Русия: Война завинаги

„Частичната мобилизация“ в Русия от есента на миналата година не доведе до широко недоволство и до значително разколебаване на лоялността на населението във връзка с войната в Украйна. Това убеди Кремъл във възможностите за по-нататъшно милитаризиране на държавата и на обществените отношения.

Обявените през декември миналата година от министъра на отбраната Сергей Шойгу насоки за развитието на въоръжените сили в близка и в средносрочна перспектива представляват радикално скъсване със следвани в продължение на десетилетия в постсъветска Русия доктринални постановки. Предложената реформа, която открито беше подкрепена от руския президент Владимир Путин означава преход към постоянна мобилизация.

Шойгу и Путин предвиждат връщането към модела на армия на воюваща държава, основаваща се на екстензивните принципи на военно строителство от съветския период, при които ниското качество на живата сила и на въоръжението се компенсират с тяхното количество.

Относителният успех на проведената през есента „частична мобилизация“ убеди Кремъл във възможностите за привеждане на цялото руско общество на военни релси. От началото на лятото до септември, по свидетелства на многочислени източници, Путин се отказваше от провеждането на мобилизация, която се предполагаше, че може да подкопае лоялността на руското общество по отношение на продължаващата война в Украйна. След като „частичната мобилизация“ все пак беше обявена, обществото действително изпита шок, но скоро след завършването на активната фаза на тази безпрецедентна кампания, обществените настроения се върнаха в предишното равновесно състояние и видимо изменение в отношението към войната не беше констатирано. По такъв начин мобилизацията допълнително способства за милитаризацията на общественото съзнание.

Този социален фон създаде условия за обявената през декември 2022 г. военна реформа, обозначаваща окончателния преход от демилитаризация на обществото, който доминираше в Русия в течение на целия постсъветски период. В продължение на този период числеността на военнослужещите в Русия беше съкратена от около 2 милиона души през първата половина на 90-те години до 1 милион души през 2000-2010 г. А срокът на задължителната военна служба от 2 години – на 1 година.

През втората половина на 2000-те години за официална доктрина се считаше преходът към преимуществена професионална армия с акцент създаването на мобилни и ефективни сили за бързо реагиране. Тази либерална по същество стратегия целеше намаляване на бремето на разходите за отбрана върху икономиката, за максималното освобождаване на ресурси в интерес на икономическия растеж.

Войната в Украйна обаче демонстрира, че заложената по доктрина професионална армия не е в състояние да води широкомащабни военни действия в условията на изтощителна конвенционална война. Впрочем, в идеологията на постсъветската руска държава и в нейната военна доктрина не се предвиждаше воденето на война от такъв характер. За постсъветска Русия не съществуваха териториални спорове със съседните държави, което обикновено се явява причина за по-висока степен на милитаризация. Общите отбранителни задачи в значителна степен се гарантираха от наличието на огромен ядрен потенциал.

След анекса на Крим през 2014 година възникна остър териториален спор, но това автоматично не доведе до промяна във военната стратегия на Кремъл. Събитията в Крим и в Донбас доведоха през декември 2014 г. до утвърждаването на нова военна доктрина. При нея обаче списъкът на основните външни военни заплахи повтаряше изброените в доктрината от 2010 г., но с едно характерно уточнение: „Установяване в съседните държави на Руската федерация на лоялни режими, в това число и сваляне на легитимните органи на държавната власт, в случай че тяхната политика застрашава интересите на Руската федерация.“

Обявените от министъра на отбраната Шойгу реформи в армията закрепят смяната на вектора на държавната военна идеология в Русия. Те предвиждат увеличаване числеността на въоръжените сили до 1,5 милиона души и това е ключов параметър. В резултат на това частта на военнослужещи по отношение на общото население се увеличава и възлиза на 1%, а това съставлява повече от 2% от населението в трудоспособна възраст или повече от 4% от броя на мъжете в трудоспособна възраст. По данни на ежегодния доклад на Международния институт за стратегически изследвания, числеността на въоръжените сили в Китай възлиза на 2,035 млн. души, при население, което десетократно превишава населението на Русия и съставлява 0,012% от общия брой на населението в Китай.

В Индия числеността на въоръжените сили е 1,46 млн., при общ брой на населението примерно както в Китай.

