Руската подривна дейност против българската система за отбрана
• Саботиране на реформите в отбраната и на лидерите, работещи за ефективна трансформация на отбранителния сектор. Същността на това поведение е подкрепа за статуквото, като се застава зад унаследените традиции и практики от миналото.
Усилията са насочени към продължаване на влиянието и укрепването на властта на вече традиционно установени структури, механизми, влияния и зависимости, което води де факто до трайно завладяване на институцията (institution capture).
Изключително полезни за поддържане на статуквото и следователно за целите на руското подкопаване на отбраната са хората, които преди 1990 г. са били част(22) от службите за сигурност на комунистическия режим. Най-трудното е да се докаже, че тези действия са провокирани именно от Москва. Независимо от това, опитът показва, че до момента реформите в отбранителния сектор в България са вървели бавно и нерешително. Може да се обобщи, че досега реформите в най-добрия случай са се развивали по следната схема: две крачки напред и една (ако не и повече) назад. Първите години след края на Студената война на практика бяха изгубени(23). След това бяха приети и изпълнявани План 2004 и План 2015 (и актуализиран), които реализираха приличен успех, особено предвид ниската стартова база. Дори най-успешната в качествено отношение реформа в отбраната, предприемана до момента, реализирана в резултат на Прегледа на структурата на въоръжените сили от 2010 г. (24), може да се оцени като отиваща твърде далеч в очакванията. Всъщност тогава някои от най-смелите и качествени предложения в крайна сметка бяха пренебрегнати или бяха частично реализирани(25). Това се случи поради тогавашната политическата ситуация, склонността да се избягва високата степен на риск от тогавашното ръководство на Министерството на отбраната и силните, дълбоко вкоренени противостоящи интереси, които е много трудно да бъдат преодолени веднага.
Последвалите усилия за реформи от 2013/2014 г., наподобяващи Преглед на структурата на въоръжените сили, не прибавиха никаква съществена стойност към това, което беше постигнато до тогава. Затова с основание те могат да бъдат разглеждани като консолидиращи вече постигнатото през 2011 г. Тези действия проправиха пътя за изработването на Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2020 (26), приета от Народното събрание в края на 2015 г. (и на нов План за развитие на въоръжените сили до 2020 (27) ). Програма 2020 е наследник на положителните достижения на Бялата книга за отбраната и въоръжените сили на Република България от 2010 г., приета от Народното събрание след провеждането на Прегледа на структурата на въоръжените сили през 2010 г., който, независимо че е само частичен успех, все пак си остава успех.
• Останалите в наследство концепции и мислене в системата за отбрана остават сериозен проблем. Те са противоположни на концепциите в НАТО(28) и в резултат на това обезсилват системата за отбрана, като я правят неспособна или лошо подготвена да постигне това, което трябва, а именно – изграждане на достатъчно реални отбранителни способности.
Останалите в наследство концепции редовно вземат „тежък данък“ върху способностите на въоръжените сили, като те продължават да съществуват съвместно с новите натовски концепции в системите за отбрана на съюзниците от Централна и Източна Европа, включително и у нас. Към момента този проблем остава като цяло извън фокуса на вниманието на НАТО и водещите съюзници, които вместо това остават съсредоточени върху сътрудничеството и контактите на тактическо ниво и провеждането на съвместни учения. По този начин те продължават да игнорират важността на промяната на стратегическо ниво и значението на изграждането на модерни отбранителните институции(29) . Промяната на стратегическо ниво ще направи възможен успеха на трансформацията на секторите за отбрана на съюзниците от Централна и Източна Европа, включително и нашия, които сега сме поставени под интензивен руски натиск в една фундаментално променена среда за сигурност и пълномащабна руска хибридна война.
В резултат на опустошаващата упоритост в оцеляването на старите унаследени концепции бива обезсилван процесът на изграждането на реални отбранителни способности. Това води до една отслабена система за национална отбрана, превръщаща страната по-скоро в консуматор на сигурност в Алианса, отколкото в източник на такава.
• Неспособност за изработване на реалистични програми(30) за развитие на въоръжените сили. Този дефицит води до липса на възможност за изграждане, поддържане и развитие на реални и използваеми отбранителни способности. По правило у нас амбициите за изразходване на средства за отбрана никога не са отговаряли на реалността. Недофинансирането на програмите за развитие на отбранителните способности води до дефицит на способности и оттам – до ограничена възможност въоръжените сили да изпълнят възложените им мисии и задачи. Практиката показва, че са били приемани амбициозни програми, но поради последващ недостиг на финансови средства и в резултат на пожелателно финансово мислене се е стигало до тяхното неизпълнение или частично изпълнение, както и до отлагане на важни решения за модернизация.
Всичко това има един резултат – дефицит на реално необходими критични способности. Това се отнася не само за България но и за други страни от НАТО от Централна и Източна Европа. Независимо че тук е трудно да се идентифицира пряка руска намеса, остатъчното унаследено мислене от преди 1989 г., заедно с остарелите концепции и схващания от съветско време, продължават да възпрепятстват процеса на реалистично и финансово осигурено целеполагане.
Изработването на нереализуеми програми за развитие на въоръжените сили от страна на отбранителните ведомства в региона „трябва да се оцени като едно от най-сериозните предизвикателства пред тези институции и това е основен провал при предоставянето на методологическа помощ и подкрепа от страна на Западните държави.(31)“ Що се отнася до нашата страна, понастоящем усилията са насочени към това Програма 2020 да бъде изпълнена, независимо от неголемите шансове за това, като надеждата е тя да не послужи като поредния пример за планиращ документ, несъответстващ на реалността.
-------------
(22)Под въпрос е дали съществува такъв феномен като „бивш” агент, т.е. който вече не е зависим.
(23)Jeffrey Simon. „Bulgaria and NATO: 7 Lost Years“, 1998
(24)Методологически подкрепена от специалисти от Центъра за гражданско-военни отношения, Монтерей, САЩ от 2010 до края на 2011 г.
(25)Например като идеята за създаването на безпрецедентно модерно и функциониращо Министерство на отбраната, обединяващо усилията на гражданската и военната експертиза, организирано около структура, основана на три отделни функциониращи стълбове: политически (отбранителна политика, policy), военен и ресурсен, с обща административна поддръжка.
(26)websrv.mod.bg
(27)План за развитие на въоръжените сили
(28)Относно съвместното съществуване на противоположни по своя дух и характер концепции, както и въздействието на останалите в наследство от преди 1989 г. мислене и хора в отбранителните ведомства на страните от централна и Източна Европа, вж. Thomas-Durell Young (2016): “Impediments to Reform in European Post-Communist Defense Institutions, Problems of Post-Communism”, DOI: 10.1080/10758216.2016.1220256.
(29)Вж. Thomas-Durell Young and his vision on “Honest defense”. “Responding to Russia’s Challenge to Eastern Europe: The Imperative to Adopt a Policy of “Honest Defense”. 30 April 2016. Paper prepared for: The Russian Military in Contemporary Perspective Conference Organized by the American Foreign Policy Council Washington DC, May 9-10, 2016.
(30)Под програми тук се имат предвид различни като наименование стратегически документи, определящи развитието на въоръжените сили в перспектива, като напр. Бяла книга за отбраната и въоръжените сили на РБ (2010), Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на РБ 2020, План за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили до 2015 г. (също и Атуализирания План 2015), План за организационното изграждане на Въоръжените сили на Република България до 2004 г. и др.
(31)Thomas-Durell Young (2016): “Impediments to Reform in European Post-Communist Defense Institutions, Problems of Post-Communism”, p. 6, DOI: 10.1080/10758216.2016.1220256.