Задава ли се младоруска революция

Препечатваме текста от Reduta.bg

Империите са огромни наднационални образувания, остаряващи с времето великани. Техният край винаги наподобява рухването на бляскава някога, величествена многоетажна сграда с износени основи. Това може и да се случи и вследствие употребата на контролиран взрив, заложен от някого. Под срутените им отломки загиват стотици хиляди, дори милиони, от обитателите на многото етажи. Оцелелите изпълзяват от развалините и започват да строят новите си (вече еднофамилни) къщи от отпадъците. При това, често обвиняват за срутването на сградата немарливите си съседи от горния или долния етаж и са готови да се пребият взаимно – до кръв. В повечето случаи си крадат взаимно оцелялото под отломките обзавеждане и взаимно се обвиняват на висок глас за наглите кражби. И над всичко това се стеле пепелта от разрушението, която до неузнаваемост изкривява образи и представи за истинското състояние на нещата.

Образът на срутилата се от времето сграда е просто метафора. Тя, обаче, помага по-добре да се разберат и обяснят исторически и политически аналогии – сходни процеси, които протичат в различни исторически времена.

В последните шест месеца целият свят става свидетел на живо как последната европейска империя – Русия – слиза от историческата сцена, плетейки неуверено крака по стълбите. Нейното удивително оцеляване до този момент е повод за дълбокомислени разсъждения как нещо, обречено по условие, може да оцелее напук на обстоятелствата.

Когато преди столетие, в края на Първата световна война, към политическото небитие тръгват Османската и Австро-Унгарската империя, Руската им посестрима е първи кандидат за последно причастие.

Ако останем при образната метафорика, в този етап от своето развитие империите приличат (по духовитото определение на един наш съвременник) на болен от проказа в последен стадий, качил се на панаирджийска въртележка. Парчетата от имперското тяло (с извинение), разлитащи са настрани от центробежната сила на разпада, са новите национални държави. Те ще изпъстрят политическата карта на Европа, Азия и Африка с нови цветни петна.

С едно неочаквано от никого изключение – нова увличаща масите идеология, съчетана с безогледен терор и гражданска война ще запазят Руската империя. За първи път. Разлетелите се за около десетилетие парчета мимолетни национални държави, ще бъдат отново пришити към тялото на обновената откъм име империя – вместо с игла и конец, с щик и бодлива тел – под името републики. И, ето ти го Съюзът нерушим на републики свободни (СССР). Както става ясно десетилетия по-късно (ако се възползваме от мисълта на Волтер, казана по друг повод) нито е съюз, нито е нерушим, нито е свободен.

Наднационалната империя на социалистическите републики (СССР) с жесток диктатор начело (Сталин) оцелява за втори път вече в средата на това отминало столетие. Този път историческият и шанс е в непоносимия избор, който трябва да направи нормалния останал свят – между ЗЛО и ЗЛО, а цената е на този свят да остане поне само едното ЗЛО. Остава онова, което държа под тоталитарен ботуш половин столетие половината европейски континент.

Третото оцеляване бе само няколко месеца, след като последната руска бойна машина пресече границата с Афганистан. В края на тази война СССР бе на практика в тотален идеологически и икономически фалит. След години на захранване на системи, нормализиране на обществената сфера и поетапното включване на Руската (уж вече!) федерация в глобалната икономика болникът позакрепна, изправи се на крака, разкърши снага и…занаднича в дворовете на съседите.

И така. Стигна се до четвъртия път. Пътят към Украйна. Пътят за никъде.

Вече стана дума, че от телата на умиращите империи се раждат, откъсвайки се, националните държави. В този процес най-драматична, противоречива и, в някаква степен, шизофренична е съдбата на нациите, които са определяли с името си основополагащото имперско начало. Най-добре с тази ситуация се справят австрийците преди сто години, но те все пак тогава са имали на разположение Зигмунд Фройд. Пък и във Виена са нямали амбиция да се виждат „обединени като братя, надвисвайки като заплаха над всички останали“.[i]

По-тежка е съдбата на турците – разбиращи, че Османската империя е пътник към отвъдното – те се обръщат към турския национализъм. Когато през 1908 г. избухва младотурската революция, нейна основна цел е ограничаване на абсолютната власт на султана, възстановяване на конституцията и запазване териториалната цялост на държавата. Своето доста по-свирепо лице младотурският национализъм ще покаже десетилетия по-късно. Но пътят е ясен – от наднационална империя към национална република. И нова турска нация.

В първия ден след драматичното събитие, отнело живота на Даря Дугина, свое обръщение разпространи Националната републиканска армия (НРА) в Русия. От една страна – наименованието събира в едно понятията „нация“ и „република“ – силна смислова претенция към отричането на противоположностите на тези две начала. От друга страна – НРА обявява за свой основен противник президента на РФ Владимир Путин, наричайки го „узурпатор на власт и фалшификатор на конституцията“ (абсолютно същите са 110 години по-рано обвиненията и на младотурците към султан Абдул Хамид II) , както и обогатилата се от близостта си до него олигархия. Могат да се приведат още много факти в тази посока, но тенденцията е ясна. Раздяла с пост имперските бълнувания (част от които е и евразийската теория на Дугин) и обръщане към проблемите на руската нация, мечтана вече не като абстрактен „Руски свят“.

Всъщност, ако прочетем внимателно обръщението на НРА, направено от бившия член на руската Дума и противник на Путин Иля Пономарьов, можем смело да го определим като манифест на младоруския национализъм и началото на четвъртия опит за край на последната империя на европейския континент.

[i] Цитат от Австрийския императорски химн