Уроците на Китай от досегашния ход на войната в Украйна

Тест за надеждност и лоялност – исторически ракурс

В своя монолитен труд „Дипломацията“ Хенри Кисинджър разказва, че дълго е убеждавал президента Ричард Никсън да установят контакти с Китай за осигуряването на благоприятен за САЩ изход от войната във Виетнам и за разбиването на единството на социалистическия лагер в лицето на СССР и Китай. Мотивите на Мао за подобен обрат били свързани със стремежа за разкъсване на изолацията, в която изпада Китай в резултат на културната революция, за осигуряване на благоприятни условия за икономическото развитие на страната без по-нататъшно обвързване със СССР и за противодействие на „съветския хегемонизъм“. Според формулировката на Мао:

„Ако всички наши врагове – СССР на север и на запад, Индия на юг и Япония на изток се обединят, не ни ли съветват нашите предци да преговаряме с далечни страни (САЩ), докато се борим с тези, които са наблизо?“

Със значителния личен принос на Кисинджър за този обрат, в хода на първоначалните тайни контакти китайското ръководство лансира идеята, че като доказателство за искреността на намеренията им за окончателно „скъсване“ на отношенията със СССР, те ще предприемат безпрецедентни политически и военни стъпки.

И действително, от началото на 1969 г. Китай струпва около 100 хилядна военна групировка в приграничните райони със СССР и провокира редица гранични инциденти, кулминация на които става сблъсъкът между китайските и съветски войски на спорния остров Женбао (Даманский).

В резултат на тази ескалация СССР бил принуден да ревизира своята военна доктрина за десетилетия напред и да разглежда Китай като втори по значение стратегически противник. А САЩ и Китай постепенно задвижват политически диалог, позволил изхода на САЩ от войната във Виетнам, и осигурил благоприятни условия за преодоляване от Китай на икономическата разруха в резултат на културната революция и включване на страната в международното разделение на труда, отбелязва Кисинджър.

В контекста на „реалната политика“, която проповядва Кисинджър, именно пограничният сблъсък на остров Дамански е бил възприет като решаващото доказателство за това, че Китай няма да може да маневрира и да се съюзи отново със СССР за десетилетия напред.

Авантюрата на Путин с нахлуването в Украйна може да се разглежда в подобен смисъл. Като „доказателство“ пред китайско ръководство, че Русия необратимо разкъсва връзките и ангажиментите със САЩ и Запада. И ще бъде надежден партньор на Китай за разбиване на еднополюсната „хегемония“ на САЩ, за изграждането на „неамеринакоцентрична“ архитектура на сигурността в света и за налагането на глобална финансово – икономическа трансформация, която да ликвидира контрола на САЩ върху основната световна резервна валута.

Това се потвърждава от брутално демонстративния начин, по който Русия издигна ултимативни искания към САЩ и НАТО през декември м.г. И особено от формите, мащаба и целите на военната кампания срещу Украйна, започнала непосредствено след срещата на Путин и Си Дзинпин в Пекин на 4-ти февруари и общата им декларация за единодействие между Китай и Русия във всички области по многозначителната формула „повече от политически съюз“.

Досегашният ход и резултати от бойните действия в Украйна дават основание за някои оценка на тяхното влияние върху общите цели и единодействието по оста Москва-Пекин, както и по отношение на противоборството на САЩ с Китай (проблема с Тайван):

В сферата на международните отношения

Руската агресия против Украйна изостри противоречията между САЩ и Китай в областта на сигурността – от суверенитета на Тайван, до съперничеството в Индо-Тихоокеанския район като цяло. САЩ са сериозно обезпокоени от ръста на военните активности на Китай и от заплахата за присъединяване на Тайван с военни средства. Китай, който счита Тайван за част от своята територия, отхвърля всякакви аналогии по отношение на конфликта за Тайван с войната в Украйна.
Перспективите Китай да използва военни средства за присъединяването на Тайван повече не се разглеждат като чисто хипотетични. Това засилва опасенията в САЩ и сред техните съюзници, че Пекин и Москва действат координирано и формират авторитарна ос с открито завоевателни цели.
САЩ не са в състояние да съсредоточат изцяло своето внимание върху украинското направление и поради това, че икономическите и политическите противоречия с Китай в след пандемичния период се изострят и Китай поддържа високо ниво на напрежение в Тайванския пролив.

