Възможно ли е всеки да получава пари от държавата, без да работи?

Представете си, че е възможно: гарантиран доход за всеки човек - без да работи. Швейцарците вярват в това и тази неделя ще подложат идеята на референдум. За Германия подобно нещо звучи доста утопично, пише Майке Верлат за "Дойче веле".

"Как бихте се чувствали, ако имахте гарантиран доход?" - Този 400-метров надпис на английски се появи миналата неделя на един от централните булеварди на Берлин. Акцията имаше за цел да популяризира и в Германия идеята за безусловен основен доход за всички граждани. Досега управляващите консерватори от ХДС блокират възможността за провеждане на референдум по въпроса, макар идеята да има много поддръжници дори в самата партия. Сега сдружението "Мрежа за основен доход" внесе петиция със 109 хиляди подписа.

Всъщност идеята е много проста: всеки гражданин да има право да получава редовно някаква регламентирана сума дори и без да работи. Нейните привърженици твърдят, че така хората ще могат да се ангажират с други неща и ще имат време за дейности, които наистина им харесват. Като Кристоф - един от първите спечелили от германската инициатива "Моят основен доход", която отпуска на няколко души по хиляда евро на месец. Кристоф пише на сайта си, че благодарение на този основен доход е напуснал работата си в колцентър и е започнал обучение за възпитател. От старта на проекта през юли 2014 г. инициативата е осигурила основен доход на 43-ма души дотук.

Дебатът се съживява

През 2006 година политикът от ХДС Дитер Алтхаус предложи въвеждането на т.нар. "пари за гражданите" - в размер на 800 евро. Идеята му не е нова - 10 години по-рано университетът в Улм беше излязъл с подобно предложение, което обаче бързо потъна в забрава. Страхът, че хората ще спрат да работят, ако получават някаква гарантирана сума, просто бе твърде голям.

Според Роналд Блашке от инициативата "Мрежа за основен доход", моделът Алтхаус е бил замислен по-скоро като допълнителен доход от рода на социалните помощите, известни в Германия като Харц IV. "А това е много малко. Ние се ориентираме по границата на бедността, която засяга екзистенц-минимума от около хиляда евро чисто. Освен това хората трябва да са и здравно осигурени, което означава допълнителни разходи за държавата. Всичко е въпрос на преразпределение", казва Блашке.

Различни модели финансиране

Някои икономисти гледат по-различно на нещата. През 2012 година бившият държавен секретар в Министерството на финансите Хайнер Фласбек публикува книгата си "Заблудата основен доход". Според него, въвеждането на гарантиран основен доход би означавало "двойно натоварване на данъчните приходи, а ако той бъде направен и безусловен, данъците би трябвало да бъдат увеличени тройно. Фласбек твърди още, че това пък от своя страна ще се отрази на преразпределението, което ще бъде максимално затруднено.

Експертът привежда и още един аргумент: въвеждането на безусловен основен доход дава формалната възможност на хората да работят с една трета по-малко. Ако те работят с една трета по-малко, ние не можем да поддържаме БВП, с който искаме да финансираме инициативата", казва той. Съществува и опасност от разрастване на труда на черно - ако например бъдат увеличени данъците.

Според Роналд Блашке обаче, анкетите показват друга картина: "Повечето анкетирани казват, че ще продължат да работят и след въвеждането на безусловен основен доход. Според тях, с едни допълнителни хиляда евро на месец ще могат да отделят повече време за семейството си и ще имат повече свободно време".

Факт е обаче, че досега не е правен опит за въвеждането на безусловен основен доход в такива мащаби и все още не може да се изчисли ефектът и за двете страни. Други европейски страни вече експериментират: в Утрехт, Холандия, искат да тестват въздействията на безусловния основен доход върху получателите на социални помощи, а Финландия работи над подобен проект, планиран за 2017 година. Във всеки случай европейските граждани проявяват интерес към тази инициатива. Резултатите от допитване на института "Dalia Research" показват, че 64 процента от гражданите биха гласували - със сигурност или с голяма вероятност - за въвеждането на безусловен основен доход.

Референдумът в Швейцария

В предложението за вкарване на такъв текст в швейцарската конституция не се споменават конкретни суми или начини за финансиране на подобно начинание. Казва се само, че основният доход "трябва да осигури достойно съществуване на цялото население". Детайлите ще бъдат обсъждани по-късно. Говори се за сума от 2 250 евро.

Социологическите проучвания сочат, че почти всеки четвърти швейцарец ще гласува за въвеждането на безусловен основен доход. Привържениците на мярката, като Роналд Блашке например, смятат, че референдумът в Швейцария ще бъде успех дори и ако идеята бъде отхвърлена. "По този начин ние поставихме началото на обществен дебат в Швейцария и Германия за основния доход", казва той.

Безусловен основен доход в Германия? Засега това звучи доста утопично. Но малките стъпки към до постигането на тази цел не пречат: идеята може да се изпробва най-напред с получателите на социални помощи или с възрастните хора. Роналд Блашке е уверен, че през следващите два или три законодателни периода германското правителство ще се захване с темата.