Сталин взриви ВЕЦ на Днепър през 1941 г. Готви ли Русия такъв сценарий отново?

Лятото на 1941 в Украйна е свързано особено трагични събития – разгромът на най-мощната групировка на СССР за война с Германия – на Киевския особен военен окръг (в навечерието на германското нахлуване развърнат в стратегическото обединения Южен фронт). В неговия състав са били включени не само най-съвременно въоръжените и наситени с бронетанкова техника и с авиация войски, но на него, според довоенните планове на Сталин се е възлагало настъпление на главното стратегическо за СССР направление – срещу Румъния. За овладяването за броени седмици на нефтодобивните райони и на нефтопреработвателните мощности в Плоещ, с което Германия би се лишила от ресурси за водене на мащабна и продължителна война.

Но основните германски сили нанасят изпреварващо решаващ удар на Беларуското направление и в последвалите серия настъпателни операции разгромяват и Южния фронт. Поради отказа на Сталин да оттегли своевременно войските на източния бряг на Днепър е овладян Киев и е обкръжена и унищожена особено крупна съветска групировка (само пленените наброяват около 600000 души). Епизодът с взривяването на язовирната стена на Днепровсктата водноелектрическа централа е част от тези трагична история.

Съветските власти крият истината за тези събития до периода на „перестройката“, но дори и днес те остават „бяло петно“ за казионната руска историография.

Символът на съветската електрификация и индустриализация, най-крупната водноелектрическа централа в Европа за времето си - Днепровската и Днепровското водохранилище се изграждат в края на двайсетте години на миналия век. Този период съвпада с наложения от Сталинския режим на „гладомор“ в Украйна.

През август 1941 г. съветската отбрана в Украйна рухва и единственият способ, с който Сталин решава да задържи настъплението на немските войски от западния на източния бряг на Днепър е разрушаването на наличните мостове, в това число и на стената на Днепровското водохранилище, по която е изградена шосейна и железопътна връзка между двата бряга.
Специално подразделение на Народния комисариат на вътрешните работи (НКВД) подготвя предварително взривяването на стената и на машинната зала на централата като залага няколко тона авиационни бомби. Преди самото взривяване охлаждащите и смазващи механизми на турбините са извадени от строя, което води до „саморазрушаване“ на генериращото оборудване.

Операцията е била санкционирана лично от Сталин, и е била проведена от „диверсионна група със специално назначение“ на НКВД. В резултат на взривяването на стената на Днепровското водохранилище е разрушен участък с дължина повече от 100 метра.

Тридесетметровата внезапна вълна връхлита и потопява южните райони на Запорожка област като помита близко разположените до Днепър населени места, заедно с жителите им. Според наличните данни в зоната на наводнението попадат над 400000 души, в това число значителна групировка на съветски войски. В момента на взрива по стената на водохранилището се е провеждала евакуация на армейски подразделения и гражданско население. Командването на Южния фронт не е било информирано за взривяването. Точни данни за броя на загиналите липсват.

В ретроспективен план тези събития имат отношение към сегашната фаза на бойните действия в Украйна

В доклада на Института за изследване на войната (ISW) от 23-ти октомври се посочва:

„Като се подготвят за водене на ариергардни боеве (заделянето на определени сили и средства, които на ред последователни рубежи да прикриват изтеглянето на основната групировка - бел. ред.), продължава отходът на руските войски от западните райони на Херсонска област“

Специалистите на ISW конкретизират, че руските войски са изоставили напълно своите позиции в няколко населени места, разположени на 33 километра от Нова Каховка (където е изградена стената на Каховското водохранилище и едноименната водноелектрическа централа). Руски команден и медицински състав се евакуира от Берислав на източния бряг на Днепър. В самия Берислав болничните капацитети се изпразват за приемане на ранени. Част от отхождащите подразделения, с новомобилизирано попълнение активно оборудват предградията на Херсон за бойни действия в градски условия. Продължава евакуацията на сили и средства на източния бряг чрез паромната переправа в района на Антоновския мост. В същия участък завършва изграждането на паромен мост. Основните тактически щабове и командни пунктове на руските сили са евакуирани на източния бряг. Продължава евакуацията и на гражданско население.

