OffNews.bg

Тъжният залез на генерала

Борисов си тръгва. Борисов напуска сцената… а може би и страната.

Това е основният извод, който може да се направи от неочакваната, експресно организирана и проведена в сряда конференция на управляващата партия ГЕРБ. Събитието се проведе на фона на близо едномесечни масови протести в цялата страна срещу управлението и искания за оставка на премиера и главния прокурор Иван Гешев.

Страх

Конференцията се очакваше с интерес, защото щеше да е първата публична поява на Борисов за повече от седмица. Време, в което той изчезна от София и премина почти в нелегалност.

В изказването си Борсов беше необичайно за него вял, а цялостното излъчване на събитието беше подчертано минорно. За разлика от обичайния си приповдигнат за бъдещето тон, от жонглирането с факти и измислици в името на чертаенето на светло бъдеще, днес Борисов използва само една дума за послание – страх.

Страх, че ще се влоши санитарната обстановка около коронавируса в света и у нас.

Страх, че ако има служебно правителство, няма да има Народно събрание. А това се оказа голям проблем за Борисов, който по време на цялото си управление приема парламента като някакъв досаден израстък на изпълнителната власт.

Страх, че ако протестите не стихнат, може симпатизанти на ГЕРБ да поискат да защитават управлението и да има кървави сблъсъци.

Вместо обичайната критика към опонентите, днес Борисов влезе в оправдателен режим какви добрини правят той и партията му, а „те“ (протестиращите, олигарсите, контрабандистите, комунистите – всички, които са против) не могат да ги разберат и искат всичко да счупят и разрушат.

Път за оттегляне

От трибуната Борисов даде ясна заявка, че иска да преговаря за оттегляне, но и иска да има гаранции, че няма да се превърне в интересен за главния прокурор субект. „Съжалявам, че не те предложихме, Емо“, обърна се премиерът към депутата в Европейския парламент Емил Радев. Радев дълго беше възприеман като кандидатурата на ГЕРБ за позицията. В крайна сметка единственият номиниран и избран беше Иван Гешев, който е много по-близо до ДПС и Делян Пеевски, отколкото до ГЕРБ и Борисов. Този избор от миналата година ярко показа, че в неформалната управленска коалиция ГЕРБ-ДПС, или по-точно Борисов-Доган/Пеевски, турската етническа партия взима надмощие.

Това надмощие очевидно все повече стяга Борисов в пипалата си. За да се стигне до ситуацията той да е готов да се оттегли от позицията на премиер, но управлението да остане. Това на практика е управление тип „Орешарски“, в каквото Борсов многократно е давал заявки, че няма да постави ГЕРБ.

Но личното оцеляване на Борисов вече видимо взима превес над оцеляването на партията. И днес премиерът направи ретроспекция как бил създал партията, как тя се била развила. Думите му звучаха като преглед на нещо, което приключва. И има защо да е така.

Генерална подмяна

Борисов влетя в политиката през 2005 г., когато спечели изборите за кмет на София с лозунга „Генерална промяна“. После създаде партия ГЕРБ и с нея спечели и парламентарните избори през 2009 г. Вместо промяна, реформи и приближаване на България до лидерите в Европейския съюз обаче страната започна да затъва. А всяко следващо правителство на Борисов беше все по-слабо, все по-обвързано в неясни, скрити, невидими уговорки. Докато страната пропадаше в плен на корупцията на всякакво ниво.

Това превръщаше Борисов в слаб политически играч, който трябва да прави много компромиси и договорки, за да се държи на власт.

Изглежда, че Борисов вече е неудобен за хората, с които търгува оставането си на власт. Излезлите в последните седмици снимки на спалнята на премиера с шкафове пълни с пачки евро и кюлчета банкноти, както и записи на телефонните му разговори, показват в каква слаба позиция е Борисов. Той е следен подслушван, направляван и управляван. Или на Борисов му е омръзнало вече, или управляващите го на ръчно управление задкулисници смятат, че той е вече безполезен, опасен и вреден.

Борисов си отива. Като тъжна карикатура на заявките си, с които влетя на политическата сцена.

Б. ред. - Статията е от блога на разследващия журналист Мирослав Иванов. OFFNews я публикува с негово разрешение.