Обстановката в Индо-Тихоокеанския район остава във фокуса на усилията на САЩ за „сдържане“ на Китай, поради което най-важната външнополитическа проява на президента Байдън от началото на войната в Украйна беше посещението му в Южна Корея и в Япония и проведените там срещи във формата на Четиристранния диалог по сигурността QUAD (Япония, Индия, Австралия и САЩ).
„Затъването“ на Русия във война на „изтощение“ в Украйна се съотнася като най-съществен елемент в стратегията на САЩ за промяна в своя полза на баланса на силите по целия периметър на границите на Китай: В Пакистан и Шри Ланка надделяват проамерикански опозиционни сили. Във Филипините САЩ укрепват влиянието си сред военния елит. В Южна Корея нараства активността във връзка с двустранните договорни отношения със САЩ в областта на отбраната. Южна Корея и Япония ще участват в срещата на високо равнище на НАТО в Мадрид в края на юни. По отношение на Индия се засилва натиска за спазване на санкциите срещу Русия. В Казахстан не са преодолени последиците от острата политическа криза в началото на годината. Новият президент се нуждае от допълнителна легитимация на курса за балансиране по оста Москва-Пекин. Нараства напрежението в областта Бадахшан, където граничат Таджикистан, Китай и Афганистан.

И в перспектива САЩ ще продължат да разглеждат именно Китай като „най-сериозното предизвикателство за международния ред“, което ще влияе на техните приоритети във връзка с агресията на Русия в Украйна и на вижданията за нейната развръзка.

В икономическата сфера

САЩ формираха няколко концентрични кръга от съюзници и коалиции в поддръжка на Украйна. Ядрото съставляват САЩ, Великобритания и Полша, Чехия, Словакия при ползване на ключовите институции и инфраструктурата на НАТО в Европа. Следват ЕС като ръководни органи и страните, участващи във форума „Рамщайн“ – общо 47, а в периферията са държавите от Г-7. На тази основа на Русия бяха наложени безпрецедентни икономическа санкции с глобален обхват.
Най-тежко влияние върху състоянието на руската икономика към момента има оттеглянето на значимите международни компании със съвместно производство в Русия, разкъсването на кооперативните връзки и прекратяването доставките на критично важни елементна база, възли и агрегати и необходимостта да се търсят алтернативни логистични и транспортни направления и пазари за реализация. Това обрича на парализа цели отрасли (автомобилостроенето и гражданското самолетостроене) и редица високотехнологични производства в Русия.

При необходимост САЩ са в състояние да приложат подобен санкционен инструментариум и по отношение на Китай. И в Пекин не могат да не си дават сметка за това.

За Китай особено важна е развръзката на блокираната в началото на войната в Украйна част от валутни резерви на Русия. Същите резерви на Китай са най-големите в света – 3.2 трилиона долара. Тяхната структура беше частично разкрита през 2019 година: повече от сто и петдесет вида активи в около 6000 позиции. Делът на долари е 56%, а в злато – почти 2 хиляди тона. Повече от един трилион долара са в американски ценни книжа.

За Китай принципен интерес представляват и международно правните подходи и решения във връзка със запорираните в чужбина финансови и материални средства на руски олигарси защото значителни китайски финансови ресурси на юридически и физически лица остават концентрирани в западни банки и финансови институции и като собственост върху производства, инфраструктура и други форми на капитали в чужбина.

