„Ти мериш – аз тегля“, или как е разпределена натовареността във Върховния административен съд

Текстът е публикуван в блога на Програма Достъп до информация.

Не е тайна, че в последно време някои дела на Върховния административен съд (ВАС) се насрочват за след повече от година. Интересен е обаче въпросът, дали това е резултат от голяма натовареност на целия съд, или нещата са по-сложни и показват, че едни магистрати в съда са много по-натоварени от други.

Любопитно е да се хвърли един поглед на насрочването на делата според реда на постъпването на жалбите. Прави впечатление, че адм. дело № 3380/2016 г. е насрочено за 31-ви май 2016 г. Същевременно адм.дело № 3415/2016 г. е насрочено пак за месец май (10-ти), но … 2017 г.! Каква ли може да е причината дела, които са разделени само от 34 жалби между тях, да бъдат насрочени през година.

Нека да видим – и двете дела са образувани по жалба на гражданин, а не на институция. Следователно няма причина да предполагаме, че било жалбите на институциите, било тези на гражданите са фаворизирани и се ползват с предимство при насрочване.

Прави впечатление обаче, че първата жалба е разпределена на Второ отделение, а втората – на Пето. Тези отделения се различават по предмета на делата, с които се занимават. В предмета на Второ отделение влиза строителната тематика по Закона за устройство на територията, вкл. устройствените планове, някои от които са необжалваеми /например общите устройствени планове/, свързаната с кадастъра и някои други. В обхвата на дейността на Пето отделение влиза достъпът до обществена информация, защитата на личните данни, защитата от дискриминация, държавните служители, ядрената енергетика, екологията, юридическите лица с нестопанска цел, ветеринарната медицина, физическото възпитание и спорта, лова и дивеча, хазарта, водите и горите, пчеларството, защитата на животните и др.

Дори на пръв поглед изглежда, че едното отделение обхваща много повече материя от другото. По-същественото обаче е не премерването „на око”, а обективният факт, че в едното делото се насочва за след два месеца, а в другото – за след година и два месеца.

Според отбелязаната в интернет страницата на ВАС информация във Второ отделение работят председател и 12 други съдии, а в Пето отделение – председател и 9 други съдии. Следователно излиза,че 13 съдии разглеждат дела с относително сходна материя по няколко закона с относително общ предмет, а 10 съдии се занимават с разнообразни дела по много закони с различна материя.

Възниква въпросът дали посоченият проблем занимава освен страните по делата още и ръководството на съда. Бързото правосъдие не може да бъде самоцел, ако е за сметка на качеството, но е странно, когато в един и същи съд еднакви по опит и степен съдии са натоварени в толкова различна степен, че разликата в насрочването на дела по заведени по едно и също време жалби е една година. Отделен е въпросът, че работата по сходна материя улеснява решаването на сходни дела в сравнение с работата по различни материи, по които съответно има различни закони и практика.

Би следвало ръководството на съда да се заеме с питомното, вместо да гони дивото или иначе казано – да запретне ръкави и се захване с изравняването на натовареността на отделенията и съответно – на съдиите в тях и по този начин – с възвръщане на равенството на гражданите пред закона и съда, вместо да мечтае без видима причина и полза за революционно преустройване на съда и разделяне на съдиите в две касти.

Бележка: Абстрахираме се от въпроса, че делото по ЗДОИ е за достъп до секретните мотиви на присъда, с която е оправдан бивш министър, а другото – за премахване на незаконна жилищна постройка, т.е. от очевидния ефект, че исканата информация няма да бъде общодостъпна още поне година, а опасността едно семейство да остане без дом е приближена във времето.