Там, където политици и бизнесмени се превръщат в медийни палачи

Когато следите отблизо развитието на медийната среда в страните от Централна и Източна Европа, рано или късно неизбежно започвате да се питате дали не гледате един и същ филм.

Актьорите, режисьорите и сценаристите са различни. Финансовите измерения също са различни в синхрон с икономическите и политическите условия в съответната страна. Сюжетните линии обаче почти изцяло се припокриват, а когато филмът приключи, в устата ви обикновено остава болезнено горчив вкус.

За да се уверите в правдоподобността на това твърдение, трябва единствено да хвърлите бърз поглед на случващото се в България, Румъния, Унгария, Полша и Чехия – пет страни със сходни размер и близко минало, които днес са пълноправни членове на Европейския съюз (ЕС). Тези страни си приличат и по основните предизвикателства, пред които са изправени: интимни отношения между политика и бизнес, нестихваща корупция по високите етажи на властта, която разяжда без това оскъдното доверие в държавните институции, и огромно количество медии, които създават илюзия за плурализъм, но в действителност са в ръцете на група влиятелни политици или бизнесмени – обикновено със сенчесто минало (или настояще).

Противно на всякаква логика, медийната среда в България, Румъния, Унгария, Полша и Чехия се влошава стремглаво след присъединяването на тези страни към ЕС. Според Николета Даскалова, медиен анализатор към Фондация „Медийна демокрация“, ситуацията се влошава особено след финансовата криза от 2007 г., която разтърсва медийния сектор (и много други сектори) из основи. Тя описва значителните промени, които настъпват в медийния сектор в България, много от които обаче се забелязват и в останалите четири страни: изтъняващи приходи от реклама, растящи конюнктурни зависимости, изтегляне на чуждестранни инвеститори от пазара, срив в продажбите на печатни издания и интензивна миграция на читателите към онлайн медии.

„На този фон немалка част от медиите, най-вече пресата, стават много по-евтин и достъпен инструмент в ръцете на местни играчи с интереси в политиката и бизнеса“, обяснява Даскалова.

„Всичко това отваря врати за търговия с влияние, намеса в редакционното съдържание, автоцензура, нерегламентирани договорки, медиен рекет. Разгръща се остър медиен глад за оцеляване чрез още по-комерсиализирано съдържание, пренебрегване на етичните стандарти, производство на език на омраза, акции по дискредитиране на публични фигури и граждански организации и т.н. В ситуация на пазарна стагнация и на зависимост от външни форми на влияние, медиите много трудно могат да удържат своята автономност. Тази ситуация е в полза не на плурализма, а на агресивната сила на монополното статукво.“

Как се вписва членството на България в ЕС в този контекст?

„Членството в ЕС не дава непременно ефективни механизми за преодоляване на проблемите“, смята Даскалова. „Самите институции на ЕС са добре запознати и са изразявали критика по отношение на тукашните рискове пред свободата на медиите и плурализма, но на този етап прилагат по-скоро предпазлива политика на ненамеса.“

Медийната картина в цифри

Според Световния индекс за свобода на печата, изготвян от международната неправителствена организация „Репортери без граници“, сред петте страни, които са предмет на този анализ, медийната среда се е влошила най-чувствително в България. Докато през 2003 г. България дели 34-тото място с още две държави измежду общо 158 страни, след 2007 г. страната ни върви стремглаво надолу. През миналата година България се свлече до 113-то място и така регистрира най-ниския си резултат досега и остана последна от страните членки на ЕС.

Въпреки че България се покачва с четири места в тазгодишното издание на индекса, медийният сектор продължава да среща множество трудности. Покачването в класирането дори е заблуждаващо, тъй като през тази година страната ни получава по-ниска оценка от миналата година, съответно 35.01 и 34.46. Този парадокс навежда към извода, че по-високото класиране на България е резултат не от подобряване на медийния климат в страната, а от влошаването му в други страни.

Незавидното положение на родните медии е видно и от представянето на страната в класацията „Свобода на печата“, изготвяна ежегодно от Freedom House. Докато през 2002 и 2003 г. медиите в България са описани като „свободни“, от 2004 г. насам те неизбежно попадат в графата „частично свободни“. През годините резултатите на страната варират, но в дългосрочен план намекват за влошаване на медийния климат.

