Списъкът на Шиндлер и други шариати

"Възраждане" заплашва български учители по списък във Варна. В реакция на това, бившият министър-председател Кирил Петков написа във Фейсбук: "Списъкът на Шиндлер в днешна България!? Няма да допуснем това!"

По-късно публикацията беше поправена от нелепото "списъкът на Шиндлер" с по-подходящото "списък на омразата", но така или иначе гафът бе направен.

Може би г-н Кирил Петков иска да каже, че в България не са допустими негативни списъци със заплахи срещу учители. Намерението му е похвално, още повече че заплахите срещу български преподаватели идват от напълно дискредитирана партия като "Възраждане".

Бедата е, че г-н Петков няма особено задълбочена историческа култура и нарича негативните списъци "списъци на Шиндлер". Междувременно от партията му го поправиха и той изтри погрешната употреба на израза. Там е работата, че списъкът на Шиндлер никак не е негативен. Оскар Шиндлер е германски индустриалец. И досега в старии кооперации в София са останали асансьори на които можете да видите табела "Шиндлер".

Това е същият Шиндлер, който през Втората световна война спасява голям брой еврейски работници от лагерите на смъртта, като ги включва в списък с работници, ценни за фабриките му и оттам - за Райха. Шиндлер даже стана герой на прочут филм от Стивън Спилбърг. Тоест списъкът на Шиндлер е положително явление, той е списък на живота и надеждата.

Докато списъците със заплашвани от "Възраждане" учители са негативни списъци - малко като римските проскрипции, в които властите вписват лица, лишени от права и изложени на извънсъдебно преследване. И като списъците с лица за преследване от новата милиция веднага след Девети септември. Без съд. И изобко като списъците за преследване, с които феновете на "Възраждане" редовно заплашват всеки гражданин, който с нещо не им уйдиса.

Че "Възраждане" предлагат такива списъци със заплахи, такива проскрипции - това вероятно трябва да попадне под ударите на закона. И със сигурност е безобразие. Но не е изненадващо, че "Възраждане" за пореден път се дискредитират с крясъците си. Техните опити за заплахи и дискредитиращи списъци задължително трябва да бъдат пресечени.

Темата ни днес са непрекъснатите грешки на нашите политици. Независимо от партията и защитаваната кауза, както българските проевропейци, либерали и демократи, така и нашите путинисти, псевдоконсерватори, популисти и авторитаристи често са еднакво малограмотни.

Отново от партията на г-н Петков и то по същия повод бяха написали, че единствените държави, в които моралът се определя чрез закон, са, цитирам, "ислямските шариати". Отново похвално намерение да се защитят правата на човека срещу действително грозните закани на "Възраждане"... но отново по начин, който разсмива. Шариатът не е в множествено число, той е един. И не е вид държава, а набор от правила, обичаи и предписания. Няма "ислямски шариати". Има един ислямския шариат, който се спазва или не в различни държави с мюсюлманско население.

Но това са само най-новите случаи, в които български политици се изразяват зле, неточно и с фактически грешки. Нашият национален проблем е, че докато една част от кандидатите за високи постове ръсят закани и тласкат обществото към разделение, то всички те допускат елементарни гафове.

Така например Борисов освен всичките си други особености не знаеше, че по силата Крайовската спогодба от 1940 България не губи, а печели Южна Добруджа. Като министър на образованието, Меглена Кунева бъркаше българските владетели Кубрат и Крум. И не се срамуваше от това. Политическият пост не е експертен, казваше тя. "И аз съм прост, и вие сте прости", фамилиарничеше с нас Борисов. Председателят на Народното събрание Цецка Цачева нарече делегация възрастни израелски граждани, оцелели от Холокоста, "нек'ви баби".

И какво от това, ще си каже някой? Не е дребна тема. Това е важен момент. Политикът трябва да е образован човек. Този, който има амбициите да управлява, трябва като минимум да познава добре българската, балканската и европейската история. Защото такъв е типажът на възпитаниците на големите национални училища и университети в успешните държави, с които България е във формален съюз. Не е лошо да имаме министър-председател, следвал в Харвард, Оксфорд или Великотърновския университет. Лошо е да имаме министри и кандидати на славата, които не различават списъка на Шиндлер от римските списъци за екзекуции, Крум от Кубрат или добро от зло. Тези неща са свързани. Простите хора не бива да упрявляват. Неслучайно е казано: прост народ - слаба държава.