Този закон се бави и не им е грижа. Как България продължава да не вижда нарушаването на санкциите

През 2014 година ЕС налага санкции на редица руски юридически и физически лица, които са пряко въвлечени и в незаконното анексиране на Крим и създаването на сепаратистки републики в Донбас. 8 години по-късно Русия започна пълномащабна война срещу Украйна и ЕС постоянно увеличава в списъка със санкциите броя на санкционираните лица и организации, включително и медиите.

България е член на ЕС. И би трябвало да изпълнява санкциите. Изключение, донякъде, са санкциите за руския петрол, за които дори има специален закон. Що се отнася за санкциите за руски висши политици и бизнесмени и за руската пропаганда, която е част от военна операция България не прави почти нищо. Основата причина (или оправдание) е, че 11 години по-късно България няма специален закон, който да опише как се действа при санкции и кои са отговорните институции.

Сред санкционираните има и медийни организации, отговорни за пропаганда и разпространяване на дезинформация, която е неизменна част от хибридната ѝ война.

Българските власти, упорито се правят, че не виждат нарушенията и пропагандата въпреки, че са сезирани нееднократно от граждани, които им събират и поднасят доказателства на тепсия.

Телевизиите от санкционния списък са свалени от операторите на кабелни телевизии, някои доставчици на интернет са блокирали някои от санкционираните сайтове, други обаче не са. Съществуват обаче няколко мрежи, които превеждат на български статии и видеа от списъка със санкции, след това тези материали биват препубликувани от други сайтове и разпространявани в групи в социални мрежи. В същите тези групи, освен руската дезинформация има съдържание за български политически въпроси.

Как прокуратурата тълкува регламентите на ЕС

Пример за това е историята на Генадий Воробьов, той е бесарабски българин, основател на агенцията за дигитален маркетинг Нетпийк България. През юни Генадий събира таблица с над 24 000 публикации, разпространени чрез сайта Pogled.info. В таблицата има URL адреса на всяка статия, публикувана в Pogled.info, заглавието и датата на публикуване. В много случаи вътре е дадена и директна връзка към оригиналната руска публикация. Голяма част от източниците са медии като РИА Новости, RT, Царьград, РЕН ТВ, Спутник, Лента, Взгляд, ФАН и др. — всички включени в санкционния списък на Европейския съюз съгласно Регламент (ЕС) 2023/579.

На 12 юни, находките са оформени като сигнал от Атлантическия съвет на България и са изпратени до изпълняващите длъжностите на главен прокурор и председател на ДАНС и до председателя на Комисията за регулиране на съобщенията. В сигнала се се казва, че тези статии, представляват буквални преводи или директно препечатване на материали от руски медии, обект на санкции на ЕС, включително:

● VZ.ru (Взгляд) – 6 598 публикации

● РИА Новости (част от „Россия сегодня“) – 5 120 публикации

● Царьград ТВ – 5 034 публикации

● Fondsk.ru (Фонд за стратегическа култура) – 4 837 публикации

● ТАСС – 810 публикации

● Russia Today (RT) – 669 публикации

● Sputnik – 364 публикации

Ефектът от сигнала е бърз, но не този, който се очаква. Още от следващия ден, 13 юни, линковете към оригиналните руски източници в Pogled.info се премахват системно, но съдържанието на статиите остава. След известно време линковете, към медии от санкционния списък се връщат. Често се използват идентични AI изображения и снимки от руските източници, които могат да бъдат проследени и проверени през кода на страницата (HTML структурата). През август Воробьов подава допълнителни данни за 84 видеа, които се разпространяват от Погледа на някои от тях е Яков Кедми (Яків Йосифович Казаков), лице, санкционирано от Европейския съюз (10-и пакет санкции на ЕС от 25.02.2023 г.) за роля в легитимирането на руската агресия срещу Украйна и разпространението на дезинформация.

През октомври идва отговор от прокуратурата. Проверката по сигнала приключва с постановление за отказ да се образува досъдебно производство, подписано от прокурора Ахмед Кокоев от Софийската градска прокуратура. В акта прокуратурата приема, че български сайтове действително публикуват материали от руски медии под санкции на ЕС, но стига до извода, че санкционният режим се отнася до излъчването на радио- и телевизионни програми, а не до публикуването на текстово съдържание в интернет. Така онлайн разпространението, включително преводът и препубликуването на санкционирани материали, остава извън обхвата на наказателното право. Кокоев е познат от други публично значими дела, сред които и случая с ареста на варненския кмет Благомир Коцев – производство, което предизвика широк обществен и политически дебат за начина, по който прокуратурата упражнява правомощията си.

