Трите грешки на Путин

Путин не предвиди, че ще има работа не само с президента на Украйна и украинската армия, но и с украинския народ. И с него няма да успее да се споразумее, твърди в коментар за glavred.info политологът Сергей Гайдай.

Сгреших.

Мислех, че Путин ни сплашва, използвайки натиск и лобито си във Франция и Германия, че манипулира Байдън. Защото Западът, предупреждавайки ни за голяма война, по един или друг начин, настояваше Украйна спешно да подпише нови или да изпълнява старите „Мински споразумения“. А за нас те са равносилни на капитулация.

Вторият сценарий се свеждаше до влизането на руски войски в "ЛДНР", вече официално, и да ни атакуват по цялата демаркационна линия.

Всичко се случи по различен начин. Експертите прогнозираха действията на жесток и коварен враг, но със здрав разум и чувство за самосъхранение. Сега те смятат, че Путин, който се реши на пълномащабна инвазия в Украйна, е напълно неадекватен от гледна точка на реалността. Това копеле живее в своя лична реалност. Където ние, украинците, нямаме право на собствена независима държава.

И все пак не мога да се съглася с това мнение. Логиката на здравомислещите хора се различава от логиката на Путин. С неговия лукав и подъл прагматизъм. Преди това той лесно манипулираше целия свят, изнудвайки го. Постигна целите си в Грузия, успя да постигне целите си с Крим и Донбас. Получава дивиденти от сътрудничеството с Европа, правейки я зависима от доставките на руски газ.

Сега разбирам военния замисъл на противника и целите, които възнамерява да постигне.

Разузнаването на Руската федерация докладва на своето ръководство, че ако украинците имат боеспособни части, те са разположени предимно по демаркационната линия близо до ОРДЛО*. А руснаците всъщност не искаха да се бият с тях, защото това щеше да им нанесе големи загуби.

Би било доста проблемно да се „изкоренят“ украинските войници от нашата собствена, добре укрепена „линия на Манерхайм“ с окопи и дълговременни огневи точки.

Затова планът беше такъв. Те манипулираха нашите т.нар. западни партньори. Уверяваха ги, че се стремят да изпълнят "Минските споразумения" - и това по принцип е вярно. Вярно е също, че Путин си е поставил за стратегическа цел унищожаването на Украйна като независима държава.

Военните цели на тази операция бяха доста прагматични. За да не се бие дълго с украинската армия, на нея трябваше да ѝ бъде заповядано да се предаде. И само президентът Зеленски можеше да даде тази заповед. А за да принуди Зеленски да прибегне до капитулация, трябваше да се обсади правителството, ръководено от него, и да се проникне в тила на нашата армия.

Затова те влязоха не само в ОРДЛО, но и по целия периметър на украинско-руската граница.

Офанзивата в ОРДЛО се заснема за руски телевизионни канали, като първо се пуска „пушечното месо“. То е последвано от войски на редовната руска армия, използва се тежка артилерия и военна техника. Руските военни „кореспонденти“ предават възторжени репортажи за освободените от „нацистките окупатори“ територии на народните републики. А настъплението срещу Киев, Харков, Суми, Чернигов, Херсон засега се опитват да скрият.

Основният ключ към успеха за тях беше незабавното навлизане на войски и бързото проникване дълбоко в страната. При това за тях беше важно да демонстрират, че руските войски са окупирали ключови стратегически точки в Украйна - например атомната електроцентрала в Чернобил и водноелектрическата централа в Каховка.

Но най-важната им цел е Киев. Беше важно да се създадат условия, които да принудят президента Зеленски да седне на масата за преговори, при условията на Русия, и да се съгласи на капитулация. Условията на Русия са по-специално признаването на "ЛДНР" в рамките на Донецка и Луганска области, признаването на анексирането на Крим.

Все пак руският генерален щаб не можа да изчисли всичко.

Успехът на всяка война се определя от три параметъра.

Първият параметър е бойният опит. Преди началото на войната бойният опит на украинската армия неколкократно надвишаваше този на руснаците. Става дума не само за редови военнослужещи, но и за тези, които са били в опълченските батальони на Източния фронт през последните осем години.

Вторият параметър е способността да управляваш бойните действия. Руската армия си е съветска. Вертикално управление, заповеди, корупция, кражби, измами, омраза, небрежност - много от нас, по-старото поколение, знаят "ефективността" на тази армия.

Украинската армия е родена на Майдана. Това е преди всичко самоорганизация, малки групи от полеви командири - така наречената армия от шесто поколение. Армия-рояк, в която всяка пчела ясно знае какво да прави, но действа с другите за постигане на общата цел.

Третият параметър е тилът. В Украйна няма лоялен тил за руснаците. Никой няма да ги нахрани, да ги сгрее или защити. Напротив, земята ще гори под краката им във всяка точка на Украйна. Нашето гражданско общество взема оръжията и се превръща в териториална отбрана, която стреля и залавя диверсионни групи от нашественици.

Всичко това врагът не го отчете.

Затова сега основната ни задача е да издържим и да изтощим врага. Сега е особено важно да защитим Киев.

Путин не предвиди, че ще има работа не само с президента, когото искаше да притисне до стената, и не само с украинската армия, на която вече предложи да се договорят (може ли да си такъв идиот?).

Той няма да може да преговаря с народа на Украйна, защото ще бъде изпратен да гони „руския боен кораб“.

*Това съкращение използват медиите в Украйна окупираните части от Донбас, които  в момента са под руски контрол. В руските медии те се наричат ДНР и ЛНД, а в украинските - "временно окупирани територии на Украйна".

Сергей Гайдай е украинец, политолог, директор по стратегическо планиране в агенция Gaidai.Com. Анализа му препечатваме от украинското издание "Главред".