9 от 10 българи смятат, че има политическа намеса в съдебната система

Близо 9 от всеки 10 българи изразяват основателно притеснение от намеса на политическите сили в работата на съдебната система в страната.

Това показва проучване на Европейския институт за стратегии и анализи (EISA), проведено в края на 2016 година. Сред 1000 респонденти на възраст над 18 години бе проведено национално представителното изследване по метода на регистрация “Face to face”.

Данните и анализа на изследването дават представа за основни нагласи и мнения на българските граждани, които могат да послужат за понататъшен анализ на степента на разбиране, отношение и познаване на съдебната система от хората в България.

Българските граждани посочват Съдебната власт като трета основна власт в страната (56%) след Изпълнителната (Правителство) и Законодателната (Народно събрание). Интереснен извод от изследването е, че хората не познават работата на съдебната система – едва 4,1% посочват, че са запознати с работата й, а 22,3% смятат, че са запознати частично. Още по-интересен резултат от изследването е явното неразбиране на демократичното разделение на властите сред гражданите, повечето от които включват “властта на политическите партии” сред основните власти редом със Съдебната система (56%). Това показва не само доминиращо присъствие на партиите в съзнанието на гражданите, но и формирано мнение за участието на партиите във всяка сфера на живота.

Може да се направи заключението, че обществото много слабо познава работата на Съдебната система, факторите за което могат да бъдат различни: липсата на достатъчна прозрачност, комуникация, специализирана информация в медиите и недостатъчната правна култура сред обикновените граждани. Обществото и неговите структури са изправени пред необходимостта от съществено повишаване на правната култура и информираността на българските граждани.

Слаботото познаване на структурата и функциите на съдебната система, се изразяват и в заключението на една много голяма част от обществото (71,7%), че адвокатите, подобно на съдиите, са част от съдебната система. 23,85% от анкетираните определят също така погрешно агентите на ДАНС и други специални служби като органи на съдебната власт.

Най-популярен източник на информация за работата на съдебната система за българските граждани е телевизията (60.1%), следвана от интернет сайтовете и социалните мрежи (11.7%), както и споделените впечатления от близки и роднини (6.7%).

Според половината от респондентите, подобряването на работата на Съдебната система зависи най-вече от работата на съдиите (51%). След тях по значение за постигането на положителна промяна са прокурорите (45%), както и Главния прокурор (37%). Почти същият процент от анкетираните считат, че от Министърът на правосъдието зависи да се подобри работата на съдебната система като цяло (35%), а според 31% това зависи от правителството.
Българите считат, че работещите в съдебната система най-вече могат да подобрят работата на самата съдебна система. Видима е и оценката на 1/3-та от анкетираните, че от изпълнителната власт също изключително много зависи да се подобри работата на съдебната система.

Близо 2/3 от респондентите (64.5%) не приемат прекия избор на съдии и прокурори или допускат, че това може да се осъществи само от хора, притежаващи необходимата компетентност и образование (професионален и образователен ценз).

Мнозинство от всички интервюирани (85.6%) са напълно или по-скоро съгласни с твърдението, че е необходим постоянен специализиран контрол върху работата на съдиите в България и едва 2.5% от респондентите не са съгласни с подобно твърдение.

Темповете, с които се решават делата, се възприемат като твърде бавни с чести отлагания от 84% от респондентите, като същия брой анкетирани посочват като проблем прекалената обвързаност на съдиите с адвокати и приятелски кръгове.

Респондентите изразяват съгласие в голяма степен и с твърдението, че са налице съмнения и в непрозрачност при разпределянето на делата (77% са напълно или частично съгласни).

Сред основните фактори, които трябва да се променят, относно работата на съдебната система „за да има ефективни присъди за извършени престъпления на най-високо ниво в държавата“, респондентите посочват:

Да се ограничи влиянието на политиците върху работата на прокурорите и съдиите 60.4%,
Повече прозрачност в работата на разследващите полицаи, прокурори и съдии 48.4%,
Да се подобри системата избор на кадрите и тяхната квалификация в съдебната система 39.8%,
Да се гарантира независимостта на ВСС 32.2%
Да се изисква от съдиите да отсъждат максимално тежки присъди 29%
Да се разширят правомощията на прокуратурата 22.5%
Да се дадат повече права на полицията 11.4%
Да се ограничат правата на адвокатите 7.6%
Да се увеличи броя на съдебните заседатели 7.5%*

Българските граждани са склонни да подкрепят мерки, очертаващи засилени правомощия от страна на прокуратурата и полицията, както и да подкрепят работата на съдиите и издаването на съдебни решения, прилагащи закона с максималната му тежест. В същото време интервюираните граждани категорично се произнасят за ограничаване на влиянието на политиците върху съдебната система, повече прозрачност на всички етапи на досъдебното производство и съдебния процес и гарантиране независимостта на ВСС.

Най-голяма част от респондентите считат, че заплащането, гарантиращо независимост и качествена работа на съдии и прокурори, трябва да бъде 2000-2500 лв.