Какво всъщност пише в Регламента

Тълкуванието на Кокоев на регламента на ЕС, който би трябвало да се прилага пряко, се разминава със самите текстове. Наложените информационни ограничителни мерки според Регламент ЕС 2022/350 (2022b) са следните:

-забранява се излъчването или предоставянето на възможност, улесняването или допринасяне по друг начин за излъчването на каквото и да е съдържание от юридическите лица, образуванията или органите, изброени в Приложение XV, включително чрез предаване или разпространение чрез какъвто и да е способ, като кабел, сателит, телевизия през интернет протокол, доставчици на интернет услуги, платформи или приложения за споделяне на видеоклипове в интернет, независимо дали са нови или вече инсталирани;

-забранява се съзнателното и умишлено участие в дейности, които имат за цел или резултат заобикалянето на забраните, установени с настоящия регламент, включително като се действа вместо физическите или юридическите лица, образуванията или органите;

-спира се действието на всички лицензии или разрешения за телевизионно и радиоразпространение, издадени на юридическите лица, образуванията или органите, изброени в Приложение XV, както и на всички споразумения за пренос и разпространение, сключени с посочените лица, образувания или органи.

Преподавателят по медийно право в Софийския университет проф. Нели Огнянова е на мнение, че от текстовете в регламента следва, че информационните ограничителни мерки трябва да се приложат към две категории лица:

-към производителите на съдържание, посочени изрично и поименно в Приложение XV на Регламент ЕС 2022/350 (2022b);

-към посредници/ доставчици на услуги като (но без да се ограничават до) радио, телевизия, интернет, приложения, много големи платформи), благодарение на които съдържанието се разпространява.

“Забраната на каквото и да е съдържание, разпространявано по какъвто и да е способ означава, че ограничителните мерки трябва да се приложат във всички среди за разпространение”, смята професор Огнянова. Тя добави, че регламентацията дава само примерно изброяване на тези среди – забранява разпространението в среди „като кабел, сателит, телевизия през интернет протокол, доставчици на интернет услуги, платформи или приложения за споделяне на видеоклипове в интернет“.
Посредниците в достигането на съдържание от санкционираните медии не са поименно посочени в регламента. Огнянова отбеляза, че те са национално специфични (различни в различните държави от ЕС), но много големите платформи оперират във всички държави от ЕС. Всяка държава от ЕС трябва да идентифицира посредниците, за да гарантира преустановяване на разпространението във всички среди и така да гарантира прилагането на регламента, каза Огнянова

Как действа санкционният механизъм у нас?

По списък, получен от BEREC (шапката на комуникационните регулатори в ЕС) до държавите от ЕС, българската Комисия за регулиране на съобщенията (КРС) са блокирали хиляди разпространители. Огнянова отбеляза, че при Поглед.инфо хипотезата е различна - “имаме не директно кремълска медия, а публикуване на преведено съдържание – каквото ще се намери и в Труд, и в Стандарт, и в телевизиите, и навсякъде”. Въпреки, че регламентът казва, че е забранено "каквото и да е съдържание от санкционираните лица", разпространено "чрез какъвто и да е способ", но когато не е директно препредаване или излъчване, остава място за тълкуване, смята професор Огнянова. Тя добави, че за толкова много, става дума наистина за „разпространение чрез какъвто и да е способ“. “ За 2-3 статии няма да е така”.

Дали могат да ги санкционират?

“За голямо съжаление България не е приела закон, с който да определи вида и размера на санкциите при неприлагане на санкционния механизъм. В други държави има такива закони”, каза Огнянова на въпрос дали Поглед.инфо може да бъде санкциониран.

Тя припомни, че на сайта на МВнР, което отговаря за прилагане на санкциите, дори липсва КРС или орган, прилагащ санкциите по отношение на пропагандните медии.

