Великият китайски канал в Македония

От вчера в медиите циркулира една грандиозна новина - че за 18 милиарда евро ще се строи канал от Солун през Македония до Белград, който да осигури нов път на китайското карго до Европа.

Сама по себе си тази новина е измишльотина, но е важна в съвсем друг контекст - защо беше подписан договорът за приятелство с Македония, кой има нужда от него и кому пречи.

Нека започнем от по-далече:

Задавали ли сте си въпроса защо от столицата до втория или третия по големина български град Варна (спорно е дали Варна или Пловдив е по-голям) все още няма магистрала?

Отговорът е защото това не е значим международен коридор. Европа отказва да го финансира. Ние, разбира се, бихме могли да си го финансираме сами, а сами виждате дали наистина можем.

Магистрала Марица е точно обратният пример. На нас тя може да ни изглежда като полупразен път между Плодовитово и Любимец, но за света е най-важният транспортен коридор, нещо като автомобилния Ориент експрес.

През територията на Македония минават 2 транспортни коридора. Единият е север-юг - магистралата, която свързва Белград със Солун.

Другият се казва Коридор номер 8 и съществува само виртуално. Той би трябвало да свърже Драч (Дуръс в Албания) с Бургас, а оттам с Грузия, Азербейджан и Каспийско море.

Азербайджан има много нефт и газ, но не може да го изнесе по никакъв друг път. А Европа (пък и САЩ) много държат този нефт и газ да стигнат до Италия (а от там до цяла Европа), за да се "деверсифицират източниците. Казано по-просто - да се намали руското влияние.

По пътя на Коридор номер 8 са все приятелски на САЩ и Европа държави - Албания, България и Грузия, които полагат огромни усилия да не попаднат в руската сфера на влияние, в която през определени периоди са били, но не им е харесало.

Единственото слабо звено е Македония. От една страна тя е част от българския континуум. Употребявам тази дума като максимално неутрална. От една страна тя включва историята, общия език и общото минало, от друга - търговските, социални, икономически и транспортни връзки.

От друга страна Македония е част от Югославския континуум - пак обща история и минало, но в много по-развита степен търговски, социални, икономически и транспортни връзки.

Ако лесният път на стоките е към Белград и Солун, има малко значение дали историята ни с Македония е обща, защото настоящето й ще е свързано със Сърбия и Гърция.

Проблемът на този коридор север-юг е, че в последните години значението му силно намаля. В огромна степен заради изолацията на Сърбия след Милошевич и в по-малка степен заради гръцката финансова криза.

Ако македонците бяха прагматичен народ, като холандците например, изобщо нямаше да има спор единият или другият коридор. Естественият отговор щеше да е - и двата. Но самият факт, че още не са построили тяхната част от Коридор номер 8, говори, че не са особено прагматични. За тях този коридор не е въпрос на 20 км асфалт или ЖП линия. Той е въпрос към кой континуум да се включат - българския или югославския.

Не искам да кажа, че всички македонци правят от 20 км асфалт политика. Искам да кажа, че има достатъчно голяма критична маса, която вместо асфалт вижда история. Югоносталгичната част от тази група сега е леко унизена - залагахме на Сърбия и Гърция, но пак сме бедни, казват противниците й. Затова трябва да опитаме нещо друго - например с България.

И така се ражда Великия китайски канал

Той ще бъде построен точно толкова, колкото и Великото Софийско море, за което бай Тошо копал траншеи в "Младост". Но е твърде вероятно години наред гръцки и сръбски политици да раздуват тази химера. Целта й не е някога да тръгнат кораби - техният товар и сега може да се прекара с влак от Солун до Белград. Целта е да се покаже на македонците, че зад югославското трасе стои нещо голямо, мистично голямо, поне толкова голямо колкото Китай и Русия, взети заедно. А зад ЖП линията с България - само албански терористи и бугари-татари.

Типичен пример за пропагандна война, която обслужва търговската

Великият китайски канал е напълно абсурден, но ако сложим ръка на сърцето си, трябва да признаем, че Великата азербайджанска тръба е не по-малко имагинерна. Дали някога изобщо ще я има е твърде несигурно. Но ЖП-линията и магистралата, които ще се построят между Крива Паланка и Кюстендил, ще останат. Може и да не превозват газ, нефт и други съкровища от пещерата на Али Баба. По-вероятно е да превозват далеч по-прозаични стоки и съвсем обикновени пътници. Но те ще отворят икономически и чисто човешки връзки, които силно ще затруднят промиването на мозъци.

През Първата световна война България изгражда ЖП линия от Петрич до Струмица. След Ньойския договор сме принудени да я разрушим. Дали това е улеснило промиването на мозъци и антибългарската кампания в Македония едва ли може да се докаже. Но със сигурност показва колко важни са тези връзки в очите на големите геополитически играчи.

Нашият шанс

Една от опорките на троловете тия дни е, че договорът за приятелство всъщност не бил между Борисов и Заев, а между американското посолство в София и американското посолство в Скопие.

Всъщност прекалено хубаво щеше това да е вярно, умерено хубавото е, че има зрънце истина. Договорът ни с Македония нямаше да бъде възможен, ако не съществуваше благоприятна международнополитическа ситуация. Някой някъде по света, независимо дали в Брюксел, Берлин или Вашингтон, е решил, че ние и албанците евентуално, може би, някога бихме могли да сме нужни в голямата геополитика.

Дали изобщо ще се окажем нужни, дали ще имаме някаква икономическа полза от това, са въпроси на далечно бъдеще.

Нашият шанс е, че покрай тези неща имаме възможност да се сдобрим с роднините си, които другото търговско лоби надъхваше да водят семейна война с нас.

С македонците сме като двама братя, които като малки са живели в една къща, но са пораснали и са се отделили в отделни. Представете си какъв кошмар би било, ако тези братя с техните деца и нови проблеми отново се обединят и заживеят в една къща. Едва ли някой би искал това. Искаме само да си говорим братски и да си ходим на гости. И ако може заедно да празнуваме рождените дни на родителите си.