Ще се въздържи ли Китай да подкрепи Русия във войната в Украйна и в противоборството със САЩ

Николай Вавилов е изтъкнат представител, апологет и пропагандатор на съвременната „китаеведческа” школа в Русия, която ратува за стратегическо сътрудничество с Китай до степен „повече от невоенен съюз”.

Валивов счита, че това, което се случи през последните десет години на активен икономически растеж в Китай, е преврат в съзнанието на самите китайци, що се отнася до положението и ролята на Китай в света. Преди десет години икономиката на Китай фигуративно беше равна на икономиката на Япония. В края на 2021 г. тя е съпоставима по съвкупния вътрешен продукт на цялата икономика на ЕС.

Китай вече е не само гигантски икономически механизъм, но и развива активно, „гигантска”, с претенции да е напълно съвременна, армия с геополитически амбиции от световен мащаб.

Различните политически заявления и действия на Китай във връзка с войната в Украйна и особено това, че Китай отказва да се присъедини към наложените на Русия всеобхватни санкции, свидетелства за нарасналата геополитическа мощ на Китай. В диалога със САЩ по „руската тематика” в отношенията на двете държави Китай демонстрира амбиции за роля, равна на ролята на САЩ. И твърдо да защитава своите интереси, което в случая може да изиграе ролята на „контрасанкции” на наложените от САЩ санкции по отношение на Русия. От гледна точка на съвременната китайска политика това е безпрецедентна демонстрация, че Китай е готов да защитава „трета страна” в открито противопоставяне на САЩ.

В китайските социални медии словото на Путин, което беше посветено на началото на „специалната операция” в Украйна, за едно денонощие беше гледано от един милиард и осемдесет и пет милиона посетители. Това не е само „специално” моделирана ситуация. Последните социологически сондажи от началото на украинската криза сочат, че китайците възприемат Китай като държава, „равна” на САЩ. Китай не само проявява „неутралитет” по отношение на санкциите, но и реагира агресивно против въвеждането им.

Нещо повече, безпрецедентно де факто Китай се стреми да консолидира „антиамерикански” лагер, в най-широк аспект, против наложените на Русия санкции. Китай поддържа в това отношение Русия в контакти с трети страни – Индонезия, Нидерландия. Сега се предприемат опити украинската тематика да бъде наложена като основна на предстоящата в Индонезия среща на Г-20, срещу което реагира Китай.

В съвместното заявление на Путин и Си Дзинпин от срещата им на 4 февруари в Пекин, също безпрецедентно, Китай обяви, че е против разширяването на НАТО на Изток.

Ползвайки се от прецедента, когато от края на м.г. Русия предяви открито и категорично, че се стреми да наложи на Запада и преди всичко на САЩ своята позиция за нова „архитектура” на сигурността, днес Китай демонстрира амбиции да се наложи като лидер на „антиамериканския свят”. Под предлог – защитата на държава, попаднала „под валяка” на санкциите, наложени от САЩ и ЕС. И то от позициите на политиката на „миротворчество и примирение”.

В случая Русия се възприема от Китай като „стратегически партньор”. Избягва се определението „стратегически съюзник”, тъй като съобразно дипломатическата риторика, и Китай, и Русия са против създаването на военни блокове.

С началото на кризата в Украйна се рушат контурите на финансово-икономическия световен модел, доминиран от САЩ, за което Китай се стреми да поеме ролята на основен „ледоразбивач”.

Мащабът на подкрепата от страна на Китай за Русия в практически план се изразява в: гарантиран стокообмен в рамките на 146 млрд. долара (по резултатите от 2021 г. - 30% от общия стокообмен на Русия със света). Фиксирани и надеждно защитени са и резервите на Русия в юани и злато.

Стокообменът на САЩ с Китай за м.г. е 757 млрд. долара. Но ако някой се опита да организира „евакуацията” на основните световни търговски брандове в областта на потребителските стоки и услуги, каквато беше приложена на Русия, трябва да приеме „самоубийствено” решение да „зачеркне” до 80% от собствените си пазари. Износът на „Apple” в Китай е съпоставим с това, което конгломератът изнася общо в Европа и реализира в САЩ. А китайските аналози на „Apple” само това чакат – да заемат нейните позиции на китайския пазар с производство, което вече е със съпоставимо качество.

Китай е не само огромен по мащаб пазар, но и крупен световен производител. Даже в сферата на „ширпотребата”, заместването на китайското производство би наложило значителни нови инвестиции и би отнело време. И би повишило инфлационния натиск, преди всичко върху американския пазар.

