В тази криза ни е нужна повече Европа

В последните седмици се чуват редица обвинения за бездействието на ЕС по време на пандемията. Нека не забравяме, че Европейският съюз е създаден като проект за следвоенното възстановяване и мирно благоденствие на Европа. Никога никой не е давал гаранции, че процесът ще е лесен или бърз. ЕС не е федерация, и решенията зависят от волята и способността на държавите-членки да постигнат компромис. Нека не забравяме, че на някои от тях им отне доста време да съгласуват позициите на собствените си региони за да достигнат до решения на национално ниво или да задействат федералните си кризисни механизми.

Нужна ли е по-бърза реакция на ниво ЕС -да. Но за целта ни е нужна ''повече", а не "по-малко" Европа.

Към момента за справяне с кризата с пандемията от COVID-19 на ниво ЕС са отделени 267,5 милиона евро за изследвания и 947 милиарда евро за подкрепа на икономиката.

Нека не се поддаваме на злонамерена пропаганда и дезинформация, целяща разединението на Европа в един толкова критичен момент! Нека, отговорни в опазването от вируса на живота на поколението европейци, пренесли през десетилетията изстраданата следвоенна мъдрост, запазим и развиваме съграденото от тях!

Ето и една дълга, но подробна информация за предприетите на ниво ЕС действия до момента по данни на фондация "Робърт Шуман", която да ни помогне да не се поддаваме на злонамерени манипулации и плитка дезинформация.

На 28 януари Хърватското председателство активира Механизма за реагиране на кризи на ЕС (IPCR) първоначално в режим “обмяна и споделяне на информация“, а на 2 март и в пълен режим, който включва обмен на изготвените кризисни доклади, точка за контакт 24/7, аналитични доклади за ситуацията, уебплатформа за обмен и събиране на информация, кризисни срещи на ниво посланици или министри от ЕС, предложения за действие на ЕС .

На 31 януари ЕС изпращане на 12 тона оборудване в помощ на Китай.

На 1 февруари се мобилизират 10 милиона евро по Хоризонт 2020 за изследвания на COVID-19, а на 6 март са определени допълнителни 37,5 милиона евро за изследвания, лечение и диагностика, до общата сума от 47,5 милиона евро.

На 24 февруари ЕС обявява финансова подкрепа в размер на 232 милиона евро за СЗО, както и за Китай, и за партньорски държави в Африка. В тази сума е включено финансиране за изследвания в търсене на ваксина, както и помощ за държавите-членки да осигурят прибирането на своите граждани.

На 10 март са мобилизирани 140 милиона евро публични и частни средства от Хоризонт 2020 и фармацевтична индустрия за финансиране на изследвания на ваксини, диагностика и лечение. Предложен е инвестиционен план в размер на 25 милиарда евро за противодействие на икономическите ефекти на пандемията.

От 12 март ЕЦБ задейства пакет от монетарни мерки, който включва допълнителни покупки на нетни активи в размер на 120 млд. евро до края на годината за подпомагане на икономиката, а на 18 март стартира Пандемична програма за спешни покупки на стойност 750 милиарда евро до края на 2020, с която разширява допустимите за изкупуване активи.

На 13 март Комисията прие широкомащабни икономически мерки в отговор на пандемията, като използва максимално гъвкавостта на фискалните правила на ЕС, преразглежда правилата за държавната помощ и създава Инвестиционна инициатива в отговор на коронавируса с бюджет от 37 млрд. евро по линия на Кохезионната политика, включително 8 милиарда евро неизразходвани структурни фондове през 2019 г., за да се осигурят ликвидни средства на малки предприятия и на сектора на здравеопазването.

Осигурява се достъп до Фонда за солидарност на ЕС. Стартира се съвместна бърза процедура за обществени поръчки за медицинска защита, оборудване и лекарства, в която до датата на приключване 24 март се включват 25 държави-членки. Доставката се очаква в рамките на две седмици.

На 15 март са наложени ограничения върху износа на лични предпазни средства извън ЕС (маски, шлемове и др.) На 16 март ЕИБ мобилизира до 40 милиарда евро потенциално финансиране за Европейските компании, засегнати от кризата, и призовава държавите-членки да осигурят допълнителни гаранции за МСП.

На 17 март е въведено ограничение за срок от 30 дни за влизане в Съюза на лица от трети страни за несъществено пътуване. Създаден е Консултативен комитет от епидемиолози и вирусолози за формулиране на насоки за защита от пандемията.

На 19 март е създаден Общоевропейски стратегически резерв за медицинско оборудване (rescEU), като вентилатори и защитни маски, с бюджет от 50 млд. евро.

На 23 март е одобрено задействането на общата клауза за дерогация на Пакта за стабилност и растеж (ПСР), даваща възможност за отклонение на държавите-членки от бюджетните изисквания съгласно европейската фискална рамка, за да им осигури необходимата гъвкавост за предприемане на всички необходими мерки в подкрепа на националните здравни системи и за смекчаване на ефекта от пандемията върху икономиките.

На 26 март Европейския парламент гласува мерките за справяне с последиците от коронавируса: за Инвестиционна инициатива в отговор на пандемията 37 милиарда евро от фондовете на ЕС бъдат насочени към най-силно засегнатите граждани и региони под формата на средства, насочени към здравни системи, МСП, пазара на труда и други уязвими сегменти на икономиките на страните-членки на ЕС, за разширяване на Фонда за солидарност на ЕС за покриване на извънредни ситуации в областта на общественото здраве най-тежко засегнатите държави-членки могат да получат достъп до финансова подкрепа до 800 милиона евро за 2020 г., и за временна отмяна на правилата за ползване на летищните слотове, принуждаващи авиокомпаниите да изпълняват празни полети, само за да не загубят запазените си правата - задължение с негативни икономически и екологични последствия.

---------------------

Авторът е международен координатор на Зелено движение и старши съветник на евродепутата Радан Кънев