Докладът цитира ръководителя на окупационната администрация в Новая Каховка Владимир Леонтиев за това, че руските власти изпускат вода от водохранилището за понижаване на неговото равнище за ограничаване на приливната вълна в случай на разрушаване на стената на Каховското водохранилище (според него за това се подготвяла украинската страна).
ISW цитира един от руските военни кореспонденти, че „обстановката в Херсонска област е критична за руските войски, и че евакуацията на силите от предния край на отбраната е практически невъзможно и остават два въпроса: как да бъдат оттеглени главните сили и как евакуацията да бъде представена в пропаганден аспект.

Общият извод на ISW e:

„Руските сили готвят и провеждат комплекс от мероприятия за извеждане на основната част от своите сили от западния бряг на Днепър. Но като организират мощна отбрана на подстъпите към областния център Херсон и в самия град. В общия замисъл не е изключено и подготовката за разрушаване на стената на Каховското водохранилище за потопяването на значителни площи в Херсонска и Запорожка области с цел блокиране настъплението на украинските сили“.

Ролята на Каховското водохранилище в ожесточените боеве за отвоюване от украинска страна на западния бряг на Днепър и за евентуалното овладяване на областния център Херсон е широко обсъждана. В експертните среди се налагат се следните изводи:

1. Този участък има ключово значение за снабдяването и за всестранното осигуряване на руската групировка на западния бряг.

2. В досегашните бойни действия украинските сили разрушиха моста над шлюза за преминаване на плавателни съдове, без да се нарушава равнището на водохранилището. По-късно поразеният участък беше засипан от руска страна с инертни материали и в момента е ограничено проходим за автомобилна техника.

3. Нивото на равнището на Каховското водохранилище е от критично значение за работата на Запорожката атомна електроцентрала, тай като именно в този басейн се осъществява охлаждането на реакторите й. При пълно разрушаване на стената, работата на централата остава невъзможна докато стената не бъде възстановена изцяло (това може да започне само след края на войната и едва ли ще бъде приоритет в комплекса от задачи, които Украйна трябва да решава).

4. Над стената на Каховското водохранилище чрез шлюзове се осъществява водоотвеждането за захранване с вода от Днепър на Кримския воден канал (основен ресурс за водоснабдяване на полуострова). За захранването на този канал обаче не е необходимо равнището на водохранилището да е с максимални стойности.

5. В чисто военно-технически план разрушаването на стената на водохранилището може да доведе до различни степени на наводнения и разрушения в зависимост от програмираната мощност на взривното устройство (максималният ръст на приливната вълна може да достигне повече от 20 метра ). Ще бъдат залети площи основно на западния бряг, който е по-нисък. Той в момента е под контрола на руските войски, но те се изтеглят. Залетите територии обаче ще направят невъзможно евентуално за форсиране на Днепър от украинските войски или настъплението им по най-критичното направление за руските войски – Мелитополското.

6. Независимо от пораженията, които вероятно ще бъдат нанесени в района на самия град Херсон, в него може да бъде организирана твърда отбрана, при това с ограничени сили. В града при всички случаи ще остане гражданско население, което би имало ролята на „жив щит“ и на обосновка за необходими „хуманитарни доставки“ от източния (под контрола на Русия бряг). А това решава и въпроса за снабдяването на руската групировка, отбраняваща се в града. При тези условия украинските въоръжени сили не биха могли да щурмуват руската отбрана в Херсон.

7. Такъв сценарии - на контролирано взривяване на стената на Каховското водохранилище (най-вероятно отново в участъка на моста над шлюза), решава в пропагандно отношение и друг остър проблем за руската страна – как да се поднесе изтеглянето от западния бряг (още повече украинските сили няма да са в състояние да овладеят в кратки срокове самият град Херсон).

8. През септември руската авиация нанесе удари със стратегически крилати ракети и разруши частично стената на водохранилището в Кривой Рог. Наводни част от града, но търсеният ефект беше преди всичко разрешаването на временните переправи на украинските войски на река Ингулец и прекратяване на украинското настъпление по западния бряг на Днепър. И този резултат беше постигнат.

9. За руската страна заплахата за взривяване на стената „под чужд флаг“ (използваният от бандитските среди в Русия термин е „да убиеш с чужд нож“) предоставя възможности за манипулиране и за оказване на натиск, съпоставим с ядрения шантаж.

Видео за взривената от Сталин Днепровска ВЕЦ можете да видите тук: