Западането на Запада

Според френския публицист и икономист Никола Бавере, Западът доминира в света от края на ХV до началото на ХХ век, експортирайки своите производствени методи, институти и идеи по всички континенти в рамките на три вълни на глобализацията: Великите географски открития на ХVІ век и колонизацията; Промишлената революция и свободната търговия на ХІХ век; Отслабване на контрола над капитализма и движение в цифровата епоха от края на ХХ век.

Успехите на Запада се изграждат на следните основополагащи принципи: изобретенията на капитализма и научно-техническия прогрес; формиране на политическата свобода, позволила на народите сами да определят съдбата си; осъзнаване на единството и солидарността на свободните нации пред лицето на обществото на стария режим.

Третата вълна стана въплъщение на триумфа на Запада, подтиквайки човечеството към епоха на всеобща история. Но именно тази вълна се превърна в причина за падането на Запада. Частта на развитите страни в световното производство намаля от 45% до 30%, след като центърът на тежестта на капитализма се премести към Азия. Геополитическата система стана многополюсна, а лидерството на САЩ се разруши заедно с унаследения от 1945 г. световен ред, твърди в Le Figaro Бавере в анализа си La chute de l’Occident.

Накрая по западните демокрации удари екзистенциалната криза във връзка с дестабилизацията на средната класа, създавайки условия за подем на популистки движения и лидери.

Западът разпиля доверието към себе си, несъумявайки да се справи със системните рискове и сътресения на ХХІ век. След терористичните актове на 11 септември 2001 г. той породи безкрайна верига от конфликти. Той не успя да овладее финансовия крах през 2008 г., чиято причина станаха „балони” в икономиката. Сега (с изключение на Германия и Израел) Западът не е в състояние да се справи с епидемията с коронавируса и на санитарната катастрофа възнамерява да стовари сриването на икономиката и политическите неуредици. Срещу Запада се изправят враждебни и мощни сили, които се стремят да го изтикат встрани. Причина обаче за неговия упадък е и вътрешното разлагане на ценностите, институциите и нравите.

Влюбеният в „балоните” капитализъм се отказа от производството и иновациите в полза на спекулациите и рентиерството. Той се опира на не жизненоспособен социално-икономически модел, обединяващ в себе си слаб растеж, огромни дългове и силен подем на неравенството.

Култивираните от политиците невежество и демагогия изпитват презрение към образованието и науката, създавайки пропаст населението и владеещия технологиите елит.

Демокрацията беше в голямата си част обезценена с отслабване на правовата държава, подчиняване на дебатите на колективните страсти, обожествяване на идентичността с отказ от идеята за всеобщо благо, тиранията на близката перспектива, която зачерква всякакви опити да се сформира представа за бъдещето.

Накрая, както през 1930-те години, единството на свободните нации се натъква на национализма, протекционизма и изолационизма на САЩ, Брекзит и все по-острия разкол в Европа между севера и юга (напр. по въпроса за еврото) и запада и изтока по различни традиции.

Освен това Западът се лиши от лидер поради предателството на САЩ към наследството на бащите-основатели и съюзниците. Той също така загуби стратегията и стълба в лицето на НАТО, както и от принципи с отстъплението от политическите свободи и права на човека.

Силата на Запада се заключаваше в неговата способност редовно да преосмисля себе си в съперничество на хората, предприятията и нациите пре неизменна вярност към ценностите. Сега той трябва да преразгледа себе си, дори е възможно да вземе пример от Южна Корея и Тайван. Да разработи нов социално икономически пакт. Да преориентира капитализма към производство, иновации и екологични преобразования. Да вложи масови инвестиции в образованието и науката, в технологиите и гражданството. Да реанимира дебатите и отново да въвлече гражданите в живота на нациите. Да възстанови алианса на демокрациите на фона на заплахите от страна на демократурите и джихадизма. Отново да напипа нишката на своята съдба, която се бърка със свободата. Не заради световно господство, а за защита на разнообразните култури и съществуване на всеобщи ценности, които служат за основа на човешкото достойнство в хаотичната и опасна геополитическа среда на ХХІ век.