Руски и украински експертни оценки за състоянието на фронта и за перспективите във войната в Украйна

Близките и средносрочни военни и политически цели на Русия.

(Според Борис Фролов – руски експерт по международните отношения от „Кремълския пул“ - пред Московския център „Карнеги“)

Назначаването на армейски генерал Суровикин за командващ на войските в Украйна, „частичната мобилизация“, поетапно налагане на военно положение и привеждането на икономиката на Русия на военни релси са свързани с промени в стратегията и в мандата за водене на войната. Те се състоят в преминаването към стратегическа отбрана на всички фронтове. С възможност за нанасяне на отвличащи и локални тактически удари за подобряване на положението.

Русия цели изграждането на дълговременна и устойчива отбраната на „новите“ територии за предотвратяване на дълбоки пробиви на въоръжените сили на Украйна. За прекратяване, до настъпването на зимните студове на активните бойни действия и за фактическото замразяване на конфликта. В момента руската групировка не е в състояние на повече. Ново мащабно настъпление в дълбочина на територията на Украйна е изключено.

На Русия е необходима продължителна пауза за възстановяването на боеспособността на сухопътните войски. „Частичната“ мобилизация цели преди всичко „удържането“ на фронта от повече от 1000 километра. Подготовката, въоръжението и снаряжението на запасните не позволява тяхното използване в настъпателни операции от оперативен мащаб.

Като крайна мярка новият главнокомандващ Суровикин е упълномощен самостоятелно да предприема „не прости решения“ за изтеглянето на по-изгодни тактически позиции.

Това допуска „изоставянето“ на значителни територии, които трудно могат да бъдат защитени – например на западния бряг на Днепър или на северната част на Луганска област. Целта е именно Суровикин да поеме отговорността за недопускане на разкол и дестабилизация вътре в Русия.

Състоянието на фронта и перспективите според украински експерти

(Според Роман Свитан, военен пилот от Въоръжените сили на Украйна, полковник от резерва)

На Херсонското направление:

Под прикритието на евакуацията от западания на източния бряг на Днепър на представители на окупационната администрация и частично на местно население се извършва ротация на основните руски войски, които воюваха на западния бряг. Елитните подразделения на въздушно-десантните войски, които досега сдържаха настъпление на украинските войски, се прехвърлят на източния бряг, а отбранителните рубежи се заемат от развърнати след мобилизация подразделения.

Отбраната на подстъпите към Борислав и към Херсон се уплътняват с войски. Част от заемащите ги подразделения се „трансформират“ в сили на „местна териториална отбрана“:

(Както украинският полк на Териториалната отбрана „Азов“ беше ядро на отбраната на Мариупол, така отбраната на Херсон се цели да бъде представена като „борба на местното население“). Тоест Путин ще се стреми да превърне отбраната на Херсон във „втори Мариупол“, но с обратен знак.

Задачите на руските войски на западния бряг предвиждат твърдата отбрана и удържането на всяка цена на два плацдарма: в района на Херсон, опиращ се на Антоновския мост и в района на Каховка – Берислав, опиращ се на Каховската водноелектрическа централа и на прехода през Днепър по стената на Каховсктото водохранилище. Силите извън този периметър отхождат на предварително оборудвани рубежи в районите на Херсон и Берислав.

Част от мобилизираните, без щатните военни униформи и снаряжение „се трансформират“ в представители „на местното население“ за „изобразяване“ на местно „опълчение - териториална отбрана“. Предполага се, че макар без боен опит и с предимно леко въоръжение, такива подразделения могат продължително време да удържат двата плацдарма, защото бойните действия в градски условия предоставя по-благоприятни условия за отбраняващите се. Техните действия ще бъдат поддържани от крупна групировка на руската артилерия от източния бряг на Днепър и от руската щурмова авиация.

Действията на украинската артилерия по цели на тези два плацдарма ще бъдат представяни като целенасочено разрушаване на граждански обекти и „геноцид над местното, лоялно към Русия“ население.