Подчертано негативни са медийните тенценции и в Унгария. Между 2002 и 2010 г. страната неизменно попада в топ 30 на Световния индекс за свобода на печата. След завръщането на Виктор Орбан на премиерския пост през 2010 г. облаците над медиите все повече се сгъстяват. Така от 40-то място през 2011/2012 г. страната се свлича до 71-во място през тази година. След завръщането на Орбан страната влошава представянето си и в класацията на Freedom House. Докато в периода 2002-2011 г. медиите в страната се считат за „свободни“, от 2012 г. те вече са „частично свободни“.

Представянето на Полша в тези класации е повече от любопитно. В индекса на „Репортери без граници“ за 2006 г. (две години след присъединяването на страната към ЕС) тя заема 60-то място. Оттогава до 2015 г. обаче движението е само нагоре. През 2015 г. Полша се нарежда на рекордното за нея 18-то място. През 2016 г. обаче страната пада до 47-мо място, а през тази година е извън първите петдесет, приблизително на позицията, кооято заема през 2005 г. Рязкото свличане през последните две години съвпада с връщането на власт на консерваторите от „Право и справедливост“ на Ярослав Качински. Въпреки че отстъпи премиерското кресло на Беата Шидло, Качински запазва ключовата си роля в полската политика. Действията на новото правителство спрямо медиите се отразяват негативно на резултатите на страната в класацията на Freedom House. Кулминацията настъпи тази година, когато полските медии за първи път преминаха от „свободни“ към „частично свободни“.

След като през 2004 и 2005 г. се озовава на 70-то място в Световния индекс за свобода на печата, Румъния върви във възходяща линия. Въпреки епизодичните си стъпки назад, през последните шест години страната почти винаги е в топ 50. Румъния е единствената измежду петте страни, разглеждани тук, където от 2002 г. насам медийната среда неизменно е описвана като „частично свободна“ от Freedom House. Същевременно обаче след 2009 г., с малки изключения, Румъния подобрява представянето си в тази класация.

Най-високи нива на свобода на медиите сред петте държави са отчетени в Чехия. През последните 14 години страната се задържа в топ 25 на Световния индекс за свобода на печата, като през 2006 г. дори попада в челната петица. Доказателство за наличието на по-благоприятни условия за работа на медиите от тези в останалите четири страни в региона е фактът, че Чехия единствена никога не е попадала в групата на страните с „частично свободни“ медии в класацията на Freedom House. При все това политическите и икономическите тенденции в страната през последните няколко години карат мнозина да се притесняват за състоянието и бъдещето на местните медии.

Това обобщение на представянето на България, Румъния, Унгария, Полша и Чехия в двете най-популярни международни класации за свобода на медиите показва, че медиите в Централна и Източна Европа се намират в доста незавидно положение. Основните фактори, отговорни за проблемите на медиите в региона, са обособени от специфичните условия във всяка страна, но общо взето включват комбинация от политически натиск и концентрация на медийна собственост, наред с използване на държавни и европейски средства за осигуряване на медийно спокойствие за управляващите чрез непрозрачно и преференциално финансиране в условията на постоянно изтъняващи приходи от реклама.

Политико-медийни империи

Политическото вмешателство в работата на медиите в Централна и Източна Европа едва ли е голяма изненада, имайки предвид десетилетията на еднопартийно управление и държавна цензура до промените през 1989 г. Политическото влияние върху медиите в региона се засилва значително през последното десетилетие, след като много от чуждестранните компании, които притежават водещи медии в тези страни, се изтеглят от пазара по икономически причини. Тяхното място заемат местни политици и бизнесмени, които използват медиите като инструмент за придобиване на политическа и икономическа власт и разчистване на сметки с опоненти. Въпреки че днес официалната цензура е в историята, правителствата в тези страни често опитват да контролират – пряко или косвено – какво се появява в медиите.