Два са опасните аспекти за Китай от евентуални санкции по модела на наложените на Русия: на първо място вносът на въглеводороди, 75% от преработвания нефт е от внос, основната част от който се доставя с морски транспорт. В случай на открит конфликт със САЩ морският трафик към и от Южно и Източнокитайско море може лесно да бъде парализиран чрез морска блокада. Русия и в по-малка степен Казахстан са единствените доставчици на нефт по сухопътни коридори (тръбопроводи и ж.п.). Тоест, Русия за Китай има и значението на гарант за неговата енергийна безопасност. Шелфовият добив на енергоресурси също би попаднал под ограниченията на евентуална морска блокада.

Златно-валутните резерви са вторият критичен проблем за Китай. Китай поддържа в американски дългови книжа три трилиона долара (около една пета от годишния вътрешен продукт на Китай). По опита от санкциите срещу Русия Китай евентуално също би загубил част от този резерв. Този значителен обем от резерви под американски контрол беше израз на консенсуса за характера на двустранните отношения в ръководството на Китай до идването на Си Дзинпин на власт, когато САЩ и Китай изграждаха активно партньорски отношение. Да не забравяме, че Тръмп като президент предлагаше въвеждането на колосални „репарации” заради „китайския вирус”.

Според официалната статистика Китай използва едва 3% юани в световната си търговия, докато доларовият компонент е близо 90%. Не са известни обемите на отпуснатите от Китай кредити в юани. Така са се сложили икономическите взаимозависимости на Китай със САЩ и със Запада като цяло, че евентуални мащабни санкции срещу Китай могат да доведат до обратни „плачевни” резултати за икономиката на САЩ и света.

Още през 90-те години Китай разработи и започна въвеждането на програмата „Златен щит” за възпиране на „негативно съдържание”, което може да проникне чрез интернет в обществената среда. Когато интернетът се беше току-що родил. Постепенно беше изградена стройни система за защита чрез: филтриране на съдържанието, забавяне или ограничение на трафика, ограничение на социалните мрежи. Китай обаче едновременно с това създаде собствени видеохостинги, аналози на Фейсбук и Туитър. Всичко, което пряко въздейства върху обществените настроения, се дублира, в това число киното, забавната индустрия, видео и алтернативната реалност.

Днес Китай е страна с един милиард и 400 милиона интернет потребители, интернет покритието е на 85-90% от територията на страната, това е страната на „5G”. Някои блогъри имат десетки милиони последователи. Алтернативна на Запада, собствена интернет империя.

В масовото съзнание китайците винаги са разглеждали Русия и руснаците като различни от останалите „западни” хора, макар че Русия също е на Запад. Докато преди години преобладаваше „неутрално благоприятното отношение” към Русия и отношение към САЩ като „център на света и държава мечта”. Сега във връзка с кризата в Украйна се появяват и настроения на „респект” към Русия. Защото по аналогия с Украйна се счита, че в Тайван живеят същите такива китайци, както в материковата част на Китай. Но които САЩ се опитват да превърнат в „американци”, за да разрушат единния етнос и да засилят противоречията, които винаги са съществували в Китай.

Политиката и разработването на стратегия в Китай имат много методичен, щателен и систематичен характер. Тези стратегии се разработват с голямо изпреварване на вероятните събития и процеси. Поради това и поради мащабите си е много трудно Китай да маневрира, или да бъде отклонен от избрания път.

На този фон е напълно естествено Китай да изиграе ключова роля при окончателния арбитраж на кризата в Украйна. И по същество да окаже решаващо влияние върху Путин при определяне на ходовете му в „ендшпила” на войната. В каква посока - остава да се види от резултатите от очакваните онлайн преговори на Си Джинпин с Байдън на 18 март.

Николай Вавилов не се наема да прогнозира дали Китай ще избере ролята на Game changer за хода и резултатите от войната в Украйна или ще предпочете да изчака на „брега на реката” трупът на врага да преплува надолу по течението.

Си Дзинпин има тази привилегия в случая, че макар за твърде кратък период от въвеждането им досега, той може да калкулира, като умножи по коефициент, отговарящ на мащаба на страната, последиците от катастрофалните санкции срещу Русия, ако евентуално бъдат въведени срещу Китай. Той има два варианта за избор, но без опцията „win-win”. В единия случай, ще съсредоточи усилията си за справяне, съвместно със САЩ, връхлитащата световна финансова и икономическа криза. С евентуален бонус да има важен глас в бъдещата подялба на геостратегическото наследство на Руската федерация.

Вторият вариант е да върви на решителен челен сблъсък със САЩ.

Тази дилема има и лични измерения за Си Дзинпин, който до поредния конгрес на Китайската комунистическа партия през ноември т.г. трябва да потвърди, че е готов за следващ десетгодишен мандат като партиен и държавен ръководител. И всичко това заради войната в Украйна.