Тръмп може да остане "политически никакъв" през целия си мандат

Вече сякаш няма ден Тръмп да не е в новините, дори тук в България. Но от това публичният му образ не става по-ясен. Напротив, с всяко негово действие или изявление е все по-трудно да бъде определен като политически някакъв. Включително и спрямо устойчиви маркери като отношенията му с Кремъл, вижданията му за ролята на САЩ в света, мотивите му за назначенията и уволненията, които прави.

Объркването е заради очакването президентът Тръмп да бъде лице на американската държава, да я олицетворява, докато той се интересува от собствената си персона, от популярността си, от корпоративните си обвързаности, от семейството си.
Това е поведение на диктатор от патриархално-авторитарен тип, каквито познаваме от комунизма, застанал обаче на върху на една демократична система, която не му позволява да бъде такъв. В този смисъл нищо чудно през целия си мандат, ако успее да го изкара, Тръмп да си остане политически никакъв.

Изборът на еврокомисар е жертва на две повтарящи се недоразумения. Първото е вътрешно и е следствие на очакването, че нашият еврокомисар трябва да защитава нашите интереси като различни от тези на другите държави в ЕС. Няма такова нещо – неговата функция е да се грижи равнопоставено за всички граждани в съюза. А очакването ни идва от незаглъхващото „Булгар, булгар!”. От това, че продължаваме да гледаме на ЕС като на чужд, а според някои политици дори враг, с когото трябва да се борим.

Другото недоразумение е, че първо трябва да намерим фигурата, която ценим и заслужава да взима едни добри пари, а после ще се решава какво точно ще прави, пък и това няма особено значение. Елементарната логика изисква да е обратното – първо да се определи ресорът на еврокомисаря, а после да се търси подходящият за него човек според потенциала на нацията.
Така, заради сбърканата процедура, ако Мария Габриел наистина получи ресор „Цифровизация”, ще е принудена да работи над прага на своята компетентност.

Утехата е, че еврокомисарят е в полето на общественото внимание, само докато бъде избран, после темата се забравя.

Иначе твърде периферният жест на Боил Банов да поздрави рапъра Криско за рождения му ден, продължава да е обект на коментари и дебати, защото в него има хем нещо смело, хем нещо нелепо и се чудиш къде да го поставиш.

Смелото е в съпротивата срещу практиката на Министерството на културата да забелязва и отличава дежурен кръг творци, по възможност станали такива още през соца, а някои и с ДС-биографии.

Нелепото е, че рапът е ъндърграунд изкуство, което не само не се нуждае от държавно признание, а му е противопоказано, отрича го. Специално пък текстовете на Криско често са извън зоната и на добрия вкус, което от само себе си запраща там и жеста на министъра.

Въобще, размяната на любезности между държавата и рапа е рисковано начинание, което може да доведе на „мичурински кръстоски” като „официозен рапър”. Нали не сте забравили, вече имаше един такъв – Мишо Шамара, който предвождаше „червените бабички” на протестите в подкрепа на кабинета на Орешарски.

Националистите дотолкова сами са развеселени, че са попаднали във властта, че не спират да се шегуват. Както може да се предположи - на гърба на онези, които не са „чисти арийци”, или поне „чисти българи”.

Работата е там, че оставка подаде единствено заместник-министърът Павел Танев, заради снимка отпреди 9 години с нацистки поздрав пред восъчни фигури на нацисти, която може да се приеме и като пародия на самия нацизъм.

Няма по какъв друг начин обаче да се приеме, освен като гавра с паметта на зловещо умъртвени невинни хора, репликата на неговия защитник Валери Симеонов: „Като се замисля, кой знае какви майтапчийски снимки сме си правили там” – при посещението му в концентрационния лагер „Бухенвалд”. Като видя, че няма по какъв друг начин да се измъкне от капана на собствената си безчувственост към чуждата трагедия, той реши да твърди, че не бил казвал подобно нещо. Трябва вероятно да повярваме и че репортерът, който го цитира, е замесен в световен еврейски заговор срещу българския патриот.

Ако беше от ГЕРБ, както е ставало при предишни скандали, Бойко Борисов и за далеч по-дребно словоблудство щеше да му поиска оставката. Какво излиза, че в управляващата коалиция по-малкият партньор се оказва по-силен от по-големия…

*Коментарът на доц. Лозанов е от авторското му предаване "Необичайните заподозрени" по телевизия Bulgaria ON AIR. Заглавието е на OFFNews.