Наличието на тази порочна практика беше потвърдено от изтекли през май записи в Чехия. Записите съдържат разговор между Андрей Бабиш, финансов министър на Чехия и втори по богатство в страната, и репортер на ежедневника Mlada fronta Dnes, който Бабиш притежаваше до неотдавна. На записите двамата обсъждат кога да бъдат публикувани статии срещу политически опоненти на Бабиш. Финансовият министър е собственик на„Агроферт“ – конгломерат от над 250 компании, към който принадлежат и медии, включително един от двата най-влиятелни ежедневника в страната (Lidové Noviny), най-популярния новинарски сайт (iDnes.cz), една от най-големите частни радиостанции (Radio Impuls) и музикален телевизионен канал (Óčko). След като коалиционните партньори на АНО (партията на Бабиш) и опозицията прокараха закон срещу потенциални конфликти на интереси, Бабиш прехвърли бизнес империята си, която дава работа 34 000 души в 18 страни, на тръст.

Медийните придобивки на Бабиш са отличен пример за т.н. „олигархизация“ (или „берлусконизация“ по името на бившия италиански премиер и медиен магнат Силвио Берлускони)на медиите. Както посочва Павла Холцова, основател на Чешкия център за разследваща журналистика и сътрудник на Проекта за отразяване на организираната престъпност и корупцията (OCCRP), чрез медиите си Бабиш може същевременно „да влияе на политиката [и] общественото мнение и да печели пари от държавни и европейски субсидии“, които да насочва към компаниите си в други сектори.

Обвързаността между политика и медии, заедно с непрозрачната собственост на медии, води до ограничаване на медийната свобода и в България. През последните няколко години в докладите на „Репортери без граници“ и други международни организации редовно се споменава името на народния представител и собственик на „Нова Българска Медийна Група“ Делян Пеевски. През тази година от „Репортери без граници“ отбелязват, че една от причините България да е най-ниско в класацията от всички страни членки на ЕС е комбинацията от корупция и прекомерна близост между медии, политици и олигарси, включително Делян Пеевски, чиято медийна група включва шест вестника и контролира близо 80% от разпространението на печатни издания.

Непрозрачната медийна собственост и концентрацията на медии в ръцете на политици с бизнес интереси – или на бизнесмени с политически амбиции – привлича вниманието на дипломати като доскорошния френски посланик в България Ксавие Лапер дьо Кабан.

„Пресата има ролята да бъде критична към всяка власт, независимо дали е политическа или икономическа“, каза дьо Кабан в интервю за българското сп. „Икономист“ през февруари 2016 г. „За нещастие тази преса е зависима от икономическата мощ на един човек, който не само е много богат бизнесмен, но също така и депутат в парламента. Това вероятно днес е най-големият проблем пред българската преса.“

Откакто оглави правителството след парламентарните избори в Унгария през 2010 г., министър-председателят Виктор Орбан инвестира значителни усилия и средства, за да заглуши критичните гласове.

„През октомври 2016 г. режимът на Орбан отбеляза най-голямото си постижение – прекратяването на печатното и онлайн изданията на Népszabadság, най-влиятелния ежедневник в Унгария“, посочват „Репортери без граници“. „Въпреки че австрийският собственик на Mediaworks, компанията, издаваща Népszabadság, твърди, че прекратяването е изцяло по финансови причини, няколко седмици по-късно стана ясно, че закриването на водещия ляво-либерален ежедневник е било политически мотивирано. През ноември 2016 г. Mediaworks, по това време най-големият издател на регионални ежедневници с контрол на над 50% от този пазар, беше продадена на компания, близка до управляващата партия „Фидес“ и контролирана от един от най-близките съветници на министър-председателя. С придобиването [на тези издания] „Фидес“ придоби контрол върху дузина регионални ежедневници и други медии […] Ненаситният апетит на управляващата партия няма граници.“
Въпреки че Законът за медиите в Унгария съдържа клаузи, насочени към предотвратяването на конфликти на интереси и ограничаването на действията на политически партии и отделни политици в медийния сектор, местните политици продължават да оказват влияние върху медиите – или чрез придобиване на медии, или чрез икономически лостове като данъчни политики и рекламни приходи. Това пише в Мониторинга за медиен плурализъм за 2016 г., който Центърът за медиен плурализъм и медийна свобода към Европейския университетски институт публикува в края на май.

