София за влизането на Азис в класацията на NYT: Изкарват ни ромска нация
"Ню Йорк Таймс" определи песен на Азис за бъдещето на музиката - заглавие, на което попадам, проследявайки новините от деня.
Обзеха ме смесени чувства. Във времето Азис ми стана симпатичен и не бих си позволила да отрека певческата му и музикална дарба, с която Бог го е дарил и успехите, които постигна благодарение на много труд, постоянство и жертви, за които само той си знае.
Друго е онова, което ме възмущава.
Ще върна лентата няколко години назад, когато живеех във Великобритания.
Една вечер попаднах на филм по BBC за България. Първият кадър на филма беше панорама на Пирин планина. "Красота!", си казах зарадвана, че BBC ще покаже на света родината ми такава, каквато е - красивите планини, китните селца, Черноморието….
Разочарованието ме блъсна челно като товарен влак. След красивия кадър камерата ни пренесе в ромския квартал Столипиново. Нацията ни бе презентирана на света като ромска. С това не искам да засегна етноса.
Паралелно във филма течеше разказ на Азис за неговия живот, изкарващ го за репресиран. Питайте се после защо сме приети по особен начин в света и се замислете за собственото си отношение към бежанците. И най-вече се замислете за ролята на медиите, които са маша в ръцете на едни много лоши… хищници.
До тук с филма, който почти ме накара да си строша телевизора.
Поводът да реагирам по този начин е, че си задавам купища въпроси в този момент. Не сбърках ли с това, че се върнах в България? Питам се защо българските медии не отразиха така гръмко влизането на първата песен от проекта Zemela "Коне" в чарта на World Music Network? Вместо това анонсът за първото ми телевизионно участие след връщането ми в България бе "Как Синия талисман на българската сцена стана дясната ръка на руска милионерка в Лондон?"
Тази подробност със сигурност е пиперлива и за българският зрител е храна. Не, драги, бях асистентка на Путин. Прикрихме ловко този факт от съображения за сигурност.
Не съм била нито дясна, нито лява ръка. С Виктория Манчева инвестирахме сами в проект, подбудени от родолюбие, носталгия и най-вече страстно желание да докоснем света или поне частица от него с български фолклор и българска култура, завещани ни от предците.
Получи се! Забелязаха ни онези чуждоземци, само защото Виктория качи песента ни във всички възможни платформи.
Забелязаха ни и стигнахме до 8-о място в мартенската класация през 2014 г.
Знаете ли какво е чувството да си извън Родината си и да ти се случи, без да се налага да плащаш ротации и да водиш мазни разговори? Просто се случва и ти си горд, че там, в онази класация на worldmusic.net за етномузика, освен името ти е изписана България.
Много бих искала да бъда разбрана правилно!
Ние няма да се откажем да творим и да радваме хората, защото за нас преди всичко това е мисия. Защото в посланията, които изпращаме, кипи кръвта на дедите ни! Тази кръв се е ляла, докато са се раждали песните, които пеем. В тези песни е кодирана историята българска!
Азис пее прекрасно български фолклор!
Щях да съм горда, ако песента, с която го представят в класацията, не беше тази, която чух!
---------
Песента на "Земела", която стигна до осмо място в класацията на worldmusic: