Там, където няма свобода на словото, има глад

Констатациите в доклада на Държавния департамент на САЩ – корупция по висшите етажи на властта, подслушване, натиск върху медиите и безнаказаност -  са неща, които ние си знаем.

Добре е, че го потвърждава, защото видяхме, че режимът на ГЕРБ, след като беше изолиран в Европа, се закачи отново за имиджа, че са хора на американците и че американците много си ги обичат. От тази гледна точка е добре да се види, че американците може да ги обичат, но много добре знаят какво се случва.

Тези доклади – на Държавния департамент на САЩ и на ЕК имат следната ценност –  те ни казват, че ние не сме луди, че това, което виждаме, е това, което е. Те също така ни казват, че ние бихме могли да разчитаме на помощ от страна на ЕС и на Държавния департамент, ако тръгнем да се борим с въпросните извращения. Затова тези неща са важни, не са безсмислени.

Медии

Това, което американците първи са го казали – Томас Джеферсън, е, че по-добре да имаш свободни вестници без държава, отколкото да имаш държава без свободни вестници. Точно американците знаят най-добре, че свободата на словото и медиите е в основата на всичко. Всеки авторитарен режим първото нещо, което прави, е да удря свободата на словото. Би трябвало и ние да започнем да бъдем като американците. Свободата на словото не е някаква черешка на тортата, без която може. Не, ако нямаш черешка, нямаш торта. Там, където няма свобода на словото, има глад. Колкото по-малко свобода на словото, толкова по-бедни са хората, защото има пряка връзка.

Корупцията по високите етажи

Тази власт няма политическа воля, дори елементарна смелост, а има хищнически инстинкти да се подреди и да взема и тя. Това разбрахме за ГЕРБ.

СРС-та и подслушването

Разбира се, че им е удобно на гербаджиите. Те, след като са обуздали свободата на словото, тоест – убили са основата на обществото, какво друго им остава, освен да слушат всички останали или поне да правят така, че всички да знаят, че могат да са подслушвани и да си мерят приказките и да не задават неудобни въпроси. Ние живеем в авторитарен режим. Дори и американският посланик, нетипично за дипломат, го каза неотдавна. "Властта е авторитарна, но е приятелска за Америка", по стария американски принцип "този може да е кучи син, ама е наш кучи син." Въпросът е, че в съвременния свят такава подкрепа не е дългосрочна. И в момента, в който българите решат, че не им се живее в авторитарен режим, американците няма да крепят ГЕРБ на всяка цена, което ни казва този доклад.

Източник: БГНЕС