В САЩ числеността на въоръжените сили е 1,395 млн. при общ брой на населението 336 милиона души, или броят на военнослужещите по отношение на общия брой на населението представлява 0,4%.

В Северна Корея числеността на въоръжените сили е 1,3 милиона души, което е 4,9% от общия брой на населението.

Увеличаването на числеността на въоръжените сили с 50%, както предвижда Шойгу, може да бъде обяснено единствено с коренната промяна на задачите на въоръжените сили в Русия. При това при наличието на мощен ядрен щит, такава численост на въоръжените сили не може да бъде оправдана с отбранителни задачи. По същество такова рязко увеличаване на числеността на армията практически представлява приемането на нова държавна военна доктрина, независимо че това не се акцентира публично. Може да се счита, че обявените от Шойгу насоки предвиждат създаването на армия на воюваща държава.

А тъй като никой не е извършил агресия спрямо Русия, рязкото изменение в числеността на въоръжените сили отразява появата във военната доктрина на нови задачи. Задачи по овладяването в дълбочина на територии от държави, считани за вражески, с мащабни действия по линия на фронта и в дълбочина за успешното удържане на окупираните територии.

Милитаризацията на държавата се изразява и в обявените промени в комплектуване с наборни военнослужещи. Промяната във възрастта, в която подлежат на наборна служба младежите от 18 до 27 години, на възрастта от 21 до 30 години, е свързана с това, че се променя института на наборната служба. Преди това той имаше мобилизационно профилиран характер. С основна идея на редовна военна служба да се привличат младежи веднага след завършване на средно образование, чиято подготовка сред уволнение да бъде поддържана чрез периодични мобилизационни сборове. Според новите постановки повишаването на възрастта на призивния контингент е свързана с очакването, че по-възрастните, привлечени за редовна служба, са по-пригодни за непосредствено използване в бойни действия. Тези промени във възрастовите параметри за наборна служба също съкращават броя на военнозадължените, които получават отсрочка за служба в армията, поради това, че следват висше образование.

С висока вероятност в новите параметри на реформата се очаква и увеличаване на срока на задължителната военна служба от 1 на 1,5 или 2 години. За този сценарий свидетелстват и несъответствията на обявените параметри: за достигане числеността от 1,5 млн. военнослужещи руската армия трябва допълнително да приеме около 490 хил. души, докато официално е обявено, че ще бъде увеличен само броят на военнослужещите по договор – 290 хил. души. По такъв начин недостигащият брой военнослужещи може да бъде покрит единствено чрез увеличаване срока на редовната военна служба, тъй като числеността на редовния призив в момента съставлява около 120-140 хиляди души.

Обявената от Шойгу реформа във въоръжените сили се осъществява на фона на продължаване на действието на указа на Путин за провеждане на „частична мобилизация“. При това – в спешен порядък се създава единна база данни на военния отчет. По време на мобилизационната кампания през есента липсваха протести против мобилизацията като такава, а недоволството се фокусираше върху различни извращения, свързани с мобилизацията на граждани, които са с редица ограничения или отсрочки, а най-често във връзка с проблемите с материално-техническото осигуряване на мобилизационните мероприятия. Изграждането на масова база данни за мобилизационния ресурс позволява да се провеждат постоянни мобилизационни мероприятия в рутинен режим, като не се допускат извращения и протести. Режимът на пълзяща мобилизация ще се съхрани до реализацията на обявените планове за увеличаване на числеността на въоръжените сили.

Обявената от Шойгу реформа окончателно погребва мероприятията, свързани с промяната в строителството на въоръжените сили в Русия, провеждани на рубежа 2000-2010 години от тогавашния министър на отбраната Анатолий Сердюков. Тяхно основно съдържание беше изживяването на съветското наследство и приближаване на руската армия към съвременните стандарти. В този смисъл сегашната реформа на Шойгу представлява връщане на съветските принципи на военно строителство. Тези екстензивни принципи (количество вместо качество) ще наложат и връщането към аналогични цели и задачи в производството на въоръжение и бойна техника, чрез което ще се търси преодоляване на технологичното изоставане по отношение на качествените показатели.

Анализът е публикуван на 26.12.2022 г. на страниците на сайта Re:Russia

Това е експертна и дискусионна площадка за обсъждане на ключови въпроси на руската политика, на икономиката и на социалния живот в Русия чрез собствени изследвания и чрез обзор на актуални експертни оценки.

Не е посочен автор на материала.