Сводка на войната: Следващата чистка ще е в руската армия

Сводка е проект на двама журналисти от авторитетното френско издание Курие Интернасионал (Courrier International, част от групата на Le Monde), Александър Леви и Катрин Гишар. Има за цел осветляването на войната в Украйна и нейните последици за Европа. Публикува се в Телеграм на френски език и от началото на 2023 г. на български (линк тук).

На кого Пригожин е разчитал в армията? Днес "Ню Йорк Таймс" направи малка сензация с твърдението - въз основа на източници от американското разузнаване - че генерал Сергей Суровикин е знаел предварително за плановете на Вагнер да се опълчи на командването на армията. Но помогнал ли му е и как? Въпросът остава открит и "Ню Йорк Таймс" няма отговор. Американският всекидневник посочва - съвсем правилно - че американските служители имат "всякакъв интерес" да разпространяват информация, която подкопава репутацията на Суровикин. Той е смятан за "по-компетентен и по-безмилостен" от колегите си, а отстраняването му "несъмнено би било от полза за Украйна", пише изданието. Взаимното уважение между Пригожин и Суровикин е добре известно. Но той не е единственият потенциален съюзник на шефа на Вагнер в командването на армията. Генерал Михаил Мизинцев, високопоставен член на руския генерален щаб, който явно е изпаднал в немилост (наричат го "касапинът от Мариупол"), беше наскоро назначен от Пригожин за заместник-началник на войските на Вагнер. Михаил Мизинцев остава един от най-влиятелните офицери, запазил връзките си подкрепата си генералния щаб. Освен това Пригожин е можел да разчита на "мълчаливата подкрепа" на всички верни на бившия началник на Генералния щаб Николай Макаров, станали противници на управлението на Шойгу-Герасимов. "Руската армия, както и другите руски институции, не е монолитна, а е съставена от множество групи, които се борят за постове и финансови потоци", посочва политологът от Фондация Карнеги Михаил Комин.

Съюзник, враг, предател: да очакваме ли чистка в армията? В светлината на това, което току-що посочихме, отговорът е да. Влиятелният политолог Сергей Марков потвърждава това, като припомня прецедента с опита за преврат в Турция през 2016 г. "Най-важното е какво се случи след това", казва той, визирайки дълбоката чистка на турските институции от "гюленисти" - лов на вещици, който продължава и до днес. Някои руски военкори вече говорят за атмосферата на недоверие и параноя, която се настанява сред висшите руски офицери, въпреки че официално Путин засега им хвърля цветя и им благодари, че са спасили страната от "гражданска война". По този повод си струва си да си припомним какво каза веднъж Путин на Алексей Венедиктов, бившия главен редактор на опозиционната радиостанция "Ехото на Москва", когато го определи като "враг": "Считайте, че сте щастлив, че не сте предател". Защото при предателите всичко се случва, а списъкът с последните примери е дълъг, много дълъг: отравяния, падане от балкони и внезапни инфаркти...

"Не ме наричайте посредник!" В тази стълбица на ценностите беларуският президент Александър Лукашенко се възприема като съюзник - може би не равностоен, но все по-необходим на Кремъл. Той непрекъснато повтаря това, коментирайки предполагаемата си роля в разрешаването на кризата с наемниците на Вагнер. Както писахме вече, той не иска да бъде третиран като "герой" за това, че е предотвратил кръвопролитие в Русия, но скромността му спира дотук. Той не иска и титлата "посредник" в преговорите между Вагнер и Кремъл, защото мрази опитите за посредничество като цяло и посредниците в частност. "Аз не съм посредник, а участник в тези преговори по същия начин като Путин", напомня той. Мнозина обаче все пак смятат, че трябва да внимава.

Москва и Хавана - отново първи приятели. Вчера кубинският министър на отбраната се срещна с руския си колега Сергей Шойгу в Москва. Кадри показват двамата мъже, и двамата във военни униформи, на официалната церемония. Шойгу похвали общото "разбиране" на двете страни за "новия световен ред". Куба е основният съюзник на Русия в Карибския регион и отношенията между двете страни са на изключително високо ниво. Хавана, която е под американско ембарго повече от 60 години и е изправена пред сериозна икономическа криза, отчаяно се нуждае от помощ. Русия, която също е подложена на международни санкции от началото на войната в Украйна, се стреми да спечели лоялната подкрепа на Куба на международната сцена, по-специално чрез доставки на петрол за острова, който изпитва недостиг на храна, лекарства и гориво. През юни кубинският министър-председател Мануел Мареро Крус посети Русия, а през април руският външен министър Сергей Лавров посети Хавана. "Оценяваме високо факта, че още от самото начало на специалната военна операция нашите кубински приятели (...) ясно изразиха своята позиция и пълното си разбиране в оценката си на причините, довели до настоящата ситуация", заяви тогава той. По-рано, през ноември 2022 г., кубинският държавен глава Мигел Диас-Канел ясно изрази подкрепата си за Русия пред руския парламент в Москва, където откри и статуя на лидера Фидел Кастро заедно с Владимир Путин. Руският лидер подчерта, че за Москва и Хавана е важно да се увековечат "солидните" връзки на приятелство между двете страни, установени от техните предшественици.

Линк телеграм-канала на към Svodka на френски език

Линк към телеграм канала на български език

Можете да подкрепите проекта "Сводка" тук