На Херсонския участък на фронта е невъзможно да бъде реализиран замисъла за пълно „сриване“ на руската отбрана по модела на пробива на Харковския участък от края на септември. (Пробив на няколко последователни рубежи на отбраната и развитие на настъплението с високи темпове на оперативен простор). Такова настъпление е възможно след сломяване на отбраната на първоешелонните съединения на противника, която е с дълбочина 40-50 километра. На Херсонския участък отбранителните рубежи на руските войски отстоят на същото разстояние от Днепър и дори да бъдат изцяло пробити украинските войски биха „се опрели“ на бреговете на Днепър. А форсирането на Днепър е възможно само в рамките на следваща настъпателна операция от стратегически характер. Отбраната не може да бъде „срината“ напълно, ако настъплението не извежда на оперативен простор. Възможно е само „изтласкване“ на руските войски, а от някои позиции те отхождат сами.

Руските войски не разполагат с предварително оборудвана отбрана на източния бряг на Днепър и именно за това възникна „казусът“ с „мръсната бомба“ и като алтернатива - с „взривяването“ на стената на Каховското водохранилище. Ако украинските войски развият настъпление на Каховския плацдарм, или руските войски бъдат принудени по други причини да започнат отход от този район (управляемо отстъпление), тогава украинските войски ще се прехвърлят на източния бряг на Днепър „на гърба на отстъпващите войски“ и пред тях би се разгърнал оперативен простор от повече от 100 километра. Който извежда към преките подстъпи на Кримския полуостров (Армянск - Перекоп). Именно необходимостта да бъде „отсечено“ подобно настъпление към Крим стои в основата на сценария за „взривяване на стената на Каховското водохранилище.

Стената на Каховското водохранилище е с дължина повече от 400 метра, а участъкът на водноелектрическата централа е около 150 метра (там е изградена и шлюзовата камера с мост над нея). Самата стена представлява монолитна железобетонна конструкция, разчетена да издържа натиска на 18 милиона кубически метра вода (какъвто е обема на самото водохранилище), в това число и на евентуални техногенни катастрофи. Нейното взривяване е възможно, единствено ако бъде заложено взривно устройство с мощност няколко тона, но за това са необходими специални инженерни работи.
(Няма данни, че стената е заминирана досега по такъв способ.)

В началото на есента обаче руските войски минираха сградата и участъка на самата водноелектрическа централа и шлюзовите врати. Взривяването им би предизвикало пробив на водата, но само в това русло и до ниво - дъното на шлюзовата камера. Приливната вълна няма да има максимални стойности (по разчети до 20 метра), а най-вероятно – 5 метра. Но тя ще отприщи наводнение на значителни територии, в това число и на областния център Херсон.

От Днепър, по направление на Крим ще бъдат залети значителни площи. Предизвикано по такъв начин повишаване на равнището на Днепър ще направи невъзможно прехвърлянето (или чрез форсиране) на украинските войски на източния бряг и настъпление към подстъпите на Кримския полуостров.

Тези съображения дават отговор на въпроса ще бъде ли взривена стената на Каховското водохранилище.

На същия замисъл е подчинено и евентуалното използване на „мръсна бомба“ от руска страна в този участък на фронта.

Обстановката на Бахмутското направление

Руската групировка в този участък е съставена основно от формирования на частната военна компания „Вагнер“. Те са с висока боеспособност и с конкретна и ясна материална мотивация. За това воюват упорито за реализацията на една от главните цели на руската агресия (още преди 24-ти февруари, когато започна нахлуването) - Донецка област „да бъде освободена от местното украинско население“ и областта да бъде присъединена към Русия. А ако Бахмут не бъде овладян, не е възможно никакво „освобождаване“.

Освен това Бахмут опира в южните граници на Юзовското находище на шистов газ (считано за най-голямото в Европа и открито през 2010 г.). Разузнатите запаси в неговите шистови хоризонти се изчисляват на над два трилиона кубически метра газ и този, който организира добива, ще контролира цената на тази суровина в Европа. Оста на тази шистовата площадка е разположена по направлението: Балаклея – Изюм – Бахмут.

