Защо нормални хора гласуват за национал-популисти?

Докато БСП се чуди под какъв точно ъгъл да вземе обещавания от толкова време ляв завой, току-виж съвсем останала без левия си електорат.

Да, в дните след изборите от "Позитано" 20 не спряха да повтарят, че са единствената политическа сила в новия парламент, която е получила повече гласове на тези избори в сравнение с предишните. Само че соцшефовете или не схващат, или не желаят да признаят, че въпросното увеличение съвсем не се дължи на това, че партията им е станала особено привлекателна за гласоподавателите. Повечето гласове за БСП в сравнение с изборите през 2009 г. са резултат най-вече на отвращението, което започна да предизвиква у българите политиката и поведението на ръководството на ГЕРБ.

За близо четирите си години във властта бившите управляващи успяха да свършат доста лоши работи - издигнаха в култ мизерията (за благозвучност наричана "строга фискална дисциплина"), спомогнаха за изчезването на стотици хиляди работни места, мачкаха рекетьорски бизнеса, реабилитираха най-мракобесните практики на следенето и подслушването на политическите си опоненти.

А и дори на чисто естетическо ниво екс-управителите на България предизвикваха неприятно усещане - поне сред по-образованата част от населението. Смесицата от мутренска арогантност и чалга-невежество започна да става все по-екстремна и нетърпима. Съответно българите, които не искаха да се държат с тях като с овце, започнаха трескаво да търсят алтернатива на статуквото. Някои гласуваха за многото неуспели да влязат в парламента партии, други - за основната опозиционна сила. Именно благодарение на втората група БСП има възможността днес да ликува , че е подобрила резултата си в сравнение с изборите през 2009 г. Само че тези хора гласуваха за социалистическата партия не от любов, а по необходимост. Те прецениха, че най-добрият вариант за отстраняването на ГЕРБ от властта е гласуването именно за БСП, а не за някоя от десетките малки партии. Ето защо на "Позитано" 20 ще направят огромна грешка, ако заживеят с мисълта, че това е техен автентичен електорат, който винаги ще гласува за тях.

Освен това шефовете на соцпартията трябва внимателно да анализират причините, водещи до изтичането на техни потенциални гласоподаватели в посока на националистически и популистки партии. Освен "Атака", вече и НФСБ придърпва разочарован "червен" електорат, така че съвсем скоро БСП ще се изправи пред сериозен електорален проблем. Дори не е нужно да си представят какво може да им се случи. Достатъчно е да се запознаят малко по-внимателно с френския опит, за да видят колко е лесно потенциални леви гласоподаватели да гласуват за национал-популисти.

На миналогодишните президентски избори във Франция лидерката на Националния фронт Марин Льо Пен спечели най-високия резултат за тази формация от основаването й. Близо шест и половина милиона французи (17,9 от всички гласоподаватели) гласуваха за нея. Любопитното е, че най-голяма част от вота на обикновените работници отиде тъкмо при Марин Лльо Пен. За нея също така гласуваха безработните и ниско платените служители в частния сектор. Става дума за социални прослойки, които в продължение на десетилетия даваха доверието си на социалисти, комунисти и други леви партии. Днес те гласуват за Националния фронт. Защо? Най-добре го обяснява през агенция Ройтерс един бивш троцкист, 32-годишният водопроводчик Фабиен Енгелман: "Икономическата програма на Марин Льо Пен е насочена към защитата на малкия човек, на работниците, на обикновения френски народ". И действително, всички наблюдатели отбелязват, че след като Марин пое Националния фронт от баща си Жан Мари Льо Пен, в идеологията на партията настъпиха видими изменения. Антиимигрантската и антиислямска риторика намаля за сметка на атаките срещу безконтролната глобализация, световните корпорации, финансовия капитал. Марин Льо Пен прави всичко възможно, за да дистанцира партията си от всякакви подозрения, че е близка до нацистката и антисемитската идеология. Редица членове на Националния фронт бяха изключени, след като си позволиха да изразяват публично симпатии към действителността в нацистка Германия. Някога старият Льо Пен твърдеше, че "газовите камери са само детайл от историята на Втората световна война", а сега дъщеря му нарече изтребването на евреите "чудовищно варварство" и посети Музея на Холокоста във Вашингтон, за да отдаде почит на жертвите.

