Русия си остава ''суровинен придатък'' в цялостната производствена верига в света

Санкциите ще затвърдят сегашното положение на Русия като „суровинен придатък” в цялостната производствена верига в света, смята Владислав Иноземцев. Той е доктор на икономическите науки, преподавател, социолог и публицист. Ръководител на Центъра за изследване на постиндустриалното общество и водещ експерт в икономическия екип на предишния президент на Русия - Дмитрий Мeдведев, 2008–2012 година.

Заместването на „Макдоналдс” в Русия не представлява особена трудност, защото в голяма степен той си беше „руски” от гледна точка на суровините и на доставчиците, с изключение на концентрата за Кока-Кола. Ако бъде прието решение и помещенията на фирмата бъдат изкупени, или „иззети”, което ще доведе до печални последици от гледна точка на имиджа на Русия (който и така вече е паднал до равнище – „по-надолу е невъзможно”), да се възстанови веригата за доставки и производството на сандвичи, но с друга опаковка, не представлява никакъв проблем.

Но това е повърхностен пример. Заместването на вноса всъщност е възможно само частично, и то при всички случаи води до срив в качеството и по-високи цени.
Например - след първата паника на пазара във връзка с обявяването на санкциите и възникналия остър дефицит, хартията за принтери отново се появи на щандовете, но на три пъти по-висока цена. И тя не изглежда вече толкова бяла, защото избелващите средства са от внос.

Що се отнася до сложните производства и стоки, проблемите са от съвсем друго естество - около 80% от лекарствените субстанции във фармацията са от износ. Това, което касае битовата техника, беше свързано или с механичното - „с отвертка” - сглобяване на основата на комплекти от внос. Или там където имаше по-висока степен на локализация, "критически важните детайли и възли" също бяха от внос. „Автоваз” обяви, че ще възстанови производството на модели от епохата на СССР, които не използват вносна микроелектроника.

Китайците няма по никакъв начин да се ангажират, например с възстановяването на "Макдоналдс", те си го имат в Китай. И санкциите им са гарантирани, особено ако използват „заграбено от Русия в Русия” чуждо оборудване. Те няма да се ангажират и с възстановяването на производството в автозаводи на чужди компании. Дори няма да им бъде изгодно в такива заводи да сглобяват и китайски автомобили. Защото първа грижа за Китай, по отношение сътрудничеството с Русия в икономическата област, ще бъде да се „оглежда” как се прилага санкционната политика на Запада. Защото съотношението на стокообмена на Китай с Русия, в сравнение с „уравнението" Китай-САЩ, е само 12%.

Заместването на вноса на потребителските стоки ще бъде извършено, в една или друга степен успешно, докато на „рафта” на високотехнологичните производства той ще отсъства напълно. Като по първата категория, в зависимост от доставката на комплектуващи от трети пазари, могат да възникват и дефицити.

Тезата, че със санкциите ние „губим шанса за технологически пробив” е напълно погрешна. В рамките на сегашната икономическа система този шанс никога не е съществувал.

Русия стана христоматиен пример как могат да се усвояват технологии, които страната не създава и не произвежда. Икономическият ръст от 2000 до 2007 г. въобще не се дължи на нефтогазовия сектор. Около 75% от ръста на съвкупния вътрешен продукт се дължеше на ръста на търговията на едро и дребно, на ръста на хотелиерския бизнес. Но преди всичко на телекомуникациите, на въвеждането на съвременни форми на работа в банковото дело и при застрахователните услуги, на „повсеместното” нахлуване на интернет.

Но нито една от тези технологии не бяха създадени в Русия, не бяха изнесени или продадени от Русия в останалия свят.

Подобен подход може и да работи при ограничен прочит, но даже в „хубави сънища” не може да доведе до технологическо съперничество със Запада на равноправни начала. Затова промените, които ще бъдат свързани с наложения санкционен режим, ще затвърдят сегашното положение на Русия като „суровинен придатък” в цялостната производствена верига в света.

Последиците от сегашните събития в Украйна ще бъдат изключително печални за Русия. Твърде малка е вероятността Украйна да не успее да възстанови своя суверенитет върху цялата своя територия, в това число отпреди окупацията на Крим през 2014 г. Безусловното отстъпление на Русия се диктува не само от обстановката на бойната поле, но и от безпрецедентните санкции.

Русия ще бъде заставена да изплати колосални контрибуции за това, което в момента върши в Украйна. Опасявам се, че огромната част от секвестираните средства от златно-валутните резерви ще отидат именно за тези цели.