AFP: България е страната на работещите бедни

AFP публикува репортаж за тежката икономическа ситуация в България, като описва положението на огромна част от трудещите се без почивка хора, които едвам свързват двата края, предаде БГНЕС.

Тя е инженер-химик, а той художник, работещ като охранител – Колешеви са скритото лице на "работещите бедни" в България, най-бедната страна в ЕС, започва материалът на французите.

"Нашите заплати са около 950 лева (485 евро) на месец. Когато платим месечната си вноска по кредита и сметките, оставаме с 200-220 лева за храна. Това е всичко за нас тримата", казва Катя Колешева (49 г.) пред АФП в семейния едностаен апартамент в град Бухово, в който живее с мъжа си и 24-годишния им син.

Проучване на Европейския съюз сочи, че близо половината от населението на страната - 48%, не може да си позволи нормално отопление или да яде месо всеки втори ден, както и много други неща.

Статистиката показва, че един на всеки петима българи е "относително беден" - преживява с 60 на сто от средния национален доход, а всеки десети живее в крайна бедност.

Седем до осем процента от тях са т.нар. "работещи бедни" като Колешеви, които се трудят, но се борят да свържат двата края. Те разказват, че им се е наложило да пропуснат вноската по заем от 8000 евро, изтеглени за цигулка на сина си студент по музика, за да купят дърва за огрев миналата зима.

"Въобще не може да става въпрос за ваканция. От 26 години сме били на почивка два пъти. Да отидем на кино, на театър, или на кафе е "немислимо", казва съпругът на Катя – Мирчо ( 60 г.).

Мъжът е завършил Националната художествена академия, но работи като нощен пазач в читалището, където също така води курс по рисуване за деца. Съпругата му пък пътува по 2 часа всеки ден до и от работното си място в София, а в събота е детегледачка.

Грижите на семейството започват, когато "Кремиковци", където тя е работила 18 години като инженер-химик, бива затворен, оставяйки без работа над 5600 души. Катя казва пред AFP, че все още чака да й бъдат издължени заплати и компенсации в размер на 6000 евро, но вече е изгубила надежда, че това ще стане.

"През 25-те години на прехода от комунизъм, хората загубиха надежда, че има шанс нещата да се оправят и че можем да излезем от тази ситуация на постоянни лишения и недоимък. Човек не се нуждае само от хляб, или кисело мляко, или храна. За последен път съм си купила чифт ботуши през 2007 година", коментира тя.

Около 170 000 души, или 8 процента от всички работници и служители, които получават минимална месечна заплата от 184 евро, също са близко до бедността, след като си платят осигуровките и данъците, пишат от AFP.

Те цитират експерти, според които положението се е получило от неуспешната работа на няколко правителства след 1989 г., които не са извършили необходимите реформи, за да направят икономиката по-конкурентоспособна и да привлекат инвестиции.

България беше засегната от банкова криза и хиперинфлация в средата на 90-те години на миналия век, но с помощта от МВФ постигна 10 поредни години икономически растеж (от 1998 до 2008 г.), а през 2007 година се присъедини към ЕС. Но световната финансова криза от 2008-2009 г. струваше на страната загубата на около половин милион работни места, а жизненият стандарт тръгна в обратна посока.

"Други източноевропейски страни успяха да се изравнят с тези в ЕС, но те започнаха реформите по-рано. Другите причини са структурни - традиционно ниска икономическа активност, най-ниска в Европа, с много малко работещи хора, и застаряващо население", казва експертът от Института за пазарна икономиката Петър Ганев.