Само финансови мерки не са достатъчни за справяне с икономическата криза

Финансовите мерки са много важни. Без тях е невъзможно излизането от кризата. Парите, обаче имат обслужваща функция - те осигуряват размяната на реално създадени стоки и услуги. Те са като кръвоносната система на един организъм - без тях не може, но сами по себе си, без да има какво да обслужват, не могат да изпълняват ролята си. Мерките до момента са обяснимо насочени към това да се запази съществуването на фирмите, които са затруднени от кризата, както и да се подпомогнат хората с финансови трудности. За да има обаче ефект отпускането на средствата и след кризата, те трябва отсега да бъдат ориентирани към сектори и дейности, които да донесат добавена стойност от инвестициите и да дадат тласък на икономиката. Затова спешно трябва да се идентифицират и да се предприемат организационни дейности, така че да се създадат преспективи пред икономиката и средствата да се усвояват с възвращаемост.

Парите могат да се насочват към много сектори, където има потенциал за положителни финансови резултати в бъдеще. Една от най-благодатните такива сфери е земеделието по няколко причини. Производството на храни ще става все по-значимо както в световен, така и в национален мащаб. Съществува реална опасност да изпитваме недостиг на храни в кризисни ситуации. За разлика от останалите страни в ЕС, където селското стопанство функционира сега, както и преди коронавируса, България разполага с огромни неизползвани възможности. С изключение на зърнорпоизводството, останалите сектори са недостатъчно разработени и има голям потенциал за развитие в тях.

Предложението на Министерството на земеделието за гарантиране на място на българската продукция в големите хранителни вериги е много уместно. Това е важна мярка, която отдaвна трябвашe да се въведе и определено ще създаде стимули за местните производители. Същевременно някои мерки имат противоречив характер и едва ли ще способстват за развитието на селскостопанското производствто - закриването, откриването и отново закриването на кооперативните пазари и други такива.

В настоящата кризисна ситуация трябва да се вземат незабавни мерки, които да дадат бърз ефект. Такива мерки са: заделянето на средства, независимо откъде - от бюджета ли, от неусвоени евросредства, от кредити ли или от преразпределение на средствата, заделени за земеделие, към нуждаещите се отрасли, да се предоставят средства и под формата на субсидии, и под формата на кредити на всички желаещи да се занимават със земеделска работа при определени условия.

Така могат да се решат няколко цели. Първо, да се осигури работа на една част от безработните, които желаят да се ангажират с такава дейност, вместо единствено да им се плащат средства от бюрата по труда. В тази посока много добра мярка е вече предприетата регистрираните безработни в бюрата по труда, които започнат земеделска работа, да продължат да получават обезщетенията за безработица.

Второ, да се повиши производството на земеделска продукция и следователно на храни. Трето, една част от завърналите се от чужбина българи, могат да останат и да си намерят мястото в страната, вместо да търсят отново реализация зад граница. Нали търсим способи за разрешаване на демографската криза? А този проблем е може би дори по-важен от всички останали. Сега е моментът да осигурим работа на тези хора тук. Ето някои държави, като Германия, вече предприеха мерки за привличане на сезонни работници, включително от нашата страна.

Тези мерки обаче не отлагат нуждата да се мисли за провеждането на сериозни реформи в селското стопанство. Без да се направят те, не може да се осигури устойчиво развитие на този толкова важен отрасъл. Така например, не е решен както трябва проблемът за отношенията на собственост на земята, включително тази за мери и пасища, които са важно условие за развитие на животновъдството. По-конкретно трябва да се предприемат мерки срещу непрекъснатото намаляване на поголовието в животновъдството, но този проблем не може да се реши, без да се решат някои основни въпроси, като: липсата на работна ръка, осигуряването на достатъчно площи за пасища, ветеринарно-медицинските грижи, организирането на необходимия брой кланици, осигуряването навсякъде на изкупуването на животинската продукция - месо, мляко, яйца, кожи, вълна и др.

Остава открит въпросът с поливното земеделие - реките и язовирите са налице, но голяма част от поливните съоръжения липсват. Проблемът с опазването на земеделската продукция от много години е съществен и до момента не е намерил адекватно разрешение. Той съвсем не е маловажен и не заслужава да бъде подценяван. Трябва да се организира ветеринарното обслужване в страната, за да няма мащабни загуби от болести като луда крава, птичи грип, чума по свинете и т.н. Има много проблеми с реализацията на продукцията. Трябва да се реши въпросът с осигуряването на прекия достъп на производителите до пазара и да се оптимизира броят на посредниците в този процес. Следваща стъпка е да се вдъхне живот на преработвателната промишленост.

Фокусирането само върху финансовите механизми за излизане от кризата не е достатъчно, за да се осигури икономически растеж, след като тя премине. Крайно време е държавата да се обърне с лице към проблемите на ключови отрасли като селското стопанство - и още отсега да започне както с краткосрочните, така и с дългосрочните мерки.

Авторът проф. д-р Виржиния Желязкова е зам.-ректор на Висшето училище по застраховане и финанси от 2013 г. до момента. Директор е на направление „Финанси и финансов мениджмънт“ към Лабораторията за научно-приложни изследвания на бизнес университета. В периода 2013 – 2016 г. е национално контактно лице за България по финансовите въпроси на програмата „Хоризонт 2020“ на ЕК. Тя е част от научния колектив, който разработи антикризисни мерки за справяне с икономическата криза, причинена от COVID-19. Научните ѝ интереси са в областта на финансовите аспекти на кръговата икономика, управлението на екологичния риск, новите форми на банкиране. Автор е на две монографии, както и на редица научни студии, статии и доклади.