Разбира се, една друга промяна в идеите на Националния фронт привлича към него пострадалите от пазарния фундаментализъм. В края на 70-те години на миналия век татко Льо Пен беше прегърнал неолибералния лозунт за "повече пазар и колкото се може по-малко държава". Затова и го определяха като най-верен привърженик на всичко, което правеха в икономиката Роналд Рейгън и Маргарет Тачър. Днес дъщеря му говори съвсем други неща. Тя клейми политиката на дерегулация, алчността на банкерите и висшите мениджъри и в същото време призовава за защита на обикновените хора и за интелигентен протекционизъм. И затова все повече французи гледат на Националния фронт не като на истерична ксенофобска формация, а като на основен техен защитник срещу неправедливостите на глобализацията. Увеличаващият се електорат на партията на Марин Льо Пен е пряк резултат от неспособността и на традиционната десница и още повече на традиционната левица да откликнат адекватно на най-големите притеснения на обикновените французи.

Забележете, говорим за възход на национал-популистите във Франция, където все пак има нормални леви и десни партии. А какво да кажем за България? Изборите на 12 май бяха погребалният салют над ковчега на българската "традиционна десница". Остатъчните същества от старите десни партии, които в продължение на години се влачеха из политическото пространство като "живи мъртъвци", като изтощени вампири, най-после склопиха очи. И вляво положението не е цветущо. От дълги години лидерите на БСП защитават с много по-голяма охота интересите на българските олигарси, на чуждестранните финансови и геополитически играчи, отколкото правата на обикновените хора. Ето защо не бива изобщо да се учудваме, че потенциалните гласоподаватели на соцпартията лека полека се насочват към популистката десница.

Има и още една причина за електоралното набъбване на партии като "Атака" и НФСБ. И тя се крие в липсата на една истинска, модерна лява политическа формация. Говоря за партия, която няма да носталгира по социализма от съветски тип, няма да жали за времената на Брежнев и Живков. Имам предвид една съвременна лява структура, която да си постави две основни задачи - да се противопоставя радикално на попълзновенията на българската и чуждоземната олигархия и да защитава правата на експлоатираните български граждани, на хората, които капитализмът от последните две десетилетия запрати под линията на бедността.

Знам, че не е никак лесно да бъде създадена такава партия. И главната трудност не е толкова в липсата на финансиране. Основната пречка пред създаването на съвременен ляв политически проект е дългогодишното промиване на мозъците на българското гражданство. Вече две десетилетия неолибералните тинк-танк мислители ни обясняват как има единствено и само Пазар, как всичко друго извън Пазарните отношения е глупаво, остаряло и води до вечен мрак. Според проповедниците на турбо-капитализма исканията за повишаване на заплатите и пенсиите, за достъпно образование и здравеопазване, за повече права на хората на наемния труд, за обуздаване алчността на "честните частници" са равносилни на призиви за връщане на комунизма.

В резултат на дългогодишното повтаряне на тази мантра дори и хората, които смятат, че солидарността е по-важна от алчността, почват да се страхуват да защитават идеите си, за да не бъдат обявени за комунисти. И се оказа, че няма кой да защити, дори и само на вербално ниво, наемните работници, безработните, пенсионерите, изобщо всички онези, които загубиха най-много по време на прехода. А след като и официалните социалисти, чиято задача е да се борят за интересите на тези хора, панически избягаха от основното си задължение, изглежда напълно естествено въпросните избиратели да гласуват за национал-популистки партии. И се оказва, че пазарните фундаменталисти с призивите си за постоянни приватизации, орязване на социални разходи, намаляване на заплатите и драстични съкращения са се превърнали в най-добрите PR-и на екстремистки настроените популисти, защото им осигуряват стабилен електорален ресурс. Хиперлибертарианците, защитниците на безконтролното обогатяване и на привилегирования 1 процент от човечеството като агенти на крайния национализъм? Само на пръв поглед това твърдение звучи абсурдно. То прекрасно описва действителността в днешна България. А и да не забравяме, че именно свръхбогатите и техните приятели във Ваймарска Германия се постараха особено много, за да дойде на власт Национал-социалистическата работническа партия...