„Настоящото правителство на „Фидес“ доминира пазара на частни телевизии и радиа, основно чрез мрежа от непряка собственост на група от бизнес магнати и олигарси, свързани с „Фидес“,“ пише в секцията на мониторинга за Унгария. “През последните години пазарът на печатни издания претърпява мащабни промени в резултат на непрестанния спад в приходите, серия от сливания и придобивания и създаването на нови издания от компании, свързани с „Фидес“. От 2010 г. компании, свързани с правителството, придобиват или стартират нови печатни заглавия въпреки намаляващите приходи в сектора.“
През май унгарското англоезично издание Budapest Beacon, въз основа на информация на 24.hu, съобщи, съобщи, че магнатът Льоринц Месарош е собственик на общо 192 вестника в страната, както и на телевизионния канал Echo TV. В същата публикация се посочва, че според слухове Месарош, който в момента заема пето място по богатство в Унгария, възнамерява да закупи още регионални издания.

Опасно близките отношения между медии, политика и бизнес подкопават медийната свобода и в Румъния.

„Частният медиен сектор е доминиран от румънски бизнесмени с политически връзки или холдинги в други отрасли и тези интереси обикновено определят редакторската линия на дадена медия“, пише Freedom House в „Свобода на печата“ за 2015 г. „През юли 2014 г. новинарският телевизионен канал Digi TV, собственост на румънския кабелен и сателитен гигант RCS-RDS, уволни репортера Кристи Цитре, след като на страницата си във Facebook той отправя остри критики към министър-председателя Виктор Понта […] През септември телевизионният и радио водещ Роберт Турцеску призна, че е бил агент под прикритие на военните служби за сигурност, което поражда опасения за потенциално вмешателство в медиите от страна на тайните служби в държавата.“

Политически натиск върху медиите има и в Полша. След като през 2015 г. оглавиха новото правителство, от партията „Право и справедливост“ предприеха действия, които директно застрашават независимостта на обществените телевизия и радио. Растящата нетолерантност на правителството към независимата и критична журналистика, прекомерното политическо вмешателство в работата на обществените медии и ограниченията върху свободата на словото във връзка с националната история и идентичност водят до засилване на автоцензурата и поляризацията. Именно затова през тази година Freedom House за първи път определи полските медии като „частично свободни“.

„Прието през декември 2015 г. законодателство сложи край на мандатите на мениджърите на обществените телевизия и радио в Полша и упълномощи финансовия министър да назначава техните последователи“, посочва Freedom House в тазгодишния си доклад за Полша. „Към април 2016 г. над 140 служители на обществените медии са подали оставка или са били уволнени. Многобройните промени в персонала през годината насърчават автоцензурата между репортерите, останали в обществените медии. В резултат на агресивното отношение на правителството към критичните медии се засилва и автоцензурата сред журналисти, работещи за медии, които симпатизират на опозицията.“

Медиен комфорт с пари на данъкоплатците

Присъединяването на страните от Централна и Източна Европа към ЕС през последните 13 години носи значителни ползи, които обаче си имат цена. Сред непредвидените последици изпъква подривното влияние на средствата по различни европейски програми, които се разпределят от местните правителства и общини. Част от парите се раздават под формата на субсидии, други – за купуване на реклама във връзка с определени кампании.

Настоящият модел на разпределяне на европейските средства поставя властимащите в изгодна позиция спрямо медиите, тъй като им позволява да си гарантират медийно спокойствие. Управляващите използват парите в хармония със своите интереси и амбиции, а медиите, в условията на тежка финансова криза, се борят със зъби и нокти да получат парче от тортата. Този процес неизбежно води до ограничаване на свободата на медиите и нарастване на зависимостта им от силните на деня.
„В процеса на финансова нестабилност и стагнация на пазара, разпределянето на средства за популяризиране на европейски проекти превръща държавата в централен рекламодател“, обяснява Николета Даскалова. „Това засилва влиянието на министерства и общини както в националните, така и в регионалните медии, които от своя страна често са длъжни да проявяват лоялност чрез притъпяване на журналистическата си критичност към властта.“

От „Репортери без граници“ също алармират за този проблем. Според неправителствената организация българското правителство предоставя европейско финансиране на определени медии абсолютно непрозрачно и така „на практика подкупват редактори да са по-благосклонни към правителството в отразяването на политически теми или изцяло да се въздържат от отразяването на определени проблематични истории“. В периода 2007-2012 г. българското правителство е похарчило 71.6 милиона лева за кампании, рекламиращи различни европейски програми, без да осигури прозрачност относно оползотворяването на тази сума.

