Събитията в Афганистан изкараха Турция и Катар на преден план

Сякаш победата на талибаните не предизвика достатъчно сериозни вълни от несигурност в Централна Азия. Последствията от събитията в Афганистан тепърва ще се оценяват, но вече се виждат първите сериозни трусове в съседните региони.

В Близкия изток напредването на талибаните доведе до прекрояване на дипломатически позиции и създаването на нови алианси, които допреди година бяха немислими. На преден план на дипломатическата сцена излизат няколко държави, в това число Катар и Турция.

В седмицата, когато талибаните превзеха афганистанската столица Кабул, дълъг конвой от автобуси придружи посланика на Катар в Афганистан, Саид бин Мубарак, на път за летище “Хамид Карзай”. В превозните средства са 250 ученици и учители, евакуирани от академия за стюардеси и самолетен екипаж, които са прехвърлени на самолети на катарските авиолинии в посока столицата на Катар, Доха.

В същата тази седмица, Катар изведе десетки хиляди афганистанци, търсещи убежище и ги настани на своя територия. Служители на посолството и дори самият посланик придружиха конвоите до летището, а по-късно им предоставиха временни жилища в Катар и американските военни лагери. До 31 август, крайният срок на американското изтегляне от Афганистан, около 55 000 афганистанци са евакуирани към Катар, като повечето от тях в момента чакат полети за други държави.

Тесните връзки, които малката арабска страна и талибаните поддържат в продължение на десетилетия, придадоха на Катар специален и жизненоважен статут, който подпомогна бързото и относително мирно изтегляне на американските сили и извличането на хиляди американски граждани, хуманитарни работници и афганистанци, работещи със САЩ, чийто живот сега е застрашен. За десетките хиляди, които бяха изоставени, ужасени от преследванията на талибаните, Катар е буферът, който може да гарантира безопасността им. Без посредничеството и участието на арабската страна, изтеглянето на САЩ вероятно би било много по-насилствено и кърваво.

Зад всичко това има дълга история. Преди години Катар беше избран от талибаните за връзка между тях и САЩ. Опитите на Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства да убедят талибаните да създадат дипломатически мисии на тяхна територия, се провалиха. Смята се, че една от причините е, че двете държави имат твърде близки отношения с Вашингтон и се борят срещу радикални движения, както и срещу Мюсюлмански братя. Катар, от друга страна, се възприема като “неутрален” играч и не поставя условия за установяването на мисия на талибаните в Доха.

По този начин, катарците станаха домакини при постигането на споразумението, което САЩ подписаха миналата година с талибаните. Тази сделка трябваше да организира американското изтегляне и да позволи подновяването на преговорите между талибаните и афганистанското правителство.

Заради това, че се превърна в ключова държава в отношенията на САЩ с движението на талибаните, Доха уреди срещата между шефа на ЦРУ Уилям Бърнс и ръководството на талибаните през август. В момента Катар води преговори с талибаните относно бъдещото управление на Афганистан и опазването на сигурността на летището в Кабул, което би дало възможност на талибаните да започнат да възстановяват страната и да изграждат международни връзки. Контролът върху летището ще бъде и първият и най-важен тест за тях.

Преди падането на Кабул бившето афганистанско правителство се съгласи с администрацията на САЩ, че летище “Хамид Карзай” ще бъде защитено от турските сили. Турция охотно се съгласи, тъй като това се очакваше да подобри отношенията ѝ с Вашингтон, влошили се видимо след закупуването на руски противовъздушни системи.

Договорката също така ще предостави достъп и влияние върху талибаните, и ще засили влиянието на Анкара в Централна Азия за сметка на Русия и Китай. Сделката може и да се изпари с разпадането на правителството на Афганистан и бягството на ръководството му в ОАЕ, но благодарение на Катар Турция продължава да бъде единственият кандидат за управление и подсигуряване на международното летище в Кабул.

За момента планът е в застой поради разногласия между талибаните и Анкара. Турция настоява летището и околностите му да бъдат обезопасени от турски сили, докато талибаните по същество възразяват срещу всяко присъствие на чужди сили на афганистанска земя. Анализатори предполагат, че с времето Катар ще убеди талибаните да се откажат от това искане, ако искат да получат международна легитимност и ако сериозно възнамерява да привлече чуждестранни инвеститори, за да помогне за възстановяване на страната.

Съюзите се променят

Евентуално споразумение за летището в Кабул също произтича от влиянието на Катар. Турция и Доха имат идеологически, военен, икономически и дипломатически съюз, който се развива, откакто двете държави имат дипломатически отношения след 1972 година. Този алианс достигна своя връх през 2017 година, когато Саудитска Арабия, ОАЕ, Бахрейн и Египет наложиха икономическа блокада и дипломатически бойкот над Катар. Тогава Турция осигури въздушен коридор, подкрепи Катар в международен план и разположи около 3000 войници в бази, които създаде на катарска територия.

Двете държави също така подкрепят Мюсюлмански братя и палестинското движение Хамас, сътрудничат си в Сирия и работят заедно в Либия, където подкрепиха признатото от ООН правителство в Триполи срещу получилия средства от Саудитска Арабия, Египет, ОАЕ, Русия и Франция генерал Халифа Хафтар. И Катар, и Турция не са членове на водената от Рияд коалиция в Йемен срещу подкрепените от Иран сили на хутите.

