Ще успее ли опозицията в Турция да затвори вратите на ада

„Днес сме пред паметника на отдалите себе си за свобода и демокрация. И ние в момента водим такава битка в Турция. На 100-годишнината на нашата република ще я коронясаме с демокрацията.“

Това са думи на един от основните кандидати за президент на Турция Кемал Кълъчдароглу и лидер на кемалистката Народно републиканска партия (СНР), произнесени в Момчилград пред първия паметник на жертвите на тоталитаризма в България.

В средата на месец април опозиционният кандидат говори за битката на Турция за свобода и демокрация и прави паралел с борбата за правата на турското малцинство у нас в последното десетилетие на комунистическия режим.

Кълъчдароглу е кандидатът на опозиционния Национален алианс, съставен от шест партии. Те са „представителите на промяната“, която турските избиратели очакват. Без да поставят условия от прокюрдската партия също заявиха подкрепа за Кълъчдароглу. Тази подкрепа е вероятно да наклони везните в полза на опозиционния кандидат.

За разлика от настоящите управляващи, начело с президента Реджеп Тайип Ердоган, които управляват страната „разделяйки гражданите“, Кълъчдароглу обещава „обединявайки гражданите“ да управлява Турция.

„Националният алианс ще управлява Турция с консенсус и консултации“, подчертава той.

Това е обратното на политиката на Ердоган, който изгради едноличен режим в страната и постави под негов личен контрол властите в Турция. Съдебната и законодателната власт не смеят да предприемат стъпка против волята на Ердоган, а неговата персона олицетворява изпълнителната власт. "Четвъртата власт" пък е заета с ангажимента да възхвалява вожда.

В резултат на новия режим, определян от Ердоган като „президентска република от турски тип“, Турция се закотви на последните места на всички световни класации, които отмерват върховенството на закона, демокрация, свобода на словото и др. Икономическата ситуация става все по-тежка в резултат на едноличния режим на Ердоган.

Като решение на всички тези проблеми на Турция обединената опозиция обещава да върнат страната към „засилена парламентарна република“. Опозиционните партии постиганаха съгласие по пътната карта. Парламентарната форма на управление бе отменена от Ердоган през 2017 г., след спорен референдум.

Ако опозиционния алианс победи на изборите правителството начело с Кълъчдароглу ще бъде вид преходно управление. Партиите от опозиционния алианс ще инициират промени в конституцията, които ще позволят връщане към парламентарна система на управление. За това е необходимо опозицията да спечели пълно мнозинство в парламента на 14 май. Времето на управление на президента ще се ограничи със самия преход, който се очаква да бъде около две години.

Взаимствайки девиза на бразилските избиратели някои анализатори посочват, че тези избори не са за да бъдат отворени вратите на рая, а за да може да се затворят вратите на ада.

„Моята кандидатура не е само за президент, но и за мир и справедливост. Кандидатирах се за да видя отново усмихнатите ви лица. Кандидат съм да спечеля сърцата на хората, да преодолявам страховете, да помирявам обидените и да донеса берекет на софрите“. Това обяви Кълъчдароглу при официалното му обявяване за кандидат на опозиционния алианс.

Президент алевит, какъвто е Кълъчдароглу, може да се окаже шанс за Турция, за изграждането на социалния мир в страната. В Турция хората са уморени от раздавачи на надежда. Но въпреки това умората от Ердоган и неговия авторитарен режим е по-голяма. Противниците на настоящия турски президент постигнаха немислимо доскоро обединение на една съвсем разнородна опозиция и сега очакват победа на изборите. Авторитарното управление на Ердоган събра опозиционния алианс, съставен от секуларисти, ислямисти, националисти, кемалисти, демократи, проевропейски и прозападно настроени партии. Разнородни на пръв поглед, но обединени срещу настоящия президент.

74-годишният Кълъчдароглу е определян като кемалист и стана популярен, като „турския Ганди“ най-вече след като проведе „Поход на справедливостта“ през 2017 г. извървявайки разтоянието от над 400 км от столицата Анкара до Истанбул. За това допринесе и физическата му прилика с индийския лидер Махатма Ганди, както и сдържаността и мекотата в характера му.

В политическата си кариера е яростен борец срещу корупцията, като става популярен след като влиза в полемики с видни представители на управляваща партия АКП. Той е сред първите политици, които поставят на дневен ред корупционните сигнали и представя досиета срещу високопоставени лица във властта.

Като партиен лидер е за преход от агресивен кемализъм към съвременна европейска социалдемокрация. Приема се, че е отстранил крайните кемалисти от водещите роли в партията и е разширил политическия спектър на членовете ѝ.

В интервю за ВВС Кълъчдароглу се застъпва за ценностите на свободата и демокрацията и отхвърля авторитарния подход на Ердоган. Обещава да даде приоритет на отношенията на Турция със Запада вместо с Русия.

„Искаме да бъдем част от цивилизования свят. Искаме свободни медии и пълна съдебна независимост. Ердоган не мисли по този начин. Той иска да е по-авторитарен. Разликата между нас и Ердоган е като между бяло и черно“, твърди лидерът на опозицията.

Обръщайки внимание и към младите изборатели Кълъчдароглу посочва:

„Те не искат полицията да идва пред вратата им рано сутринта само защото са писали в Туитър“.

И насърчава младите хора да го критикуват, ако допусне възможност да влезеш в затвора за обида към президента. Посланието е към онези около 7 млн. избиратели, които на 14 май ще гласуват за първи път на избори.