През 2013 г. в публичното пространство изтекоха записи, които илюстрират този порочен модел. Записът съдържа разговор от 15 април 2013 г. между министър-председателя Бойко Борисов, тогавашния министър на земеделието и храните Мирослав Найденов и градския прокурор на София по това време Николай Кокинов. От записа става ясно, че правителството си осигурява медиен комфорт, като предоставя „техническа помощ“ на определени медии под формата на европейски средства.
Според информация от август 2012 г. Министерството на земеделието и храните (МЗХ) е заделило 100 000 лева за популяризиране на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) във Facebook, Twitter и форуми през същата година. От тях 50 000 лева без ДДС са за профили в двете най-популярни социални мрежи. Същата сума е похарчена за „публикуване на информация за ПРСР в интернет форуми“.

Раздаването на европейски пари на медии е повече от актуален въпрос днес на фона на предстоящото председателство на България на Съвета на ЕС (1 януари 2018 г. – 30 юни 2018 г.). Именно затова по-рано тази година екип от журналисти и медийни експерти, представляващи Асоциацията на европейските журналисти – България, Фондация „Медийна демокрация“, Фондация „Национален съвет за журналистическа етика“, Комисията за журналистическа етика и др., предложиха количествени и качествени критерии за избор на медийни партньори при комуникация във връзка с българското председателство на Съвета на ЕС. Целта на предложението е да гарантира прозрачно и честно разпределяне на средствата и да предотврати политически зависимости, така че парите да бъдат използвани възможно най-пълноценно и в тон с ценностите и законите на ЕС.

Създаването и поддържането на политически зависимости в медиите в Централна и Източна Европа не е резултат единствено от непрозрачното разпределяне на европейски средства. В Унгария, Румъния и Полша управляващите използват поне един от следните два инструмента за оформяне на медийния дневен ред: реклама с публични средства и определяне на бюджета на обществените медии.

Според данни, публикувани неотдавна в някои медии, през 2016 г. правителството на Унгария е похарчило за реклама с 80% повече, отколкото през 2015 г., превръщайки се в най-големия рекламодател в страната. Бюджетът за телевизионна реклама е нараснал с цели 140% – от 2.6 милиарда форинта (приблизително 8.3 милиона евро) на 6.3 милиарда форинта (приблизително 20.1 милиона евро).

В Румъния бюджетът на обществените медии далеч надхвърля бюджетите на повечето частни медии. През януари тази година правителството на страната одобри бюджет от близо 300 милиона евро за общественото радио и телевизия. Това е колосална сума за страна с население от 21 милиона, в която целият рекламен пазар възлиза на 350 милиона евро годишно.
Тазгодишният доклад на „Репортери без граници“ показва, че положението в Полша също не е розово. Неправителствената организация отбелязва наличието на проправителствен уклон в работата на обществените медии през цялата 2016 г. В същото време органи на правителството са прекратили абонаментите си за издания, близки до опозицията, а държавни компании са отменили рекламните си договори с тях. Подобни ходове, които ограничават полето на действие на журналистиката в обществен интерес, оказват още по-негативно въздействие на фона на споменатото по-рано активно участие на правителството в определянето на ръководителите на обществените радио и телевизия.

Журналисти и медийни експерти са категорични, че медийният климат в Централна и Източна Европа може да се подобри само ако бъдат приети нови правила, които да ограничат възможностите за политическа намеса в работата на обществените медии и да гарантират прозрачно и справедливо използване на обществени средства за медийни услуги. Както пише Мариус Драгомир, директор на Центъра за медии, данни и общество към Факултета по публични политики в Централноевропейския университет (ЦЕУ) в Будапеща, „това е проблем, който засяга цялото общество, тъй като става въпрос за пари на данъкоплатците“ и затова хората имат правото да знаят къде и как отиват тези пари.

Има ли място за оптимизъм?

