюсюлмани. Само няколко дни преди терористичната атака в Париж в няколко германски града имаше антиислямски демонстрации. Те бяха осъдени в някои обществени кръгове. Дори християнската църква изрази несъгласието си с демонстрантите.

Би трябвало немските мюсюлмани да запитат сами себе си какъв е проблемът, защо немските граждани се надигнаха срещу тях.

Избухването на национализма в Европа съвпадна с икономическата криза, която засегна повечето страни в региона, както и нарастването на броя на доброволците от Европа в отрядите на ИДИЛ в Сирия и Ирак.

Всичко това може да се обясни най-вече с факта, че мюсюлманите, живеещи в Европа, отказват да се интегрират в местното общество. Те напускат страните си в търсене на по-добър живот и неизвестно защо искат да променят обществото, което им дава подслон и свобода. Преди около пет седмици йорданският крал Абдула II по време на посещението си във Вашингтон всъщност прогнозира какво ще се случи в Париж.

Кралят даде интервю на известния американски журналист Чарли Роуз (Charlie Rose). В отговор на един от 86-те въпроса, той каза:

"Проблемът е в рамките на исляма и не трябва да го игнорираме. Ние трябва да следваме истинското учение и да осъждаме невежеството, защото това не е нашата религия, а злото в най-чистия му вид ... Днес е битката между доброто и злото и тя ще продължи за поколенията, които ще дойдат след нас. Тази битка може да се нарече Трета световна война". В същото интервю той каза: "Аз съм мюсюлманин. Не знам дали съм умерен мюсюлманин или не, аз съм просто мюсюлманин. Каква религия изповядват терористите, ми е трудно да кажа".

В арабския свят има лидери, които разбират каква заплаха носи тероризма, прикриващ се зад фасадата на религията. Неслучайно Рафик Харири, ливанският министър-председател, който загина като мъченик, бе един от първите, които осъдиха терористичния акт на 11 Септември 2001 г. Той осъзна страшните последици от това събитие за целия регион. По същия начин се държа след терористичната атака в Париж и премиерът Саад Харири.

Терористите заплашваха Америка, а след това Великобритания. Днес е ред на Франция. Без съмнение, европейските страни сега ще засилят мерките за сигурност. Това ще бъде придружено от нарастващата популярност на екстремистките партии, а те ще принудят правителствата на техните страни да променят политиката си по отношение на мюсюлманите. Ислямът ще се възприема единствено като източник на тероризъм и екстремизъм.

Арабите не трябва да стоят настрана от войната срещу тероризма. Трябва да се разработи глобална стратегия за борба с тероризма, в която да бъдат включени и арабите. Защото светът се промени. Той вече е глобално село и никой не трябва да остане безразличен или да намира извинение за престъпления като това, в редакцията на Charlie Hebdo. И не може да има никакви "но", зад които се опитват да се скрият арабите и мюсюлманите. Кралят на Йордания не сгреши, когато каза, че вече настъпва Третата световна война.

Превод: Ваня Милева

Оригинал на публикацията: مع الإرهاب ... لا مجال لكلمة «ولكن»