Китай търпи и значително косвено влияние от наложените на Русия санкции. Ръстът на международните цени на енергоносителите, на зърното и на продоволствията оказват пряко въздействие върху темповете за възстановяване на китайската икономика след пандемията.
Редица крупни китайски компания бяха принудени да ограничат активността си на руския пазар. Засегнати бяха авио съобщенията между двете страни и банковия сектор, логистичните и транспортните връзки. Новите възможности за нарастване на износа от Русия за Китай на енергоносители са ограничени от капацитета на наличната тръбопроводна мрежа и от възможностите на руския железопътен транспорт и пристанищни мощности.

40% от износа на пшеница от Украйна е за Китай

Китай се оказа засегнат и по един особено чувствителен въпрос – продоволствената сигурност на страната. Около 40% от износа на пшеница от Украйна е предназначен за китайския пазар. И макар, че в общия баланс на вноса на пшеница в Китай това съставлява около 8%, проблемът е, че Украинската пшеница се отнася към най-качествените внасяни сортове, което има мултиплициращ ефект върху вътрешно китайските цени на тестените изделия.

Критични за Китай са изводите по отношение наложената от Русия блокада на украинските пристанища в Азовско и в Черно море тъй като над 70% от международния търговски обмен на Китай се осъществява по море и при евентуален конфликт за Тайван, от запазване на свободата на корабоплаването в Източно и в Южнокитайско море би зависела устойчивостта и оцеляването на китайската икономика.

В контекста на евентуален конфликт за Тайван, Китай може да очаква, че общата политическа поддръжка за Тайван би била значително по-ограничена отколкото сегашната за Украйна, защото само отделни държави поддържат дипломатически отношения с Тайпе и признават самостоятелността му. Но независимо от това при запазване на статута на долара като основна резервна валута, САЩ разполагат с ключови лостове за влияние върху финансово-икономическата система на Китай.
Като цяло, за невъзстановилата се от пандемичната криза китайската икономика, наложеният от САЩ по отношение на Русия санкционен режим влияе неблагоприятно и крие опасността в дългосрочен план да засегне вътрешно-икономическата стабилност в страната.

Във военната област

Най-важният извод за Китай е, че в защита на свой съюзник, САЩ няма да воюват пряко срещу противник, който разполага със стратегическо ядрено оръжие. Това обаче не изключва мащабното ангажиране на САЩ и на техните съюзници за оказване на пълноценна военна и военно-техническа помощ, с решаващо влияние върху хода и резултатите от войната.

Безспорна изненада за Пекин от досегашния ход на войната в Украйна представлява провалът на първата фаза, която предвиждаше „мълниеносно“ постигане на политическите цели и то само чрез способите на „специалната военна операция“. Тази операция имаше за цел не военното поражение на Украйна, а закрепването с военни средства на резултатите на водената от 2014 г. досега „хибридна война“ на Русия за ликвидиране на независимостта на Украйна.

Китай също възлага сериозни надежди на хибридните способи за установяване на контрол върху Тайван. В Тайванския пролив оперират няколко хиляди „рибарски“ кораба, които са включени в състава на Въоръжената полиция на Китай и се разглеждат като сили за блокада на острова или за дебаркиране, без прякото ангажиране на въоръжените сили на Китай. Сега обаче е ясно, че без класическа стратегическа десантна операция Тайван не може да бъде напълно подчинен.

Принудени да действат в условията на класически военен конфликт, въоръжените сили на Русия показаха редица слабости: на равнището на концепцията за бойно използване; по отношение на стратегическото планиране; насищането с високоточни оръжия и системи; комплектуването с личен състав; бойната подготовка и сглобеността на подразделенията; взаимодействието на видовете и родовете войски; логистичното осигуряване и по отношение на морално-психологическото състояние. За Китай, който не е воювал от 1979 г. а широко прилага руския модел на изграждане на въоръжените сили всичко това налага сериозна преоценка и бъдещи реформи.