Важна цел на продължаващите вече няколко месеца активни настъпателни действия на руските войски в този участък е и контролът на системата за водоснабдяване на Донецка област. В това число и за битови нужди (в района на Бахмут се намират основните водосборни източници).

Линията на украинската отбрана понастоящем преминава по окрайнините на самия Бахмут. Но силите на „вагнеровци“ са разтегнати по целия участък от Бахмут до Лисичанск. А загубата на Лисичанск разкрива перспективи украинските войски да излязат в тил на цялата групировка на „Вагнер“ в този участък.

По тези причини бойните действия в района на Бахмут имат ожесточен, но статичен и затегнат характер. Прилаганите от украинска страна способи имат особености на преднамерена отбрана за систематично „деградиране“ на бойните възможности на противниковите сили.

Обстановката на Луганското направление

На участъка Сватово-Кременная съществуват условия за разкъсване на руската отбрана. Условие за развитие на настъплението от украинска страна е успешното форсиране на река Красная. В този случай се разкрива оперативен простор по направление на Луганск. По открита степна местност с ограничен брой населени места, където засега няма предварително оборудвани рубежи на отбраната и населените места не са заети от гарнизони.

На направлението Угледар-Мариупол: съществуват предпоставки за настъпление с изход на оперативен простор. Няколко линии на отбраната са изградени само на участъка на Угледар, а на юг, по направление на Мариупол е „гола степ“, заключава Роман Свитан.

Руски идеи за прекратяване на огъня, като условие за последващи мирни преговори

(Отново според Борис Фролов)

Три проблема пречат на Русия да принуди Украйна към преговори и мир:

1. Украйна ще се стреми с цената на всичко да не допусне замразяването на конфликта, поради което Кремъл не може да разчита на оперативна пауза за възстановяването на боеспособността на руската армия. От това следва, че Москва не може да отдаде заповед за прекратяване на бойните действия в едностранен порядък.

2. Идеите да се изчака „избора на Тръмп за президент през 2024 г.“ са илюзорни. Рухнаха надеждите, че енергетическата криза в Европа ще принуди ЕС на преговори с Москва. ЕС предпочете икономическата криза. Съдържателни преговори с Киев са възможни само в резултат на евентуални „непрости решения“ на руското командване за оттегляне от някои окупирани територии.

3. На този етап Западът демонстрира консенсусна позиция, че цялата „февруарска инвестиция на Кремъл“ нахлувайки в Украйна - трябва да завърши за него „с чиста загуба“. И Москва не трябва да получи никакви териториални придобивки.

Дипломатическото урегулиране не е възможно без отстъпки по териториалните въпроси, но и от двете страни. И ако по този въпрос липсват близки перспективи, Кремъл би приел усилията да се изместят в плоскостта на гаранциите за сигурността на Украйна, като предпоставка за прекратяването на огъня.

При отчитане на ключовото руско искане: Украйна в крайна сметка да признае новите граници с Руската Федерация и руския суверенитет над Крим и над териториите свързващи по суша Русия с Крим, можело да се разглежда вариант за договаряне със Запада: Сили с мандата на ООН (с решаващото присъствие на НАТО, по модела от войната в Корея и конфликта в Косово) - да бъдат въведени на територията на Украйна за гарантиране на прекратяването на огъня. През последните месеци такива „нашепвания“ за евентуално полско военно присъствие в Западна Украйна били адресирани към Варшава.

Въвеждането на международен военен контингент под егидата на НАТО в дълбочина на фронта, (но на отстояние извън обсега на руските ракетни войски и артилерията) можело да бъде съгласувано чрез международни посредници – например Ердоган. А още по-добре лично с Байдън на срещата на високо равнище на Т-20 през ноември. При тези условия Москва първа щяла да гласува в полза на резолюция на Съвета за сигурност на ООН за въвеждането на миротворчески контингент в Западна Украйна. А за окончателното мирно урегулиране и за териториалното разграничаване можело да се мисли само след прекратяването на бойните действия, отбелязва Фролов.