Сега Доха и Анкара могат да пожънат плодовете от своя съюз и в Афганистан. Ако Турция имаше причина да се страхува от политиката на президента на САЩ Джо Байдън и може би от допълнителни санкции поради закупуването на руските ракетни системи, сега се превръща в добре дошъл съюзник. Американската администрация, която не изключва създаването на връзки с талибаните, няма официален контакт с бойците и ще се нуждае от цялото посредничество, което може да получи, дори ако посредникът е Турция.

Изтеглянето от Афганистан създаде друг изненадващ съюз. ОАЕ има тайни контакти с Турция от месеци, за да опита да възстанови отношенията си с нея и да изгради икономическо и стратегическо партньорство. Тези контакти станаха публични, когато съветникът за национална сигурност на ОАЕ, Тахнун бин Зайед, посети Турция в средата на август.

Около две седмици след посещението, което предизвика поредица от спекулации, престолонаследникът на ОАЕ Мохамад бин Зайед проведе разговор с Ердоган. Абу Даби, една от държавите, наложили блокадата над Катар, описваше Турция като “най-опасния елемент в Близкия изток” и това създаде напрежение между страните, а Анкара дори заплаши да скъса отношения поради споразуменията за нормализиране на връзките между ОАЕ и Израел. По-късно Емирствата направиха обратен завой и сега се стремят да сключат съюз с Ердоган.

Докато Бин Зайед не предостави публично обяснение за обрата в политиката си, смята се, че след като Тръмп подписа споразумението за изтегляне с талибаните и Байдън обеща да го изпълни, и след усилията за съживяване на ядреното споразумение с Иран, ОАЕ са преразгледали отношенията си в региона. Емирствата започнаха да търсят стратегическа мрежа, която няма да зависи изцяло от САЩ.

Турция е една от най-силните държави в Близкия изток и е член на НАТО. Въпреки разрива между нея и ОАЕ, тя продължава да бъде важен икономически партньор - търговията между тях генерира около 8 милиарда долара през 2020 година - и може да предостави военните и политически възможности, които Бин Зайед търси. В резултат на това, арабският лидер, който стана съюзник на Израел преди година, ще бъде партньор и с Турция. Това означава, че ще може да се снабдява с оръжия, дронове и друго военно оборудване дори ако Израел или САЩ наложат ограничения.

За Турция, която от години иска да наложи влиянието си в Персийския залив, това е важно постижение. По този начин, събитията в Афганистан, достигат още по-далеч - в Египет. Египетска делегация, начело със зам.-министъра на външните работи Хамди Лоза, кацна в Турция, за да стартира нов кръг от преговори за подновяване на отношенията между техните страни. Различията между тях са дълбоки.

След идването на власт след преврат на Абдел Фатах Ел Сиси през 2013 Турция не спира да нарича генерала деспот и диктатор, и описва управлението му като военен преврат. Макар това да е вярно и Ел Сиси да управлява Египет с железен юмрук, посланията на Анкара са продиктувани от политически мотиви. Турците предоставиха убежище на ръководството на Мюсюлмански братя, срещу които Ел Сиси води война. Турция дава възможност на арабски телевизии, базирани на нейна територия, да критикуват Ел Сиси и подписа споразумение за демаркация на икономическите граници с Либия по начин, който може да навреди на способностите на Египет да транспортира газ към Европа.

След натиска на Тръмп върху двете страни, Кайро и Анкара започнаха разговори, последвани от оптимистични турски декларации за възобновяване на дипломатическите отношения. Египет има няколко условия, като екстрадиране на политически бегълци, свързани с Мюсюлмански братя и прекратяване на излъчването на анти-Сиси телевизии. Изглежда обаче, че Египет, подобно на ОАЕ, е на път да промени позициите си и това, което до тази година изглеждаше като нереалистично, ще бъде още едно доказателство, че никога не трябва да се казва “никога”, когато става въпрос за външна политика.

Това прави изявленията на току-що встъпилия в длъжност президент на Иран, Ебрахим Раиси, още по-актуални. В изявления, той определи изграждането на отношения със съседните държави като негов основен дипломатически приоритет и се смята, че става дума конкретно за връзките със Саудитска Арабия. На регионалния форум в Багдад, провел се наскоро, външните министри на двете страни не застанаха един до друг, но сигналите са преговори са налице. И двете държави имат интерес от сътрудничество в светлината на победата на талибаните в Афганистан.

На фона на всички тези промени, Израел също се оглежда за своето място. Идеята за анти-иранска коалиция, която предоставя военна и дипломатическа защитна мрежа за израелците, започва да се разпада. Усилията на арабите да създадат нови регионални съюзи, за да се справят със старите заплахи като талибаните и радикалните ислямистки групи, са в съответствие с намеренията на Байдън да позволи на други страни да се справят със собствените си заплахи, без да се налага САЩ да се намесват.

Турската дипломатическа пролет, която се състои в пренасочването на страната към Израел, Египет, ОАЕ и Саудитска Арабия, изисква Израел да обмисли присъединяването си към този процес, за да не остане настрана. Тези нови дилеми са част от ефекта на пеперудата, който талибаните създадоха и става ясно, че мирните споразумения, които Израел подписа с редица арабски държави през последната година, изискват дипломатически корекции.