Макар и само в отделни епизоди, концепцията за „сетицентричната“ война доказа революционния характер на промените, които следват от войната в Украйна. Концепцията предвижда увеличението на бойната мощ чрез създаването на единна разузнавателна и информационна-комуникационна система за свързване на източниците на разузнавателни данни, на органите за управление и на средствата за поразяване в реално време. Това качествено променя информационната осведоменост за състоянието и действията на противника и на собствените войски и повишава в пъти ефективността на поразяването на противника по цялата дълбочина на неговото оперативно построение.

Характерен пример в това отношение представлява потапянето на флагмана на Черноморския флот на Русия крайцера „Москва“, което принципно измени съотношението на силите в крайбрежните води на Украйна и елиминира до голяма степен опасността от стоварването на оперативен морски десант в района на Одеса. Без съмнение този епизод ще повлияе принципно по отношение планирането и бойното използване на военноморските сили на Китай в интерес на евентуална десантна операция в Тайван. Още повече, основните класове бойни кораби представляват копия на съответните съветски и руски аналози.

На този етап въоръжените сили на Украйна разполагат само с отделни образци въоръжение, което може да бъде интегрирано за водене на „сетицентрични бойни действия (безпилотни летателни апарати и в перспектива нов тип стволна артилерия и реактивни системи за залпов огън). Без съмнение обаче САЩ са развърнали над целия театър на войната в Украйна необходимите елементи за космическо и въздушно разузнаване и за свръзка и могат да оказват съдействие на Украйна за воденето на този нов тип бойни действия. Това се отнася и в пълна степен по отношение на евентуален конфликт за Тайван.

Войната в Украйна протича при значителна интензивност на бойните действия и максимално напрежение на всички елементи на военния потенциал. Боеготовите от мирно време сили изчерпват своите бойни възможности за кратко време и фронтът изисква постоянно попълване с подготвен личен състав, въоръжение и боеприпаси и огромно по мащаби логистично осигуряване. И в Пекин трябва да имат ясни идеи как би се осъществявал целият този процес в условията на стратегически морски десант в Тайван, с преодоляването на акваторията на Тайванския пролив (Тайван отстои на 150-180 километра от материка).

В Пекин не могат да не си дават сметка, че под формата на масовата доставка за Украйна на въоръжение и бойна техника от епохата на студената война, по същество се залага ускореното превъоръжаване, преди всичко на страните членки на НАТО, но с отражение и в глобален мащаб. А китайските въоръжени сили и китайската военна промишленост се опират преди всичко на съветски и руски образци. Тоест войната в Украйна бележи начало на нова надпревара във въоръжаването, което ще повлияе на приоритетите за развитие на Китай и на отношението в Китай към Русия като евентуален пряк военен съюзник.

Без съмнение ходът и развръзката на войната в Украйна ще оказват влияние като допълнителен фактор върху вътрешните противоречия в Китай, породени от икономическите трудности и от все още продължаващата борба за „нулева търпимост“ срещу Covid 19. Безусловната поддръжка за Русия, която се опитва да наложи Си Дзинпин среща съпротива в средите заинтересовани от решаване на проблемите със САЩ на „договорна“ основа. Това ще се отрази и на резултатите от ключовия Двадесети конгрес на Китайската комунистическа партия през ноември, на който се очаква развръзка дали Си Дзинпин ще циментира монопола си върху властта или ще има преразпределение с елементи на колективно ръководство.

Няма да се окаже изненада ако за бъдещото дипломатическо урегулиране в Украйна водещи за САЩ се окажат не военния разгром на Русия или евентуална смяна на режима в Кремъл, а отношението на Русия към противоборството на САЩ с Китай.

А що се отнася до Тайван, неотдавна директорът на ЦРУ Уилиям Бърнс заяви:

„Очевидно китайското ръководство трябва внимателно да разгледат уроците, които произтичат от войната в Украйна за собствените им амбиции по отношение на Тайван. Аз и за минута не се надявам те да подкопаят решимостта на Си Дзинпин с времето да наложи контрол над Тайван. Но аз съм сигурен, че тази война ще повлияе на разчетите как и кога, и по какъв начин Китай може да пристъпи към това“.