Русия се управлява от хунта, която никой не е избирал

Владимир Милов е руски опозиционер. Икономист. От май до октомври 2002 г. Милов е заместник-министър на енергетиката, след което изпада в немилост от режима на Путин. В близкото миналото е бил председател на партията "Демократичен избор", която не успя да се наложи на политическата сцена.

Кой всъщност управлява Русия?

Малцина знаят отговора на този въпрос. А всъщност Русия се управлява от хунта на специалните служби, чиито членове никой, никога, не е избирал. Хунта, която не е спомената в конституцията. И освен това всички тези високопоставени лица от специалните служби отдавна са прехвърлили възрастта за пенсиониране, допустима за работа в държавната администрация.

Всички най-важни решения в сферата на външната и на вътрешната политика, както и по текущите въпроси в сферите на икономиката, на отбраната и сигурността на Русия се вземат от една малка група хора, които заседават всяка седмица. Информация за това може да се намери в сайта на органите на висшата държавна власт.

Това е висшата структура, своеобразното „политбюро”, което управлява страната. Неговата официална „фирма“ е: Съвещание на постоянното представителство на Съвета за сигурност на Руската Федерация (ССРФ).

Тази група, съставена от 13 постоянни членове, се среща всяка седмица вече години наред. Появява се някакъв рутинен ”прес релийз” за обсъжданите въпроси, но е ясно, че те обсъждат текущата обстановка в страната и формулират мерките, които по-късно се проявяват в ежедневието на всички, а понякога и като „удари на полицейски палки”.

От общия постоянен състав на ССРФ (13 души), седем са представители на силовите служби. Петима са преки ръководители на силовите структури: Министърът на вътрешните работи Колоколцев, главата на Федералната служба за сигурност Бортников, министърът на отбраната Шойгу, ръководителят на Федералната служба за разузнаване Наришкин и разбира се - самият Путин.

Освен тях групата включва Николай Патрушев, бивш директор на Федералната служба за сигурност (ФСС) – той е секретар на ССРФ и главно действащо лице в тази структура от 2008 г.

Бившият министър на отбраната и близък приятел и съратник на Путин Сергей Иванов (формално заемащ незначителен пост в администрацията на президента) също е постоянен член на ССРФ и участва в неговите седмични заседания. Иванов не е просто пенсионер. Той има впечатляваща кариера като „силовик” (от генерал от Първо главно управление на КГБ – външното разузнаване на СССР, през заместник-директор на ФСС, до министър на отбраната по-късно).

Но ССРФ има и „двойно дъно”. Ръководители, които формално са граждански лица, но по същество техният „произход” е пряко свързан със специалните служби.
Премиерът Михаил Мишустин, макар и цивилен, по-голямата част от кариерата си е прекарал като висш служител и ръководител на Федералната данъчна служба (ФДС).

ФДС е изцяло силово ведомство. То провежда следствия и дознания под формата на данъчни проверки. И в рамките на данъчни разследвания може да извършва „рейдерски” акции или да блокира дейността на всяка стопанска структура. И не случайно ФДС има специална ведомствена униформа.

Колкото и да е странно, Министерството на външните работи също използва ведомствена униформа. Но не само това определя особените отношения на външния министър Сергей Лавров със специалните служби. В годините, когато начело на КПСС е Юрий Андропов, бивш многогодишен ръководител на КГБ, Лавров е назначен през 1981 г. (едва навършил 30 години), на високопоставена длъжност в Постоянното представителство на СССР при ООН в Ню Йорк.

Ръководителят на Администрацията на президента на Руската федерация Антон Вайно е също с особено отношение към службите. Веднага след завършването на МГИМО (висшата ковачница на дипломатически кадри в СССР), той получава назначение на дипломатическа длъжност в Япония. А през 2000 г. встъпва в самата Администрация на президента на отговорна длъжност, което е немислимо без намесата на специалните служби.

При това дядо му е бил първи секретар на компартията на Естония (без да ползва свободно естонски), а прадядо му е ръководил смазването на селското въстание в Сибир по време на Гражданската война преди 100 години.

Характерно е, че и Лавров, и Вайно получиха сегашните си ключови постове непосредствено след като Путин пое президентския пост.

Никой от участниците в ССРФ не е участвал и не е избиран в реални, конкурентни избори.

Скромно „полуизключение” е Вячеслав Володин, който е участвал в различни по равнище избори, но дължи поста на апаратните си умения, а не на висок избирателен рейтинг.

Валентина Матвиенко, председател на Съвета на федерацията е участвала само в едни избори – през 2003 г., за губернатор на Петербург, но като единствен апаратен кандидат.

Не е напълно сериозно да се твърди, че Дмитри Медведев е участвал в „конкурентни и справедливи избори” през 2008 г., когато беше избран за президент и наследи поста от Путин.

Сергей Шойгу действително възглавяваше листата на пропутинската Единна Русия през 1999 г., но всъщност през цялата си кариера не е заемал изборна длъжност.

Самият Путин участва един единствен, първи и последен път, в някаква форма на „конкурентни” избори през 2000 г., когато беше избран за президент за първи път.

Всички членове на ССФС са в доста сериозно напреднала възраст.

Осем от тринадесетте постоянни членове на ССРФ са на възраст от 65 години нагоре, а през 2022 г. половината от постоянните членове на Съвета ще бъдат по-възрастни от 70 години, в това число Путин, Патрушев и Бортников.

Това напомня за „геронтократическия период” в управлението на Брежнев, Андропов и Черненко.

Затова повечето от членовете на ССРФ са силно откъснати от съвремието. Тяхната кариера по същество вече се е „състояла” много преди появата на интернета. Тоест, това са хора, които са свикнали с „червени папки” и правителствени телефони без шайба, но с масивен герб на СССР върху корпуса.
А управленческата им философия и култура на възприемане на околния свят са се формирали още по време на съветския период. Те са откъснати от съвременното информационно общество.

Наличието на такъв орган, който по същество направлява и цялостния живот на обществото и особено на дейностите в сферата на отбраната и сигурността не е предвидено в конституцията.

Единствения пункт, където се споменава този оран, указва, че президентът на Руската федерация създава Съвет за безопасност”. Но днес този съвет е приел пълномощията на цялата пълнота на властта в Русия. Той на практика подчинява правителството и парламента. Пред никого не носи отговорност.

Главното действащо лице на ССРФ е Патрушев, „скритият кукловод”. В трагичния епизод в историята на Русия – „взривяването на жилищните домове”, довели до втората Чеченска война, има специално място за Патрушев, който по това време е председател на ФСС.

Терористическите актове в „Норд Ост” и в Беслан също са в ареала на неговата дейност на висшия пост във ФСС. А именно те „повикаха” обществените очаквания за „твърда ръка” от новоизбрания президент Путин. Убийствата на Политковская и на Литвиненко - също.

Образът на Патрушев добива релефност, ако се разровим в интернет и видим как той характеризира използването на мрежата:

„проводник на разлагащо влияние върху младежта, на суицидални отклонения, на детска порнография, и на призиви към масови вълнения и за цветни революции”. И, разбира се, направлявано и заплащано от западните специални служби.

И всичко това, заедно с “текущия дневен ред” се „кове” на редовните седмични заседания на ССФС.