Ще отворим сърцата си, ще отворим домовете си! А Вие, г-н министър, ще се извините!

Ние сме народ от бежанци.

Всяко семейство има история как бабите и дядовците ни са избягали с една торба през рамо и малко дете на ръце от Македония, Беломорието, Източна Тракия, Мала Азия, Северна Добруджа или Западните покрайни.

Дошли са в малка и бедна България, не защото тук е луксозно. А защото хората са добри. Защото са отворили домовете и сърцата си. Защото са ги приели.

В резултат от поредицата бежански вълни малките градчета София, Варна, Бургас, Добрич, Горна Джумая (Благоевград) са станали големи градове. А малка и бедна България е станала просперираща и силна държава. Великите сили са се борили за нейната подкрепа. А некадърните управляващи са съсипали всичко.

Г-н министър на туризма,

Като слушах сутрешното Ви изказване, ми се прииска да Ви кажа, че ние сме свикнали неуредената ни държава да не може да се справи с нищо. Затова доброволци създадоха центрове за помощ към украинците. Дежурят там без да искат и стотинка, пътуват до границата с личните си коли, а някои дори наеха бусове за своя сметка, за да вземат бежанци и да ги спасят от бомбардировките. 

Ние не вярваме на държавата си и затова сами събираме дрехи, памперси, пюрета, храни, за да помогнем на тези майки, които бягат от войната. Дори не ни е хрумвало да поискаме тези неща от държавата - знаем си, че тя толкова си може и трябва да се оправяме сами.

Г-н министър Христо Проданов,

Не съм съвсем прав. Имаше момент, в който се гордеехме с държавата си. Програмата за настаняване на украинци в хотелите е най-хубавото нещо, което това правителство е правило. Единственото, с което ще бъде запомнено. И единственото събитие от Вашето управление, което ще остане в историята.

Да, знаем, че програмата е измислена най-вече, за да подпомага хотелиерите, които така силно пострадаха от ковида.

Да, знаем, че рано или късно тези пари ще бъдат платени от Европейския съюз и че всъщност са допълнителен приход в българската икономика, а не разход.

Но, факт е, програмата беше добре измислена. Затова за известно време се гордеехме с нашата България. С нашата държава. Стори ни се, че е станала по-добра. По-състрадателна. И по-умна.

Затова бяхме склонни да премълчаваме, че повечето деца се разболяха в неотопляваните стаи, че на много места храната е малко и лоша, че никой не помисли за помещения, в които украинците да си устроят детски градини, за да могат да си търсят работа, че украинските деца не могат да отидат на училище. Събирахме храни, пюрета, памперси, дрешки, играчки, превеждахме пари. Обяснявахме им, че ние българите, благодарим на държавата, че им е осигурила покрив. А с останалото ние ще се справим сами. Защото сме добри хора. Защото бабите и дядовците ни вече са се оказвали в такава ситуация. И защото знаем, че самите ние можем да се окажем на мястото на украинците.

Г-н министър,

Нямам честта да ви познавам лично. Възможно е да сте добър и сърцат човек, а недодяланото Ви изказване да е плод на неопитност и необиграност пред камера.

Моля Ви, извинете са за това, че думите Ви прозвучаха грубо и нека заедно помислим как помощта ни към бягащите от войната жени ще е най-ефективна.

Аз съм съгласен, че те не могат да живеят вечно в хотели. Трябва да се интегрират в българското общество.

Може помощта да се дава на българи, които ги настаняват в домовете си. И дори няма нужда да е 40 лева. И 10 лева на ден са достатъчни за това. За майка с 3 деца това са 1200 лева. Стигат и за наем, и за тока, а и за храна ще останат с наша помощ.

Могат да се дават на работодател, а той да поеме ангажимент да осигури квартира.

Могат, не просто могат, а ТРЯБВА да се създадат украински детски градини и украински училища, за да могат майките да търсят работа. Защото сега просто няма кой да гледа децата им.

Могат и трябва да се направят още хиляди неща.

Г-н министър,

Аз знам, че ще се извините и ще кажете, че не сте бил разбран правилно. Ще приветстваме това и ще Ви простим.

Защото никой не бива дори да си помисля, че ще изхвърлим жените и децата на улицата.

Ако го направите, ние ще отворим домовете си, ще споделим хляба си и пак ще ги приютим.

Защото сме хора. Защото сме съпричастни. Защото гледката на бягащи с малки деца на ръце майки отключи сърцата ни.

Защото след толкова години злоба, след толкова години, в които мразехме всички и всичко, видяхме, че можем да бъдем добри.

Но ако случайно...

Но ако случайно сте искал да кажете точно това, което излезе...

Ако смятате, че Ваше право е да оставите хиляди майки и деца без покрив и храна...

Ако смятате, че Вашата власт трябва да доубие тези, които са оцелели в ужаса на войната...

Ако смятате, че трябва за пореден път да се срамуваме от държавата си...

Ако смятате, че е време добрината да приключи и да се върнем във времената, в които силно мразехме...

Е, няма да сте нито първият, нито последният министър, който криво си е направил сметката.

И няма да сте нито първото, нито последното правителство, което сме изгонили с камъни.