Аномалия ли е ниската избирателна активност?

На последните три избора в България – 11.7.2021 г., 14.11.2021 г. и 02.10.2022 г., се заговори за „рекордно ниска избирателна активност“. Тъй като избирателната активност се изчислява като процент на броя на гласувалите спрямо броя на избирателите, ниската избирателна активност може да се дължи както на малък числител, така и на голям знаменател. В числител е броят на гласувалите и това е сигурна стойност, преброена от избирателните комисии. В знаменател е броят на избирателите, вписани в избирателните списъци. Тъй като един ден след изборите, на 02.10.2022 година, Националният статистически институт публикува резултатите от националното преброяване на населението, възникна съмнение, че броят на избирателите, вписани в избирателните списъци, е изкуствено завишен, т.е. знаменателят на дробта е изкуствено завишен и така избирателната активност е изкуствено занижена. Това съмнение може и да не е оправдано, тъй като при преброяването на населението се броят само хората, които се намират на територията на страната. Но не се броят българските граждани, които са извън страната, а част от тях са пълнолетни и имат право на глас. Техният брой обаче е неизвестен. Всичко това прави знаменателят на дробта несигурен.

Затова вместо динамиката на процентите може да се разгледа динамиката само на броя на гласувалите. За целта върху данните за броя на гласувалите на парламентарните избори в България от 1990 година досега бяха изградени няколко модела и беше избран най-добрият от тях. След това бяха изчислени отклоненията на конкретните избори спрямо най-добрия модел.

* Данните за всички избори се отнасят за броя на гласувалите, с изключение на 2001 година, за която данните се отнасят само за броя на действителните гласове, т.е. през 2001 година липсва информация за броя на недействителните гласове.

Моделът и отклоненията могат да се интерпретират поотделно.

Моделът показва трайната тенденция. Трайната тенденция е на намаляване на броя на гласувалите. Само че до изборите през 2005 година намаляването е забавящо се, а от изборите през 2009 година досега намаляването е ускоряващо се.

Отклоненията показват кои са изборите, които се различават най-много от трайната тенденция.

Трите най-големи положителни отклонения са свързани с тримата „месии“:

- Бойко Борисов през 2009 година – с 394 хил. гласа над трайната тенденция;

- Слави Трифонов на 04.04.2021 година – с 379 хил. гласа над трайната тенденция;

- Симеон Сакскобургготски през 2001 година – с 337 хил. гласа над трайната тенденция.

Трите най-големи отрицателни отклонения са свързани с трите най-големи разочарования:

- през 1997 година след Виденовата зима – с 363 хил. гласа под трайната тенденция;

- през 2005 година след 800-те дни на царя – с 299 хил. глас под трайната тенденция;

- през 2014 година след правителството на Орешарски – с 244 хил. гласа под трайната тенденция.

И сега на въпроса – аномалия ли е рекордно ниската избирателна активност на последните три избори?

Докато отклонението спрямо трайната тенденция на изборите на 11.07.2021 година и на 14.11.2021 година е отрицателно и сравнително голямо (особено на 14.11.2021 година), то отклонението спрямо трайната тенденция на изборите през 2022 година, макар и отрицателно, е най-малкото от всички отклонения. Така че „рекордно ниската избирателна активност“ на 11.07.2021 година и на 14.11.2021 година може да се приеме за някаква аномалия, докато ниската активност през 2022 година за съжаление не е аномалия. Тя е част от ускоряващата се низходяща тенденция.

Калоян Харалампиев е доцент, доктор по статистика и демография. Преподава във Философския факултет на Софийския университет.