Включването на българите в Конституцията на Северна Македония би донесло повече вреди, отколкото ползи
Българският културен клуб - Скопие (БККС) приветства срещата между премиерите на България Кирил Петков и на Северна Македония Димитър Ковачевски, която се състоя навръх 30-годишнината от признаването на РСМ от нашата страна.
Според БККС този уникален държавнически и дипломатически акт е помогнал за мирното отделяне на Северна Македония от бивша Югославия. Клубът поздравява Кирил Петков за новия подход и се надява двете страни да влязат във фаза на градивно сътрудничество.
Постигането на сближаване и приятелство БККС вижда чрез прилагане, конкретизиране и надграждане на подписания Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество. Налагането на допълнителни, трудно реализуеми „червени линии“, блокира преговорите и води до „замразяване“ на конфликта, което е във вреда на съвместното бъдеще, смятат от клуба.
"България може да се лиши от полагащата й се водеща роля в евроинтеграционния процес на Западните Балкани, а в РС Македония да се даде превес на националисти и изолационисти, които са против споразуменията с Гърция и България. Последните предпочитат реюгославизация чрез „утешителната награда“, наречена „Отворени Балкани“, се казва в позицията.
БККС вижда решението в обективизирането на историята на РС Македония въз основа на идеалите на историческата ВМРО за свободна и независима Македония на всички нейни граждани, без фалшифициране на историческите факти и българското културно-историческо наследство.
Естествено е този процес да се предвожда от партията ВМРО-ДПМНЕ, която претендира за наследник на историческата ВМРО, но сегашното ръководство на ВМРО-ДПМНЕ отрича общата история с България и се противопоставя на подписания Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество. Затова на 5 октомври 2020 г. БККС публикува Меморандум за разрешаване на историческия спор, където се предлага Пътна карта с подробен времеви план за реализация на договора.
"Настояваме понятието „общата история“ да се дефинира ясно и да включва „лицата, родени и израснали на територията на „географска“ Македония, които са служили на българската държава или църква (средновековна или модерна), или са се борели са тяхното възстановяване; лицата или организациите, които са определяли своите говори като български, на базата на които е кодифициран днешният македонски език; лицата и организациите, които са се борили за автономна или независима Македония и са използвали българския книжовен език за своите документи, знамена и агитационни материали“, посочват от БККС.
А работа на Комисията по историческите и образователни въпроси е да идентифицира и регистрира въпросните лица и събития. В меморандума се настоява двете държави "да се ангажират със съвместни чествания и формулировки в учебниците, при което оставащите разлики в интерпретацията на общата ни история да не са причина за обиди и нападки".
Меморандумът на БККС подчертава, че „исканията за включване на македонските българи в Конституцията на РСМ идват от същите сили и центрове, които насърчават и финансират исканията за признаване на „македонско национално малцинство“ в България.
"Исторически необосновано и политически неоправдано е да се разделят или противопоставят понятията „българин“ и „македонец“, което е резултат на чужди доктрини! Включването на македонските българи в Конституцията на страната, без необходимата яснота за общата история и културно-историческо наследство с гражданите на РСМ, самоопределящи се като македонци, би донесло повече вреди, отколкото ползи и би обезценило съответната клауза в договора. Нашият статут би се свел до този на българите в Сърбия, които са признати за малцинство, но нямат аналогични съвместни корени, културни традиции и език със сръбското население", се казва още в позицията на БККС.
Според клуба най-доброто решение за всички би било ако преамбюлът на Конституцията на РС Македония декларира, че тя е държава на всички нейни граждани, без да изброяват никакви етноси.