Свобода или сигурност: несъществуващият дебат

Кузман Илиев,

пазарен анализатор,

автор и водещ Boom & Bust по Bloomberg TV Bulgaria

След като се оказа, че индивидуалните свободи в Европа са „заменили сигурността на общността” и че в САЩ „правилно са ги ограничили след 11-ти септември” (по Иван Костов), то вече остава един-единствен полезен ход. Този на Франция от 27.11.2015г. — да се излезе от Европейската конвенция за правата на човека.

Дилемата е решена просто: изоставяне на част от индивидуалните свободи за сметка на сигурността, за която държавата ще може да се погрижи най-сетне.

Изкупителната жертва

Ненадейно се намери и удобен виновник за всичко: т. нар. „либертарианство”.

А мултикултуралистките и интеграционни грешки на социалистическите и либерални партии в Европа, както и на демократите в САЩ (либерастите), бяха прехвърлени върху играч, който няма политическо представителство и логично няма как да носи каквато и да било вина — либертарианството.

И който на всичко отгоре в автентичния си вид (дясното либертарианство) е твърдо против всякакви анти-дискриминационни закони; против „свободната миграция” и опасния контрол над притежанието на оръжие от правителствата; срещу експанзивната външна политика на Великите сили (сблъсквайки се т. нар. консерватори) и т.н., т.н — отличителните белези на официалния политически живот в модерния Западен свят и лайтмотив на всички партии на власт.

Терористите победиха

Срещу „ограничаване” на индивидуалните свободи се чу аргументът, че терористите са „победили”, ограничавайки свободите, които сме имали.

Свободите, които сме имали? Кои по-точно?

Да можем да защитим себе си и децата си с лесен и непрепятстван от властите достъп до легално оръжие?! Или свобода от следене в интернет, или в банковите ни дела? Или може би в това на кой и колко да плащаме за услугата „сигурност”?!
Странно ли е, че нямаше нито един французин в цял Париж, който да извади поне пистолет срещу мародерите с калашници?

Нито един…

Противно на това, което десните либертарианци говорят навсякъде — че бандитът разрешение за оръжие не вади така или иначе и че повече хора с „легален” достъп до оръжие стопира на практика престъпниците/убийци, — да си извадиш законно оръжие днес в „развития” Западен свят е направено да бъде същинска Одисея от правителствата, да не кажем, че е почти невъзможно.
Тестове, обяснения, проверки, метални каси, разрешения на общо основание и лична диксреция от шефа на районните полицейски управления (както е у нас впрочем)…

Като че ли не ти имаш собственост върху себе си и защитата си — а държава, престъпници и терористи.

Трябва да е ясно: държавата не се интересува от „сигурността” на гражданите и въобще не е в този бизнес. Иначе нямаше да атакува народи в чужди земи, предизвиквайки агресия срещу населението си.

Примерът с 11 септември в САЩ, взривения руския самолет над Египет, атентатите в Париж — голямата част от жертвите са цивилни и дето се вика една бомба не са хвърлили в Близкия Изток.

Тъжната истината е, че не спечелиха само терористите. Спечели и истинският виновник за всичко това. И не просто спечели, а ще расте ли, расте — и като власт, и като произвол. Точно така: спечелиха правителствата.

Очевидната истина е, че именно правителствата са тези, които агресират собствените си граждани с данъците. Които агресират и гражданите на чужди страни — с използването на събраното от данъци за имперски атаки срещу земите и домовете им. И пак собствените си граждани — с регулациите си, които парират естествената възможност за самозащита в случай на ответен отговор от нападаните с парите от данъци.

Вътрешната агресия е проявена и по друга линия — наличието на изсмукваща „социална държава” и “еластична” парична политика, които така осакатиха „развитите” икономики, че доведоха до: десетилетия на висока безработица, фискални кризи и усещане за несправедливост у нетните бюджетни донори, както и погрешни стимули у чакащите на чужд гръб данъчни консуматори.