Използвайки съдебната система, Ердоган отстрани евентуалната кандидатура на възможно най-популярния и евентуално имащ най-голям шанс да го победи - кмета на Истанбул Екрем Имамоглу. Именно това принуди опозиционния алианс да се обедини около Кемал Кълъчдароглу.

Подценявайки Кълъчдароглу Ердоган си пожела за противник именно „бай Кемал“, но ако загуби от него, това ще е истински шамар за президента. Именно от него най-малко би искал да загуби на изборите.

Създалата се криза при определянето на кандидата на обединената опозиция и бързото преодоляване благодарение най-вече на Кълъчдароглу, даде допълнителен тласък на противниците на Ердоган.

Умелият ход кметовете на Истанбул Имамоглу и на столицата Анкара Мансур Яваш да бъдат определени, като бъдещи вицепрезиденти, окрилиха до краен предел избирателите.

Опозицията успя да мобилизира най-голямата подкрепа срещу Ердоган през последните 20 години. Според повечето социологически агенции в Турция повечето избиратели са против Ердоган и делегират подкрепа за обединената опозиция.

Проучванията показват, че голямата част от 64-те млн. избиратели очакват да се случи немислимото и на управлението на Ердоган да бъде сложен край. Но не трябва да се забравя, че срещу тях стои личността на президента Ердоган - машина за печелене на избори.

В Турция изборните правила се определят от Ердоган. Няма среда за провеждане на честни избори. За да се отрази на крайния резултат делегираната подкрепа от избирателите е необходимо опозицията да гарантира сигурността на изборите.

Мобилизацията на президентските избори на 24 юни 2018 г. не беше по-малко от сега. Но не беше направено нищо, за да се гарантира сигурността на изборите. Тогавашният кандидант на опозицията Мухаррем Индже не беше открит в нощта на изборите, като само изпрати съобщение на журналист и визирайки Ердоган подчерта: „Човекът спечели“. Въпреки сериозните съмнения Индже легитимира изборната победа на Ердоган, а на избирателите остана горчивия квус, че са излъгани за пореден път.

Само да припомним, че отговорникът на опозицията за сигурността на изборните резултати през 2018 г. Мехмет Али Челеби към момента вече е депутат от управляващата партия на Ердоган. За това Кълъчдароглу дължи обяснение на своите избирате за 2018 г.

Кандидатурата на Мухаррем Индже за президент на настоящите избори бе обявена с една-единствена цел - да послужи за патерица на Ердоган и той да се добере до втори тур. Днес обаче, най-изненадващо, Индже обяви, че оттегля кандидатурата си. Това може да обърка много сметки!

Ентусиазмът на обединената опозиция няма да е достатъчен, за да успеят да обедят „машината за печелене на избори“ Ердоган. Той е готов да направи всичко, за да остане на власт. Освен да убедят избирателите да гласуват за тях опозицията трябва да накарат и управляващите да признаят тяхната победа. Което е по-трудната част от сложната задача.

Засегнатите от голямото земетресение на 6 февруари 11 областни града, ще се проведат избори в наложено извънредно положение, а не – бедствено. Тънка но съществена разлика, която дава възможност на управляващите да манипулиран вота. Това са около 13 млн. жители.
В ноща на изборите, както и на евентуалния втори тур, държавната „Анадолска агенция“ ще предава неофициалните изборни резултати. Всички местни и световни медии ще предават резултатите предоставяни от „Анадолска агенция“. Ако държавната агенция на Турция обяви минимална преднина и Ердоган обяви себе си за победител на изборите, каква ще е реакцията на опозицията?

Освен това всички членове на Висшата изборна комисия на Турция са назначени лично от Ердоган. Кой от тях би поискал да съобщи евентуалната изборна загуба на Ердоган? Победителят ще бъде обявен възоснова на оповестените резултати на Висшата изборна комисия, а не от създалата се към момента атмосфера на недоволство от президента. Същата комисия, въпреки възраженията, прие, че Ердоган може да се кандидатира за трети път за президент. Нещо което според конституцията не може да се случи (избора се ограничава до два пъти). От друга страна няма жив човек, който да е видял дипломата за висше образование на турския президент, каквото е изискването според конституцията.
Напрежението преди изборите в Турция се покачва. Но опозицията трябва да намери адекватни решения на всички изложени по-горе въпроси и да гарантира изборните резултати. Ако иска да спечели изборите, разбира се.

Кемал Кълъчдароглу върза мартеница на дясната си китка и я свали по време на посещението си в Кърджалийско. Закачи я на бял бор на гроба на 17-месечната Тюркян, която е най-малката жертва на т.нар. „възродителен процес“. Опозиционният кандидат бил непреклонен в избора си неговата мартеница да остане до гроба на бебето, чието име Тюркян се е превърнало в символ на борбата за човешки права. Жест изпълнен със символика.

Но Ердоган не разчита само на доза късмет, особено когато изборите биха решили неговото бъдеще. Затова е възможно всичко да се случи на изборите за парламент и президент на 14 май. Те са изключително важни за това в каква посока ще продължи Турция – дали към демокрация, или ще стане още по-авторитарна под управлението на Ердоган.

Б. ред. - Тайфур Хюсеин е журналист от obzornews.bg. Анализът му е написан специално за OFFNews. Други негови анализи можете да прочетете тук.