Закон и за Магнитски

Първо, законодателят е в дълг, този закон се бави и не им е грижа, а би могъл освен санкциите за Украйна да включи и санкциите Магнитски, и там има нужда от правно основание, каза Огнянова.

Второ, бих се изненадала, ако прилагат регламента не само към самите прокремълски медии – а и към широката мрежа местни пропагандни сайтове, включващи в съдържанието си тяхно съдържание, добави професор Огнянова. Максимумът, който тя очаква, е КРС да взема мерки към наземно, кабелно, сателитно, онлайн разпространявани прокремълски медии.

Огнянова припомни и, че ако има желание могат да се използва и текст в Наказателния кодекс: “Трето, винаги е под ръка 419а НК, според който, който по какъвто и да е начин оправдава, отрича или грубо омаловажава извършено престъпление против мира и човечеството и с това създаде опасност да упражни насилие или да се създаде омраза срещу отделни лица или групи хора, обединени по раса, цвят на кожа, етническа принадлежност и така нататък, се наказва със затвор от една до 5 години.”

Дезинформация

В съдържанието описано от Воробьов, системно се възпроизвеждат ключови кремълски наративи, включително:

оспорване на териториалната цялост на Украйна;

дискредитация на ЕС и НАТО;

оправдание на военни престъпления на Руската федерация;

подриване на доверието в българските институции и евроатлантическия курс на България.

Как един сайт се превръща в мрежа

Сигналът на Воробьов до прокурата е само за поглед.инфо, но около преводите на дезинформационни и пропагандни сайтове израства цяла мрежа. Проверка чрез системата за медиен мониторинг на Сенсика показа, че статиите биват препубликувани от над 10 уебсайта. Почти всяка от тях е препубликувана от factibg.com, която функционира, като класически сайт двойник на едноименния популярен български сайт. Голяма част се препубликуват и от друга група от 7 сайта, които имат общ собственик и също имитират други български медии. Това прилича на кремълската операция наречена “Dopelganger” . Такива мрежи бяха разкрити в няколко европейски страни. Въпреки че тези сайтове не са много посещавани, статиите намират голямо разпространение в социални мрежи и Telegram канали.

Близки на Путин под санкции купиха и продадоха къщи в Созопол

Българската държава е имала много поводи за конфискации и поставяне под запор на имущество за тези 11 години. И част от тях са публични. Такъв е случаят със заместник-ръководителя на президентската администрация на Владимир Путин - Дмитрий Козак, и бившия депутат от президентската партия “Единна Русия” Владимир Плигин. Плигин е в санкционния списък на ЕС като автор на законите за анексирането на Крим, а Козак по това време е вицепремиер, отговорен за действията на Русия на украинския полуостров. От 2020 г., той е известен, като "човека за Украйна", след като замести Дмитрий Сурков.
През септември 2014 г., 4 месеца след като двамата руснаци попадат в списъка със санкционирани от ЕС лица, фирми, чиято собственост се води на синовете им - Алексей Козак и Александър Плигин - купуват къщи в местността Буджака в Созопол. Очевидно е, че става дума за семейни сделки, защото преди това фирмите са били собственост на съпругите на политиците, показват справките в официалните регистри.

Синовете продават къщите си през есента на 2016 г, като фирмата купувач е свързана с фирмата, която им ги е продала две години по-рано. Историята на сделките е разказана в OFFNews. ДАНС разполага с данните чия собственост са компаниите, купили къщите още през 2014 г.

Друг пример е този с руснака Дмитрий Пумпянский, който е в списъка със санкции на ЕС от 9 март 2022 г. като изключително близък на Владимир Путин. Той е свързан с руските фирми "Комплишънс дивелъпмънт С.а.р.л." и "Тръбна металургична компания" (ТМК), доставили и произвели тръбите за газопровода за т.нар. "Балкански поток" (продължението на "Турски поток" през България към Сърбия - б.р. Името му фигурира като свързано лице с регистрирания в България клон на първото дружество, показва Търговският регистър. Няма данни за запори в България на свързаните лица.

Суперяхтата Axioma на Пумпянский бе задържана в Гибралтар по искане на американската банка JP Morgan заради натрупани дългове, вследствие на санкциите спрямо милиардера. Тя бе продадена на търг в края на септември.

Следете новините ни в GoogleNews