Ефектът: социална дезинтеграция и късане на естествени връзки в обществото, религиозна и социална радикализация.
От цялата работа – за срам и позор — ползата е именно за Обама, Путин, Оланд и Меркел. След атентатите, вместо като тотално провалени в основаната си задача — протекция на гражданите, — те излизат с по-голяма сила и с по-голяма реална власт да се месят във всеки аспект на личния ни живот и бизнес. С по-светъл морален облик и растящ рейтинг.

Свобода или сигурност

Счита се, че има разлика между “гражданските индивидуални свободи” — на словото, на асоциация, на лична конфиденциалност и т.н. — и т.нар. „сигурност”, от друга страна.

Един вид: ако искам да съм по-„сигурен”, трябва да отстъпя част от свободата си за целта на правителството.

Какво е свободата?

Всеки логически притежава себе си и тялото си, както и частната си собственост. Също така, всички индивидуални свободи — икономически и политически — са производни на частната собственост върху самия себе си.

Да можеш свободно да изразиш мнение в твоя вестник или блог, не означава да имаш право да го кажеш във всеки чужд вестник или конферентна зала. Означава, че полето на твоята свобода се простира: от мислите и думите ти, от една страна, до вестника или залата, които притежаваш (или доброволно са ти остъпени), наел си.

Тази свобода, разбира се, е ограничена: не може да използваш насилствено чужд вестник или чужда конферентна за излагане идеите ти, както не можеш и да заплашваш другиго, навлизайки по този начин в частната му собственост.

Свободата не е нищо друго, освен пълното право да се разпореждаш с частната собственост върху себе си и имуществото си, както прецениш, без да агресираш живота и собствеността на никого другиго.

Какво е сигурността?

Това е границата на свободата ти, която концептуално никой не може да премине, без твое желание, насилствено, недоброволно. Ако някой отнеме част от свободата ти, на практика намалява сигурността ти, престъпвайки тази граница — няма значение дали е държава, или престъпник.

Ако някой — престъпник, банда, терорист или държава — ви каже, че ще ви следи в интернет или ще може да ви бие при разпит (правителството на САЩ след 11 септември втрещи света с извращения), за да имате повече „сигурност”, то той ще застраши сигурността ви, защото влиза сферата на частна ви собственост върху вас самия.

Илюзия е, че сигурността може да бъде пазена само от публични структури (задължителната такава, платена насилствено с данъци).

Напротив, очевидно, че монополът на държавата в сектор „сигурност” е неефективен и опасен, а изражението му е, че гражданите са в положение на овце, които не могат да защитават себе си адекватно поради държавния контрол над оръжията, например.

Да вярвате, че някой има власт над личните ви данни, местонахождението, правото да носите оръжие — и че няма да се възползва с изнудване, корупция и репресии — е отричане на стимулите, рационалното поведение в такава ситуация и пренебрегване на цялата човешка история.

Страх ни е от терористите?

Страхът ни от терористите си е основателен.

А от правителствата, които са избили 200 милиона човека само през 20-ти век? Хирошима, Нагасаки, две световни войни, гулаци и концентрационни лагери — това също е страшно…

Отстъпвайки индивидуални свободи на правителствата в името на „сигурността на общността”, ние овластяваме реалните виновници — и за предизвиканата агресия, и за липсата на възможност за защита, и за провала в протекцията на живота на гражданите, — да пазят „сигурността” ни…

Което по дефиниция е нонсенс. И по никакъв начин не увеличава “сигурността” ни — точно обратното.

Финал

Държавата за пореден път се провали в услугата “сигурност” и колкото и да иззема и да харчи оттук насетне — ще се проваля неизбежно, както всеки монополист. Защо?

Защото като всеки монополист, стимулът й е да иска все повече и повече средства за тази услуга, а качеството й - да пада непрекъснато.

Дебат свобода или сигурност няма — свободен си доколкото свободата ти е сигурна. Сигурност имаш, доколкото е защитена свободата ти.

----------------

Още коментари на Кузман Илиев можете да прочетете в блога на автора.