Въпреки множеството предизвикателства, пред които са изправени медиите в Централна и Източна Европа, ситуацията не е безнадеждна. Здравословното състояние на медиите в региона зависи както от създаването на ефективна регулаторна рамка, която да осветли медийната собственост и отношенията между политика и медии, така и от принципите и действията на отделните журналисти и редактори.

Чехия е прекрасен пример за нюансите в медийния сектор. Процесът на олигархизация има преобладаващо негативни последици, но това в никакъв случай не означава, че концентрацията на медийна собственост е равносилна на липса на плурализъм. Според Мари Херманова, журналист и изследовател в областта на медиите и миграцията, освен Бабиш в Чехия има още няколко влиятелни бизнесмени (като Зденек Бакала), които притежават медии, но това не пречи на работещите в тях журналисти да създават качествена журналистика и да се придържат към основните стандарти на професията.
Чехия също така доказва, че обществените медии, които в Централна и Източна Европа не се радват на особено доверие от страна на гражданите, могат да предлагат стойностна журналистика.

„Донякъде парадоксално, напоследък една от най-прогресивните медии е Чешкото радио“, разказва Херманова. „Те разполагат с екип от журналисти, работещи с данни, [и] имат страхотни репортери. Съвсем наскоро стартираха нов проект с името iRozhlas [в буквален превод „иРадио“] – специален онлайн проект, който предлага обширни разследвания и статии, базирани на работа с данни. Много журналисти биха казали, че веднъж работил за Чешкото радио, реално нямаш желание да работиш другаде, защото стандартът е наистина висок и защото те се опитват да вършат работата си в стила на BBC.“

Херманова споделя, че в Чехия функционират редица по-малки независими медии, особено онлайн издания, които покриват целия политически спектър. Павла Холцова от Чешкия центъра за разследваща журналистика допълва, че много журналисти, след като са наспуснали водещи медии, са започнали свои собствени проекти, които допринасят за поддържането на медиен плурализъм в страната. Пример за такъв проект е Reporter magazin – независима медия, основана от бившия главен редактор на Mlada fronta Dnes Роберт Касенски, който напуска вестника след закупуването му от бъдещия финансов министър Андрей Бабиш. Друг подобен проект е Echo24.cz , където работят предимно бивши журналисти на Lidové Noviny – един най-влиятелните ежедневници в страната, който днес принадлежи на Бабиш.

Въпреки неблагоприятните условия за медиите след връщането на власт на Виктор Орбан през 2010 г., в Унгария продължава да има независими медии, които се стремят да предоставят достоверна информация по въпроси от обществен интерес. Такава медия е Direkt36 , която е част от Глобалната мрежа за разследваща журналистика (GIJN) и Проекта за отразяване на организираната престъпност и корупцията (OCCRP). Екипът се фокусира върху разследвания, свързани с корупция и злоупотреба с власт, а разследванията са достъпни както на унгарски, така и на английски език. Идентични функции изпълнява Atlatszo.hu – независима организация за разследваща журналистика, която се финансира от частни дарители и не приема пари от държавни институции и политически партии. Подобно на Direkt36, много от материалите на Atlatszo.hu се публикуват и на английски език.

Тези и други иновативни проекти за разследваща журналистика в Централна и Източна Европа ефективно се противопоставят на статуквото въпреки финансовите трудности в сектора и различните лостове за оказване на политически натиск върху медиите. С дейността си те илюстрират какво има предвид Николета Даскалова от Фондация „Медийна демокрация“, когато казва, че вижда основание за оптимизъм главно в личните професионални качества на отделни журналисти. „Надявам се журналистическата гилдия да разгърне рефлексите си за саморегулация и за защита на професионалното достойнство [и] да изгради чувство за общност, което да е над интересите на медиите“, заключава тя.

Даниел Пенев е журналист на свободна практика и член АЕЖ-България, който тъкмо завършва едногодишна магистърска програма по международни отношения в Централноевропейския университет (ЦЕУ) в Будапеща, Унгария.

*Този текст е създаден в рамките на проекта на Асоциацията на европейските журналисти-България „Медиатор 2: Мост между етичната журналистика и обществото”, подкрепен от фондация „Америка за България”.