Защо съм ЗА забраната на бурките

Това мое мнение определено няма да се хареса на много правозащитници, но то е по-различно от това на законодателите в България и други страни, където забраната важи. Основната изложена причина да се въведат тези закони е опасността от тероризъм. Това е крайно нелеп аргумент в сравнение с останалите опасности от тероризъм, защото основно хора без бурки са извършители на терористични атаки.

В България, където, за щастие, се радваме на относително спокойствие и незначителни етнически напрежения, в резултат на миграционния поток, опасността от терористи, увити в бурки, е още по-незначителна в сравнение със страни от Западна Европа. Така че, да се забранят бурките у нас с аргумента „опасност от тероризъм,” е крайно необяснимо и смешно.

Обаче (!!!!) аз съм твърдо ЗА забрана на бурките на основа интеграционни политики, които държавите от ЕС се опитват да провеждат с многомилионното си мюсюлманско население (уви, неуспешно). Не може в страни, почиващи на принципи за „Свобода, Равенство, Братство”, да се стимулира изолационизма и неравенството на определена прослойка хора. Свободните държави дават свободи, но тези свободи вървят и със задължения за спазване, зачитане и утвърждаване на общоприетите норми на поведение в обществото. Част от тези норми е секуларизмът, смесените училища, равенството на жените, активната им роля в социалния, професионален и политически живот на обществото.

Ако мюслюлманските общности държат да са част от Франция, България или която и да е друга евроейска страна, то те поемат задължението да са активна (а не вегетативна) част от това общество. Носенето на бурки елиминира женското мюсюлманско население от присъствието им в обеществото. То ги лишава от възможността да станат някога част от него.

Какви социални, професионални или други връзки може да завърже едно момиче, увито в черен чаршаф от главата до петите – без лице, без личност? На каква ценноста система можем да разчитаме у тези жени и у децата, които те възпитават – ако техният мироглед противоречи (не е различен, а ПРОТИВОРЕЧИ) на разбиранията за лични свободи и социални отношения в Западното общество?!

Каква социална интеграция можем да очакваме от жени, които нямат социални контакти извън кръга на силно затворените си общности? Неглижирането на този проблем изпраща европейските общества в порочния кръг на Параграф 22 – защитавайки личните свободи (като носене на бурки), ние всъщност защитаваме неравенството и обществената изолация и дискриминация на тези жени, защото в този вид те винаги ще останат гетоизирана и често радикализирана част на обществото.

Бурките нямат нищо общо със свободата на религиите, вероизповеданието, целомъдрието и т.н. Едиствената цел на това облекло е да изолира и обезличи жените. Да ги закотви в поведенчески норми, които са в разрез с разбиранията за идивидуална свобода и права на човека в съвременната Западна цивилизация. Инеграционният процес няма да бъде възможен без приобщаването на тези жени към западното общество и една от многото стъпки в тази насока е забраната на бурките.