Умора

Актуалното тягостно усещане за компромиси отвъд политическия реализъм, този път по промените в Конституцията, силно напомня други - отминали. И е поредното свидетелство за умората на обществото, смята Мирела Иванова в своя коментар за "Дойче веле".

Дъщеря ми ми обяснява кой е един нашумял български изпълнител, чието име все по-често срещам, със следните думи: "Той не може да пее, обаче си въобразява, че може, защото непрекъснато го въртят и лансират. Никой не му казва истината. Целта е само да бъде подиграван и иронизиран, дори го канят на клубни партита, за да го замерят с домати, сега участва и в някакво парче на "Пайнер". Кой знае какво си мисли горкият - много се издигнах, щом до "Пайнер" стигнах". После имитира едно от изпълненията, двете се заливаме от смях, забравяме за миг жегата и умората и "настроението е на шест", досущ както гласи бездарната песен.

Горе-долу така изглежда засега и картината със съдебната реформа и постигнатото съгласие около третия вариант. Настроението е на шест. Споразумението за промени в Конституцията по думите на правосъдния министър Христо Иванов е "изключително добър междинен резултат, тъй като реформата продължава и минава на следващото ниво". 180-те подписа са събрани, очаква се решението на Конституционния съд и след това гласуването.

Малко спомени

Мъчителните преговори и совалки в жегата поразително напомняха - поне на по-некъсопаметните - за съставянето на тройната коалиция: същото тягостно усещане за компромиси отвъд политическия реализъм, за доминация на ДПС, за нечистоплътни сенки, надвиснали над преговорите, тайни сделки и откровено извиване на ръце. Залогът тогава бе членството в ЕС и накрая, сякаш бликнало от словоблудната и омерзителна говорилня, се "роди" онова правителство, с което обществото ни се помири цял мандат, само защото бе безкрайно уморено. Дано сега не се случи същото и бъдещите промени в Конституцията да не обслужат само хитроумните играчи.

За всемогъщата съдебна власт

След "преговорната" умора не е зле да си припомним и още малко минало: новата българска конституция не бе приета с пълно мнозинство и неслучайно под нея не се подписаха група депутати от СДС, а и не за първи път ще бъде променяна. Това май се замазва и премълчава в повечето публични дискусии досега. Казват ли ни истината? Става ли ясно от експертната и неекспертна реторика, например, че в новата българска конституция, за разлика от други конституции, съдебната власт е със специален статут, описан в толкова "бетониращи" я подробности, че я превръщат в кастова и дори всемогъща власт, издигната по особен начин над останалите?

Дори повечето български граждани изобщо да не се замислят над подобни въпроси и да не си ги задават, въпросите се трупат и нарастват като общо недоволство, като гневна умора от липсата на работещо правосъдие, като страшен дефицит на справедливост в обществото. Затова и реформата, която днес разни уплашени крепители на статуквото иронизират заради варианти А, Б и В, а други направо я отричат, все някога ще се проведе. Само да не е твърде компромисна и бездарна.